От Възраждането насам започва епохата на "сама по себе си съществуващата субективност"; този е принципа на модерното време. В този принцип се съдържа възможността за един "субективизъм наопаки", който намерихме тук в лицето на едномерното съзнание и особено на комунистическия волунтаризъм. Неедномерното съзнание,което се обособява в недрата на разложението на този волунтаризъм, е преходна форма, в която се изживява самата едномерност и се правят мъчителни опити за връщане на субстанциалната за човешкото съзнание многомерност.
Аз тук не мога да се разпростиран в изразяване на същността на неедномерното съзнание; ще се опитам само да предам неговия принцип съгласно целта, на това изследване.
Неедномерното съзнание е опозиция на едномерното, то е в определен смисъл негова абстрактна противоположност. Това означава, че едномерността не е преодоляна в една такава завършена форма, каквато е многомерното съзнание, и следователно недостигът на останалите човешки отношения към света и към самия човек е основната характеристика на неедномерността. На основата на това разбиране могат да се изведат поне следните черти на това съзнание:
а.)Доминирането на познавателните отношения и на "съзнателния" компонент на душата запазва едномерността, а абстрактното отрицание се изразява в това, че на стария тип едномерност се противопоставя друг, също обаче познавателен тип, едномерност; развитието е във все същата познавателно-разсъдъчна сфера;
б.)Практическото отношение в този период също се основава на биполярната вече познавателна едномерност и се изразява в действия, зад които не стои собствено ценностна, а само разсъдъчна осмисленост;
в.)Ценностното отношение на човека към света и към самия себе си покълва наново на неадекватна почва и е абстрактно-разсъдъчно, формалистично, в лошия смисъл на тази дума; това означава, че то не е в състояние да се изразява в съдържателен емоционален и душевен живот, душата не се е освободила от оковите на разсъдъчната едномерност, естественото и свободното, спонтанното и импулсивното плашат това съзнание; то изпитва странна носталгия по предишната строга и стерилна картина на света, по старата нивелираност и липса на безпокойство;
г.)Същевременно обаче биполярната познавателност вече не може да задържи едномерността, противоречието между двата компонента на тази познавателност означава нахлуването на влияния от страна на културата, които непрекъснато рушат едномерността, в нея навлизат компоненти, имащи ценностен смисъл; едномерността не издържа на тази външна за нея интервенция, руши се, изпълва се с неадекватен на самата нея смисъл, усложнява се още повече и поради това едномерната картина на битието постепенно добива нови измерения и нови фрагменти.
Същественото в този процес е това, че едномерността вече е поставена под въпрос, почвата й не е адекватна на самата нея, неудържимо човешките отношения към света си пробиват път под покривалото на едномерността и разсъдъчността, а отпадането на идеологическия и политически диктат на едномерността в лицето на комунистическата волунтаристична диктатура е предпоставка за попълването на многомерност на съзнанието, за възраждане на духовната култура, за очовечаване на отношенията към света.
Основната движеща сила на този духовна процес е развитието на отделните духовни форми, на философията, религията и изкуството, всяка от които по същността и принципа, си е многомерно съзнание. В един друг изказ това означава развитие на плурализма в обществото, плурализъм, имащ по-дълбок смисъл: на многообразие на човешките отношения към света. Затова в социалния аспект движещата сила на този процес е интелигенцията, която първа разбива рамките на едномерността и разпространява и насажда многомерното съзнание чрез своите многообразни въздействия върху индивидите и социума.
Връщането на съзнанието към присъщата му многомерност в светлината на казаното е продължителен процес, но той многократно може да бъде ускорен чрез мощните въздействия на западната многомерна култура. Необходимо е само органичното свързване на тези въздействия със съответната духовна традиция, след възраждането й из пепелищата на този десетилетен провал в историята, какъвто е комунизмът.
Аз тук не мога да се разпростиран в изразяване на същността на неедномерното съзнание; ще се опитам само да предам неговия принцип съгласно целта, на това изследване.
Неедномерното съзнание е опозиция на едномерното, то е в определен смисъл негова абстрактна противоположност. Това означава, че едномерността не е преодоляна в една такава завършена форма, каквато е многомерното съзнание, и следователно недостигът на останалите човешки отношения към света и към самия човек е основната характеристика на неедномерността. На основата на това разбиране могат да се изведат поне следните черти на това съзнание:
а.)Доминирането на познавателните отношения и на "съзнателния" компонент на душата запазва едномерността, а абстрактното отрицание се изразява в това, че на стария тип едномерност се противопоставя друг, също обаче познавателен тип, едномерност; развитието е във все същата познавателно-разсъдъчна сфера;
б.)Практическото отношение в този период също се основава на биполярната вече познавателна едномерност и се изразява в действия, зад които не стои собствено ценностна, а само разсъдъчна осмисленост;
в.)Ценностното отношение на човека към света и към самия себе си покълва наново на неадекватна почва и е абстрактно-разсъдъчно, формалистично, в лошия смисъл на тази дума; това означава, че то не е в състояние да се изразява в съдържателен емоционален и душевен живот, душата не се е освободила от оковите на разсъдъчната едномерност, естественото и свободното, спонтанното и импулсивното плашат това съзнание; то изпитва странна носталгия по предишната строга и стерилна картина на света, по старата нивелираност и липса на безпокойство;
г.)Същевременно обаче биполярната познавателност вече не може да задържи едномерността, противоречието между двата компонента на тази познавателност означава нахлуването на влияния от страна на културата, които непрекъснато рушат едномерността, в нея навлизат компоненти, имащи ценностен смисъл; едномерността не издържа на тази външна за нея интервенция, руши се, изпълва се с неадекватен на самата нея смисъл, усложнява се още повече и поради това едномерната картина на битието постепенно добива нови измерения и нови фрагменти.
Същественото в този процес е това, че едномерността вече е поставена под въпрос, почвата й не е адекватна на самата нея, неудържимо човешките отношения към света си пробиват път под покривалото на едномерността и разсъдъчността, а отпадането на идеологическия и политически диктат на едномерността в лицето на комунистическата волунтаристична диктатура е предпоставка за попълването на многомерност на съзнанието, за възраждане на духовната култура, за очовечаване на отношенията към света.
Основната движеща сила на този духовна процес е развитието на отделните духовни форми, на философията, религията и изкуството, всяка от които по същността и принципа, си е многомерно съзнание. В един друг изказ това означава развитие на плурализма в обществото, плурализъм, имащ по-дълбок смисъл: на многообразие на човешките отношения към света. Затова в социалния аспект движещата сила на този процес е интелигенцията, която първа разбива рамките на едномерността и разпространява и насажда многомерното съзнание чрез своите многообразни въздействия върху индивидите и социума.
Връщането на съзнанието към присъщата му многомерност в светлината на казаното е продължителен процес, но той многократно може да бъде ускорен чрез мощните въздействия на западната многомерна култура. Необходимо е само органичното свързване на тези въздействия със съответната духовна традиция, след възраждането й из пепелищата на този десетилетен провал в историята, какъвто е комунизмът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар