Истината ни прави свободни

сряда, 6 март 2013 г.

Против ченгесарско-комунистическия мит за "проклетите", за "лошите" 23 години

Когато Путин, наедно с кагебистката (ченгесарска) номенклатура се намести на върха на държавната власт в Русия, тогава идеолозите на новия режим, сиреч, медийните мерзавци, почнаха да наричат десетилетието на реформи и на демокрация по времето на управлението на Елцин "лихие 90-тые", сиреч, "лошите 90-те години", в смисъл на тежки, смутни и пр. Оказа се, че за идеологията на подобни авторитарни режими годините на свобода и демокрация са "лоши", а пък годините, в които се възвръща уюта на робството, са едва ли не "благословени". И ето, вече 13 години в Русия стадото благославя Путин за това, че спаси Русия от "злото", наречено демокрация.

Ако сте забелязали, у нас сега комай всички, и Сульо, и Пульо, когато почнат да говорят за политика, все се изказват крайно негативно за прословутите "23 години", в които всичко било станало "крайно лошо", всичко било "пропаднало", всичко било "унищожено", "разгромено", "съсипано"; това нещо да ви говори - ако се вгледате в случващото се пред очите ни през оптиката на това, което вече се случи в Русия?

В Русия негодуват срещу десетилетието, в което в Русия имаше демокрация, у нас пък едва ли не масово се негодува срещу тия 23 години, в които България, независимо от изпитанията, от трудностите, връщанията назад, от непоследователността и пр. въпреки всичко вървя, в принципен план, във вярната посока: бяхме приети в Европейския съюз и НАТО, проведени бяха тежки реформи, установи се частна собственост, пазарно стопанство, е, разбира се, в деформиран, неистински вид, а пък младата ни демокрация, въпреки че беше унизена, изопачена, опорочена, все пак съществуваше, що-годе функционираше. Вярно, в последните 12 години и у нас същите ония сили, които наложиха авторитаризма на Путин в Русия, се активизираха и направиха нужното да изтълкуват всичко в свой интерес: и у нас, и в Русия в този период руско-българската, ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия овладя положението, дирижираше събитията изцяло в свой интерес, сложи начело на фасадната ни демокрация подставени лица и клоуни като Гоце, Царо, Дмитрич, Боко, Сидерчовци и Янета разни "сто броя" и т.н. От тази гледна точка да се наричат последните 12-тина години голям провал, в който народът беше изигран от мафията, взела своя реванш особено след униженията, на които я подложи управлението на Иван Костов, е съвсем в реда на нещата; да, обаче у нас, както знаете, се крещи не против тия 12-тина години, а против всичките ония 23 години, в които, както казах, въпреки изпитанията и паденията, българската демокрация изживя и своите възходи и триумфи. Тази грозна подмяна, тази страшна манипулация трябва да бъде разобличена, щото оставим ли се на нея, ни чакат още по-големи, съвсем не маловажни беди.

Оня, който говори против "проклетите" или "лошите" 23 години без да иска се издава, щото близко до ума е въпросът: Слушай бе, комуноидна кратуно, а преди тия 23 години как беше у нас, в България, нима по времето на комунизма, според теб, бяхме цъфнали и вързали, а, това ли искаш да кажеш, червени уроде?! Да, точно това следва да си помисли нормалният човек, щото е близко до ума: като ругаеш тия въпреки всичко епохални 23 години, в които България се отърва от робството, наречено комунизъм, ти без да искаш, като подтекст, благославяш ужасното, кошмарното време на комунизма, проклет да е завинаги! Тъй че сами си правете изводите какво представляват и колко струват в умствено и в морално отношение ония, които така патетично ругаят 23-те години.

Също така си правете сами извода за това кои и какви са силите, от които имат полза настоящите "революционни събития", които някои вече съвсем основателно определиха като симптом на начеващата се "пролетарска", сиреч, комунистическа контрареволюция и реставрация, на която сме свидетели. У нас от доста време по медиите звучеше артилерийската подготовка на тия събития, имам предвид усърдните усилия на разни там медийни мекерета като Кеворкян, Карбовски и пр., които ни убеждаваха, видите ли, колко добър и мил човек бил комунистическият диктатор Живков, колко хубаво се било живяло по негово време и т.н. Даже титанът Боко не криеше възхищението от бившия си работодател, на който той, казват, разтривал врата във всичките ония години, в които ние, борците за демокрация, бяхме по улиците и се мъчехме да променим България, да я откъснем, да я отведем по-далеч от кошмара на комунизма, на робството. Е, ето че настроенията явно са били обработени и подготвени, та сега, както виждате, крясъците срещу "проклетите 23 години" не само ехтят по улиците, ами се възприемат съвсем безкритично от отчаяния, от обезверения, от пощръклелия от бедност и от унижения наивен човечец на улицата. Вместо да бъдат приемани с освиркване, щото на нас проблемът ни са не тия 23 години, а последните 12 от тях, в които вървяхме в съвсем невярната посока - заради което си получихме заслуженото де, за което ще платим и вече плащаме цялата цена.

Сфащате ли сега на каква гигантска манипулация е подложен лековерният народец с мита за "проклетите 23 години" демокрация?! Зад тоя лозунг строят реваншистки, крайно антидемократични, неспасяемо подивели от комунизъм ченгесарско-милиционерски сили, които именно са виновни за всичките ни беди, ала сега благодарение на това, че владеят всички медии, искат да спечелят всички дивиденти от нашите страдания и беди. Стигнахме до абсурда самите монополисти да ни учат да крещим по улиците лозунги срещу монополизма, а пък в същото време те да си потриват доволно ръце, щото тия крясъци са само за шумотевица, за патаклама, благодарение на която ще се спасят тъкмо големите, истинските монополисти. И така нататък, крясъците срещу демокрацията, лицемерните искания за "усъвършенстване" на демокрацията ни, са все в същата посока, са все в интерес на запазване на всевластието на ония сили, на които дължим всичките си унижения и беди. Свидетели сме на манипулация, която много ще ни коства ако не успеем да я развенчаем - и да посочим точните виновници за нашето положение.

Иска се мислене, иска се трезвост, иска се доблест в тия смутни времена човек да запази честта си и да не се превърне в глупаво зомби - в каквито, за жалост, мнозина вече са се превърнали. Правете си сметка вие лично какво сте вече - зомби или мислещ, търсещ истината човек?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ