Прочетох този текст, който ми се струва, че може да ни помогне отчасти да проумеем за какво е умрял Пламен Горанов - затова ги слагам тук, за да ги прочетат и други хора:
Няма да хейтвам. Нямам сили. Просто ми стана малко странно, когато, тръгвайки си от Ариана се разминах с младежи и девойки, нарамили плакат, тичащи за протест и нахилени до ушите, докато на мен ми беше трудно да си сдържа сълзите, та затова не се и опитвах... Не, не ги обвинявам за нищо, те не могат да знаят, просто споделям...
Един от последните пъти, когато видях Пацо... беше в бара, аз имах пастет, но нямах хляб и нямаше кога да отида да купя... Той взе, а аз му пекох филийки и му ги мажех с пастет...
Един ден... беше му се наложило да спи на открито в снега нейде из Рила... Целият подгизнал и ентусиазиран... Другия път пак, но по-подготвен... Кога ли... Един от малкото хора, чиито думи имаха значение за мен. Когато го видех изтръпвах. Ще ме похвали или изкритикува... :) Не, не бяхме големи приятели. Виждахме се прекалено рядко... Просто те грабва и го чувстваш близък... И уж нищо, а толкова липсва... Какво ли им е на по-близките му... Чао Пацо...
А за тези, за които е само Plamen Goranov... Ми няма значение какво точно и как е станало. Има значение защо. И от нас зависи това да има значение. Не заради него, не заради онези... Заради нас, заради децата ни, заради бъдещето ни тук, в тази страна...
Това е написал този човек, останал анонимен. А аз написах ето какво:
Бог да прости Пламен Горанов! Той няма голяма вина за това, че пожела, след като не може да живее като свободен човек, поне да умре като такъв! Давайки на нас, неговите сънародници, пример, съотносим в някакъв смисъл с примера на Христос... но кой ли си дава сметка за това?!
Да, Пламен Горанов ни казва точно това: щом не можеш да живееш като свободен човек - по-добре умри като такъв!
Няма коментари:
Публикуване на коментар