Истината ни прави свободни

понеделник, 4 март 2013 г.

Тезиси за предизвикване на дискусия по проблема за дисциплината в училище

Искам тук да изложа в тезисен порядък някои "съображения" по наистина тежкия проблем за дисциплината в класа и в училището. Много съм мислил, изследвал и писал по този възлов проблем, но ми се ще сега да синтезирам постигнатото в една пределно ясна, кратка и практически ориентирана платформа, чиято цел е да провокира, да инициира започването на един реален и творчески процес на търсене на наистина работещите решения.

Да чакаме държавата, правителството, министърът, образователната бюрокрация да се загрижат сериозно за решаването на този проблем и отгоре да "спуснат" готовите "директивни решения" е една напразна и изцяло безпочвена илюзия. Безусловно и близко до ума е, че тия, които реално са въвлечени в самата ситуация и са жизнено заинтересовани от разнищването й - учениците, учителите, родителите - трябва сами да се потрудят и сами да открият работещите и полезните решения.

В написаното по-долу изхождам от следните основни предпоставки или аксиоматични положения:

● Търсенето и изнамирането на рационални, ефективни и работещи идеи за практическото решаване на проблема за дисциплината в училище може да стане само в резултат на цялостното осмисляне на възникналата, на реално съществуващата ситуация - и чрез включването в този процес не само на всички учители, но също така и на самите ученици, а и на техните родители (как да стане това обаче също е нелек проблем).

● Необходимо е да се проведе поредица от дискусии (работни съвещания, семинари или както искате го наречете), на които в спокойна обстановка и най-свободно да бъдат обсъдени всички предложения, а в резултат да се изработи и съответната общоучилищна концепция ("философия", стратегия, политика) за решаването на проблема.

● Преподавателите в едно училище могат да подобрят дисциплината само ако имат обща политика с ясни и точни правила, които се спазват от всички;

● Досегашната "стратегия" в тази област, явяваща се един от факторите за влошаването на положението с дисциплината - чиито опорни точки са "Всеки да се спасява както може!", "Спасението на давещите е дело на самите давещи се!", "Отделният учител, поставен на "дулото на топа", трябва сам да изнамери някакви магически средства за да оцелява в тежката ситуация!", "Отделният учител носи пълната отговорност за състоянието на дисциплината в класа!" и т.н. - трябва да бъде отхвърлена като абсурдна и допринасяща за хаоса;

● Проблемът с дисциплината не е проблем на този или онзи учител, а е проблем на самата образователно-възпитателна институция, е проблем на училището, на училищната общност като цяло, от което произлиза, че само тя може да го реши - стига да има подобаваща нагласа и воля за поемане на предизвикателство и за справянето с него.

А ето сега и някои водещи принципи, които ми се ще да формулирам ясно още преди предлагането на някакъв алгоритъм от мерки за търсене на изход от тежката ситуация:

● проблемът за дисциплината е дълбоко свързан с проблема за прилагането на съвременни, отговарящи на промененото съзнание на младите методики и подходи в преподаването;

● без включването, без съобразяването с мощния ефект на нравственото регулиране на отношенията проблемът за дисциплината не може да бъде решен; възпитателният момент в цялостната дейност на образователната институция не трябва да стои в сянка, не бива да се възприема като "допълнителен" или "второстепенен", а трябва да бъде изнесен на по-преден план, трябва да намери подобаващото място;

● образование (познание) и прилично поведение (възпитаност) са двете страни на една и съща монета, които взаимно се предполагат; ученикът, който иска да учи и разбира смисъла на ученето, по необходимост спазва нормите за приличие и възпитание; в противен случай сам вреди на основния си интерес: да бъде пълноценна, цялостно развита личност;

● без включването, без съобразяването със съответните механизми на психологическото регулиране на отношенията проблемът за дисциплината няма как да бъде решен;

● трябва да имаме готовността да се откажем, да освободим съзнанията си от някои "очевидни" и "саморазбиращи" се догми, стереотипи, "общоприети разбирания", които са си отживели времето, които вече не действат в променената социо-културна, психологическа и нравствена ситуация;

● необходимо е прецизно, фино дозиране на моментите на свобода и принуда в решенията, които предлагаме - и които искаме да заработят; не може да се залага само на едното или само на другото;

● всяко предложено решение трябва да бъде обсъдено с учениците с оглед да осъзнаят на дело и сами да допринесат за изявяването на неговата полезност за тях самите; ако всички участници в процеса не са дълбоко убедени, че това са наистина разумните и полезните, отговарящите на всеобщия интерес решения и мерки, то тези решения и мерки няма как да постигнат целта си;

● проблемът с дисциплината във всяка една конкретна група (клас) е проблем на самата група, той не е само проблем на класния ръководител или само на преподаващите в този клас учители, а е проблем на самите ученици като общност; общността, класът по демократичен начин трябва да изнамери действените мерки за овладяване на ситуацията с оглед постигането на общите цели, задоволяването на общия действителен интерес; ролята в този процес на класния ръководител е в някакъв смисъл решаваща;

● администрацията на училището като носител на ресурса на властта трябва да е изцяло в разположение на търсещите изход от ситуацията ученици, класни ръководители, учители - и да е активен участник в решаването на проблемите; една индиферентна спрямо проблема с дисциплината администрация, която се е самоотстранила от процеса на търсенето и прилагането на ефективните решения, може със самото това да блокира всички усилия по решаването му;

● изработването на прости и ясни правила, съвместно с безусловното им спазване, е главният фактор за рационалното урегулиране на отношенията в училищната общност; всяко нарушаване на правилата трябва бъде неотвратимо санкционирано - за да се преодолее пагубното и съдействащото на разпространението на анархията съзнание за безнаказаност; когато всички участници в процеса осъзнаят, че действа безпощаден механизъм за неотвратимо наказание при нарушаване на правилата, то това ще изиграе силно оздравително влияние - и ще помогне за предпазването, за въздържането от нови нарушения;

● свободата без правила, пренебрегването на законността в името на "свещената безпределна свобода" неумолимо води до анархия, от която страдат всички - и при която самата свобода отива по дяволите, превръща се в своята противоположност: произволът, анархията и своеволията са неизбежна последица от подценяването на разбирането, че единствено законът е гаранция за действителната, за реалната свобода;

● приемането на строги правила, задължителни за всички, съвсем не означава, че се посяга на творческата свобода и на правото на индивидуалност на учителите; в рамките на общата норма учителите могат да проявяват своята оригиналност, да индивидуализират подхода си; безусловна обаче следва да е солидарността на учителите в името на гарантирането на действителния интерес на всички, на първо място с оглед доброто на учениците;

● и още принципи могат да се откроят, този списък няма как да не е отворен за нови предложения.

А ето че сега дойде най-трудното: конкретните предложения относно това какво трябва да се прави. Ще подхвърля някои идеи и предложения, без претенцията, че съм намерил "разковничето" или "ключа" за решаването на проблема; целта ми е само да провокирам съответните обсъждания и търсения. Ето върху какво ми се ще да акцентирам в случая:

● трябва да се изнамери разумен алгоритъм, регламентиращ отношенията, според който да е крайно неизгодно за всеки един ученик да нарушава установените правила;

● всички учители безусловно спазват установените правила и бдят за прилагането им, способствайки непрекъснато за осъзнаването от страна на учениците на тяхната полезност за тях самите;

● примерно: по всяка тема (учебен час) ученикът трябва да изпълни съответните изисквания, в противен случай часът (темата) не му се зачита; в края на часа учителят съобщава на кой ученик (ученици) не зачита часа (темата), което пък води до това, че ученикът, подобаващо подготвен по темата, трябва да се яви на самостоятелна консултация при учителя, където да покаже, че е усвоил учебния материал поне на задоволително ниво;

● добре е да се обмисли дали такова едно правило (за зачитане на пропуснат по различни причини учебен час чрез допълнително консултиране от преподавателите) не трябва да важи както за учениците, които не са изпълнили подобаващо изискванията по време на часа, така и за ония ученици, които по различни причини, уважителни или неуважителни, са отсъствали от този час;

● ако се възприеме такова едно правило, тогава ще се парира склонността на учениците да "бягат" от час, осигурявайки си след това фалшиви "извинителни бележки от лекар"; даже ученикът да е бил в "болнични", това съвсем не го освобождава от потребността да усвои пропуснатия учебен материал, т.е. в съответния срок след това трябва да се яви при преподавателя в час за консултация и да покаже поне задоволително ниво на усвояването му (чел съм, че подобно изискване имало в Германия);

● вписването от страна на преподавателя на забележка за "лошо поведение или разваляне на обстановката, подходяща за пълноценен учебен процес" на даден ученик да води до серия от последици, които решително да парират склонността на някои ученици да допускат такова държание/поведение в час;

- примерно: за всяка такава забележка ученикът автоматично да бъде наказван с два часа "обществено-полезен труд" веднага след завършването на учебните занятия в същия този ден;

- и/или: класният ръководител да изисква писмено обяснение от ученика по инцидента, което да бъде приложено в неговото "досие" - и да има значение при изготвянето на характеристиката му в края на учебната година;

- и/или: поведението на ученика непременно и то най-внимателно да се обсъди в първия час на класа, където поведението му да бъде порицано не само от страна на класния ръководител и на повикания за случая педагогически съветник, но и от страна на самите ученици;

- при по-тежък инцидент (крайно неуважително, драстично арогантно отношение към учител и пр.) провинилият се ученик да бъде извикан да дава обяснения пред комисията за противообществени прояви в присъствието на негов родител, на класния ръководител и на съученици; комисията да издава съответното постановление, което да се огласява пред целия състав на училището чрез специална заповед на директора, налагаща и подобаващите наказания;

● да се въведе "Дневник на класа по дисциплината", в който група "отговорници по дисциплината" от класа стриктно да документират всяка една проява на ония ученици, които са допуснали укоримо поведение в час или спрямо учител; в този дневник да се документират поотделно за всеки ученик проявите, несъвместими с представата за добро, за дължимо поведение в час, пък и в междучасията;

● в тежките, проблемни по отношение на дисциплината (и ученето) класове различните инциденти следва да бъдат обсъждани най-внимателно с участието на психолог и на представител на училищната администрация (директор или помощник на директора) - защото ако класният ръководител не бъде подпомогнат и подкрепен от авторитета на самата властна институция той, разбира се, няма да може, няма как да се справи сам;

● за такива класове е необходимо да бъде определен и "втори класен ръководител", пък макар и временно, до подобряване на състоянието на класа;

● за лошо държание и поведение, за прояви, несъвместими с правилника, за разваляне на дисциплината в час на съответните ученици да бъдат налагани подобаващите, съизмерими с деянието дисциплинарни наказания, имащи съответните неблагоприятни последици, включително и наказанието "преместване в друго училище";

● само един такъв безукорно действащ механизъм, при който нарушението ("престъплението") неумолимо и непреодолимо води до наказание, ще има превантивна (възпираща) и оздравителна роля по отношение на решаването на разглеждания проблем за дисциплината на учениците;

● всеки проблем в класа следва да бъде обсъждан най-демократично от самия клас, трябва да се осъзнае, че търсенето на предложени от самите ученици решения не е загуба на време, а е изключително полезен процес, имащ отношение към дълбочинната промяна на нагласите и осъзнаване на тежестта, на коварствата на реалната ситуация;

● провинилите се ученици следва да бъдат принуждавани да дават обяснения защо си позволяват такова едно поведение и да бъдат изслушвани най-внимателно, също така би следвало да им се задават най-различни въпроси не с оглед съдене, а разбиране на случилото се;

● изискването за човечност, за човешко отношение спрямо съгрешилия трябва да бъде безусловно спазвано; тук трябва да се включат (не трябва да бъдат игнорирани!) традиционните, доказали ефикасността си механизми за дълбинна нравствена регулация, като покаянието, осъзнаването на греха, моленето за прошка, опрощаването и пр.;

● ако административният подход не бъде подкрепен с ресурса на нравственото и психологическо въздействие, рискуваме да постигнем резултат, обратен на желания, а също така сами да блокираме възможността за по-ефективен достъп до съзнанията на младите хора с оглед тяхното възпитание и личностно израстване;

● учителите следва да се въздържат от самоцелното, дидактично и разсъдъчно морализаторстване, което изобщо не навлиза в същината на действителния процес на взаимодействие със съзнанията на младите хора;

● модерното средство, което следва да замени "чистата морална проповед", следва да бъде дискусията, свободното и непринудено обсъждане на проблемите, самостоятелното търсене на изход от тях;

● истинските, наистина работещите и ефективни решения могат да се изнамерят и изобретят само в практиката, в съвместното им търсене и от учителите, и от учениците; те трябва да са продукт на живота, а не на едноизмерния и самонадеян разсъдък.

Спирам дотук. Още много може да си пише, предлага, мисли, обсъжда. Но даденото по-горе, да се надяваме, е една добра основа за тези необходими дискусии и търсения. Иска се известен първоначален тласък, иска се доброто желание за самоотвержено търсене и намиране на изход, иска се да преодолеем склонността си да капитулираме "без бой" пред трудностите и изпитанията, иска се готовността да се борим и също така се иска да е налице откритостта към това сами да се променяме, понеже наистина животът се мени, а ние да искаме да си стоим все същите е лукс, който не можем да си позволим. Тъй че нека да правим онова, което можем и което смятаме, че сме длъжни, пък да става каквото ще; нищо обаче да не правим съвсем не е разумното поведение; както и това да се преструваме, че проблем няма.

Неосъзнаването на проблемите и бягството от тях е вече същинският, най-съдбовният проблем, с който най-напред трябва да се преборим; а пък след това работите, убеден съм, ще потръгнат. Няма начин да не потръгнат...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ