Истината ни прави свободни

сряда, 13 март 2013 г.

Безпощаден сблъсък на две култури, на два мирогледа

С неотслабващ интерес следя конфликта около уволнението на учителя по английски (оня с Harlem Shake) и протестите на учениците му, искащи връщането на любимия си учител на работа, а също така настояващи да бъде уволнена директорката "другарката Соня Киркова", както уместно я наричат; та следя тия събития по няколко причини:

1.) Случаят сам по себе си е крайно интересен и симптоматичен, тъй като става дума за безпощаден сблъсък на две култури: една младежка култура на свободата и една крайно анахронична и ретроградна култура на примиреността; радвам се, че младите на дело показват, че органически не понасят манталитета на примирени с всичко старци, който им натрапват;

2.) Младите, играейки този танц, демонстрират нещо и искат, предполагам, нещо да ни кажат; но това е техен избор и този избор трябва да бъде уважаван; е, може нашите естетически критерии да се уязвени, но пък ние, по-възрастните, нямаме право да натрапваме на младите своите представи за нещата един вид като "стандартни", "образцови", "общоприемливи" и пр. Младите ще играят това, което им харесва - и така, както им харесва, даже това на нас изобщо да не ни се нрави, ние нямаме някакво монополно право върху "добрия вкус", нали така?! Ако все пак не на думи, а на дело обичаме и разбираме свободата, нека оставим младите да изразяват себе си както те намерят за добре. Изобщо не твърдя, че този танц е израз на някакъв "висок естетически вкус", нека дори вкусът да е просташки, ние пък обаче, дори и да сме най-изтънчени естети, все пак нямаме правото да натрапваме на младите своите разбирания, своите ценности и своите вкусове, нали така?! Те на нас нима нещо ни натрапват? Тогава на какво основание ние трябва да им натрапваме това или онова?! Можем да повлияем в позитивна посока на младите само ако намерим път към тях, само ако се постараем да ги разбираме, само ако зачитаме правото им на избор и свободата им... това е аксиома.

3.) По една игра на случая моя милост беше за кратко време... директор на същата тази Хуманитарна гимназия в Пловдив, аз бях изпратен там да бъда "временно изпълняващ длъжността" от шефа на инспектората в края на периода, в който у нас управляваше първото демократично правителство на Филип Димитров (това е било през декември 1991 г.); въпросната Соня Киркова тогава беше зам.-директор, но за кратко време успя да организира "здравите сили", за да ми спретнат нещо като преврат, а пък тя в същото време направи пътека до Министерството - за да уреди нея да назначат за директор; е, щом падна правителството на Филип Димитров (то падна в края на годината), другарката Киркова за кратко време успя да влезе под кожата на новите управници и министърът на образованието от правителството на Беров, по-известно като "правителство на комунистическата мафия", я назначи за директор, на който пост въпросната другарка госпожа успя да се задържи цели 22 години! Та зная много факти за въпросната другарка, ето защо сега ми е крайно интересно как ще се разреши казуса, дали тя ще оцелее, понеже въпреки обиграността си с разните му там бюрократични игрички успя все пак здравата на стъпи в лука;

4.) За куриоз ще кажа, че въпросната Соня Киркова по образование е... философка, сиреч, ми е колега, ама от тия, другите философи, с които не ща да имам нищо общо. Както и да е. През последните години написах няколко книги за катастрофата в българското образование, в които настоявам, че е крайно време ледовете, в които то е оковано като в броня, да почнат да се топят. Е, явно започват да се топят, случаят показва според мен точно това.

И други причини имам да кажа по този случаи, но трябва да бягам за работа, като се върна, живот и здраве да е, ще продължа това писание, щото наистина си заслужава младите хора да бъдат подкрепени. И ще го сторя непременно!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ