Истината ни прави свободни

петък, 29 март 2013 г.

За да не живея напразно...

На днешния ден преди 54 години съм се родил аз. За какво друго днес подобава да пиша ако не за своя рожден ден? И какво ли изобщо може да бъде написано по този повод в ранната утрин на един такъв ден? Първо, разбира се, съм длъжен да изразя своята благодарност към тази жена, която ми е дала живота, към моята майка: благодаря ти за безценния дар, скъпа моя майко! Тя, милата, преди малко ми се обади по телефона да ми честити рождения ден: благодаря ти, Господи, за това, че даваш живот и здраве на моята майка! Тя е на 77 години, благодаря Ти, мили Боже, за великодушието към нея и към всички нас, които толкова я обичаме! Толкова велико нещо за всеки от нас, човеците, е майката, че ето, онемявам, не мога да намеря точните думи да изразя какво е майка ми за мен! На майка си дължа твърде много, да не кажа всичко. Поклон и към баща ми, той, горкият, беше един безкрайно добър човек - почина обаче преди много години вече, Бог да го прости!

Животът ми, досегашният ми живот, както и да го погледна, се състои от две половини, дели се на две почти равни части: до 1989-та и след това. Половината ми досегашен живот мина в отвратителните условия на комунизъм, без свобода, и другата половина, втората, пък премина в нескончаеми битки за правото да се ползвам от свободата си, да се ползвам от нейните възхитителни дарове, сиреч, да живея като свободен човек. Първата половина на досегашния ми живот премина като един дълбок вътрешен копнеж по свободата, а втората половина - в стремежа на дело да се покажа като свободен човек, като човек, който е достоен да се ползва от безценния Божи дар на свободата. Бог ни е създал като свободни и иска да ни вижда такива докато сме живи: великата отговорност пред Бога за живота ни е точно тази, да бъдем човеци, сиреч, да бъдем свободни в истинския смисъл на тази дума.

Неслучайно главната тема на моите търсения в областта на философията, в областта на духа, е точно тази: свободата. Човек и свобода са неделими. Ключът за разбирането на човека е разбирането на свободата. Безразличието към свободата е най-коварната античовешка потенция, която е пагубна за всичко човешко! Не заслужава името човек оня, който е безразличен към свободата, който не разбира свободата, който не се ползва от нейните предимства, от нейните плодове. Да се откажеш от свободата в името на своята инертност - или за да угаждаш на инстинктите си! - е най-пагубната, гибелната за човека позиция, която превръща човека в дегенерат, в отвратително, унизено, мизерно съществуващо, неспособно за достойнство същество. Нашият Велик Създател - Бог - предполагам е крайно разочарован от трагичната гледка на такава една пълна човешка низост и дегенерация: да си човек, а да нехаеш за свободата си, да не я цениш, да позволяваш да ти я отнемат, да се отказваш от нея, да я подаряваш на разни хитреци, които те превръщат в слуга, в животно, а пък себеподобните ти превръщат в стадо. За жалост, пълно е у нас с хора, които нехаят за свободата си - и които копнеят кому да подарят този тежък дар на човешката свобода: да, със свобода не се живее леко или лесно, но за сметка на това се живее достойно! У нас е обаче пълно с почитатели на лесния, на безотговорния живот - заради това сме и в дереджето, в което сме...

Много съм писал за свободата, казах, това е главната ми тема: човекът, животът, свободата, духът, ето, върху тия четири крайъгълни камъка се покои моята философия. Всичките ми книги тълкуват все тия дълбини на човека и човешкото; ако Бог благоволи да ми даде още живот, мечтая да посветя остатъка от живота си на това да завърша, доколкото това е възможно, своето дело: да напиша още няколко книги, които съм замислил и започнал: за жизнените стратегии, за любовта, за вярата, за красотата. Ще ми се също да имам силите да утвърдя философското списание ИДЕИ, което заедно с приятели издавам вече пета година (след ден-два трябва да излезе от печат първата му за тази година книжка, всяка година издаваме по три книжки).

И това е в основни линии. Представям си блажения, автентичния живот като изпълнен с търсения, с работа, с дела, с постижения. Е, ще ми се да помогна с нещичко и на родината си, на нашата изстрадала от толкова беди България; главното, което правя в тази посока е да помагам на младите да си изработят едно вярно, поставено на истински начала съзнание, съзнанието на свободни и на отговорни за своя живот, сиреч, достойни човешки същества - българи и европейци.

Това е. Заради това аз живея. Това ме вдъхновява, въпреки че съм вече в толкова напреднала възраст. Не виждам смисъл да се живее ако човек не работи за неща, които ще останат и след него - които са вечни по смисъла и по идеята си. Ние всички ще умрем, но онова, което ни е вдъхновявало докато сме били живи, то ще остане - за да вдъхновява потомците ни.

Просто се иска да пренесем през съществуването си и по възможност без загуби огъня, заревото на вечния живот, заради когото сме били надарени с толкова великия шанс да сме живи. И на който дължим непобедимата си любов към живота, на която трябва да останем верни до самия край. Само така, само тогава ще се окаже в крайна сметка, че не сме живели напразно...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ