Скандално прочулата се Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, записана в аналите на 1868 като първото училище, признато със статут на гимназия в България, преименувана през 1885 на "Княз Александър І", а от 1946 г. на "Димитър Благоев, вероятно ще бъде преструктурирана. За да стане, предполага се, от есента на 2013-та година Елитно килийно-казармено училище „Соня Киркова”. Кръстено на името на почти пожизнената й сегашна директорка. Спасила сриването на вековния й имидж и опозоряването й като първата Харлем шейк гимназия у нас.
Очаква се в гимназията да дойде владиката Николай, след като вече продаде ролекса си и окончателно отърва попадналата в енерго-Ада на ЕВН митрополитска църква. Лично ще прогони злия Харлем шейк дух, вселил се сред учениците. И ще възвърне в лоното на праведния учителски колектив раб божи учител по английски Христо. Чиято душа все още е обсебена от Дантевия Мефистофел. А директорката Соня Киркова, спасила гимназията от Харлем шейк злото ще бъде канонизирана за „просветна светица”. 61-те учители, жертвоготовно застанали зад гърба й, ще бъдат обявени за образователни ангели и херувими. Всички ще бъдат изографисани като педагогическа икона, която децата и родителите им ще кичат с китки за 24 май. Пред тази на директорката целогодишно ще палят и свещи за нейно здраве и служебно дълголетие.
„Именно килийното училище навремето е отворило прозореца на българчетата към света на науката. Под строгия поглед на народните учители. Контролирани от дългата им пръчка, появи ли се на някой в главата му Харлем шейк. Ако толкова им се танцува, моля, в двора на училището под ръководството на класния ръководител може да не се организира едно парти „Прескочи кобила шейк”.” Така учителка, постъпила в гимназията още през миналия век като напета комсомолка и ОФ квартална активистка, предлага на останалите праведници от „Група 61” идеята за преструктурирането на „Св. св. Кирил и Методий” в Елитно килийно училище. Със статут и на казармено, като се има предвид, че директор отново ще е „другарката”. Да се знае, че няма шест-пет, всичко ще е под фелдфебелски контрол. „На класната стая вече ще й казват полигон, а на улилишния двор - плац!”, възторгва се някой. „Ще направя за Гинес най-голямото литературно четене на „Две хубави очи” с маршируващи ученици-рецитатори: „Музика. Лъчи. Раз-два. Душата на дете. Леви-десни!”, замечта се друг. „А защо училището да не носи нейното име – „Св. Соня Киркова! Единодушно сме съгласни сме, нали!”, възкликна един предпенсионен кадър, облепил спалнята си с нейни фотоси, правил серенада с песента „Интернационалът” под прозорците на кабинета й.
Черна котка, която да пресече идеята за префасонирането на гимназията в Елитно килийно-казармено у-ще „Соня Киркова”, обаче може да се окаже новият служебен министър на образованието професор Николай Милошев. Той обяви в петък, че лично щял да отиде до Пловдив, за да провери случая с “Харлем шейк”. “Пратих хора от министерството за проверка. Възможно е и аз да отида в Пловдив, искам да видя сам как стоят нещата”, коментира той. Запитан от журналисти дали според него танцът е неприличен, отговаря: “Не бих казал! Първата ми реакция е да съм на страната на преподавателя. Ако трябва, да го поозаптим да не е толкова игрив. Ако, от друга страна, той е заинтересован да е близо до децата, защо за това да го убиваме?”.
ПП.: ПловдивМедия научи, че родителите, които искат учителят Хр. Данев да бъде върнат на работа, настояват за среща с директорката Киркова. На нея смятат да й кажат, че те не са „никои”, за да пренебрегва мнението им, а децата им не са „тухла в стената”.
Автор: Динко ПЕТКОВ
Публикувана на 16 Март 2013 година
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар