4.Девизът “искам, значи мога”

Чували сте този девиз, нали? Някои постоянно го повтарят. Той обаче е твърде двусмислен, с тези думи много се спекулира и злоупотребява. Да помислим повече за да разберем.

Ако го има призванието, то явно се проявява в страстно желание да бъдеш и да станеш това, за което си роден. Но призванието е вътрешна необходимост; щом я има, тя така или иначе се реализира в дела. Призваният за нещо човек едва ли може да избяга от своето призвание. Той по-скоро не може да бъде друг, несъответстващ на способностите си, на заложбите в своята душа и дори на предопределението си, което в този смисъл е негова съдба, орис.

По начало всякакви искания и желания са възможни, но огромната част от тях не са нищо повече от това. На тях никога не им е съдено да преминат в сферата на мога, на действителното осъществяване. Тогава какво остава от прословутото искаш, значи можеш?

Излиза, че способният за нещо и да не го иска така силно, може да го направи и в края на краищата го прави. Ако е налице призванието, то с лекота постига самото себе си – и волята без усилие насочва активността в тази посока, а пък “трудностите” се оказват преодолими (не без труд, но не и с мъка), а успехът – постижим.

Правилото искам, значи мога е довело много хора до страшни трагедии на тяхното съществуване – когато липсва призванието, а човекът е решил да иска нещо, което му се е сторило привлекателно. Има много хора, които не са на мястото, което съответства на тяхното призвание или пък които не искат да отговорят на него.

Има и такива, които не правят друго освен да се стремят да заемат нечие чуждо място, т.е. място, което не им се полага – ако се изходи от това, какво те всъщност представляват. Това се нарича амбициозност и на нея се гледа снизходително: човекът е искал да бъде нещо повече от това, което е. Но много често такива хора разхищават огромна енергия, за да направят нещо, за което нямат дарби и възможности.

Тяхната воля може да се нарече нещастна воля, нещастието й се дължи на това, че си е позволила да бъде пленена от безпочвени амбиции. Успехът на такива хора – които са нагледно въплъщение на неправилно разбраната максима искам, значи мога – е временен.

Те виреят особено много в несвободните общества, а иначе свободата поставя всеки на мястото му. Свободните общества създават външните условия за реализирането на индивидите, в тях всеки има възможността да бъде оценен по достойнство и да намери своето призвание. В тях няма особени пречки пред инициативните и способните.

В тях например не могат да виреят писатели с манталитет и душа на лакеи – докато в несвободните общества именно те определяха онази атмосфера в литературата, от която се задушаваха истинските творци. Същото може да се каже и за политици с призванието на кръчмари или овчари, за журналисти с манталитет на услужливи ваксаджии (тия, дето мажат и лъскат обуща по улиците), за художници, родени за бояджии, за социалистически мениджъри, предопределени да бъдат чираци, не дори майстори в някакъв занаят и пр. Всички тези “природни аномалии” не могат да съществуват в условията на свобода, а само в условията на общества, в които тя е тотално отнета.

И така, да завърша с една забележка за волята. Тя не е магическо средство, което може да ни позволи да искаме и да можем всичко, а предпоставка да бъдем само онова, което всъщност сме. Казано е, истинското богатство на човека е в душата му. И ако някоя душа е бедна, неразвита, с притъпени способности и пр., то на нея никаква воля не може да й помогне.

Дори и такива същества да са си организирали онова царство на пълния произвол и на триумфиращата некадърност и наглост – комунизмът – в което посредствеността изживя своя апогей. Да се надяваме – за последен път в историята. Разбира се, ощетените от комунизма – способните, потисканите, унижените, обезценяваните, принудените да се откажат от своите дарби – никога няма да искат комунизъм.

Волята е силата на душата и щом свободата – намерила своя дом в душата – е в нас, във всеки един от нас поотделно, няма външна сила, която да може да противостои на енергията, извираща от душата и волята на пожелалия да бъде свободен. Такъв е роден победител.

(Следва)