Д-р Янко Янев: непознатият и непризнатият български философ от европейска класа

ЗА Д-Р ЯНКО ЯНЕВ – АВТЕНТИЧНО

Вместо предисловие:

В българската есеистика се сблъскват различни тенденции. С реакционната тенденция е свързан д-р Янко Янев, който е добър есеист, но се свързва с най-реакционните идеи на века. Той има явен интерес към идеалистическата философия. Той е ученик на немските интуитивисти. Интересен е опитът му да разгледа Хегел откъм един друг ъгъл, ъгъл, който е различен от научното изследване на класиците на марксизма. В тази връзка бих посочил опита му да запознае българския читател със загадъчната фигура на П.Я.Чаадаев. (проф. Здравко Петров – из предговора му към “Избрани български есета”, Варна, 1981)

“Понятието за “героичния човек” изразява една общоевропейска социокултурна нагласа в навечерието на Втората световна война (през годината, когато Янко Янев пише книгата си “Героичният човек” (1934), Георги Бакалов обнародва статията “Изобразете героичното”), но като отглас от ницшеанството се асоциира с националсоциалистическата идеология, а самият Янев се смята в пролетарско-революционните среди за апологет на немския фашизъм.

Неприязънта към Янко Янев се усилва поради интереса му към представителите на т.нар. индивидуализъм в българската литература (биография на Димо Кьорчев, статии за д-р Кръстев в сп.”Българска мисъл”, 1927, бр.4 и за П.К. Яворов в сп.”Златорог”, 1924 г., бр.4). В резултат на това Янко Янев е изключен от СБП през 1944, името му е заличено от летописа на междувоенната културна действителност, а от съчиненията му остават единични екземпляри, съхранявани в спецфондовете и в частни библиотечни сбирки.” (С.Беляева, Г.Тахов – “Речник по нова българска литература 1878-1992″, С. 1994, изд.”Хемус”, стр. 427-8)

Cъщността на проблема:

КЪМ ДУХОВНИТЕ ПЪРВЕНЦИ НА НАЦИЯТА - С ПИЕТЕТ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ

След близо половинвековна умишлена забрава, най-игнорираният български есеист и философ с европейско признание – д-р Янко Янев, най-после зае полагащото му се място в нашата културологична мисъл. Но дългите години “литературна каторга” явно са “спомогнали” забравата да заличи не само трудовете му, писани в Германия в средата на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, а и доста биографични подробности от неговия драматичен живот.

През 1994 г., когато за първи път д-р Янко Янев беше изваден на “светло” чрез есетата му – “Изток или Запад” (1933), “Духът на нацията” (1933) и “Философия на родината” (1934), публикувани в сборника “Защо сме такива. В търсене на българската културна идентичност.” на изд. “Просвета”,София, 1994, в библиографската справка за авторите единствено той от включените в сборника е посочен с двете си имена, със сгрешена дата на раждане и с неточна година на смъртта му. Същите грешки се повтарят и в статията за него (стр.428-9 на изд.”Хемус” от същата година, като за дата на раждане е упоменато: 13 декември 1900 г., а за дата на смъртта му е посочено – 12 февруари 1944, Дрезден). Авторите С.Беляева и Г.Тахов посочват, че заради възгледите си д-р Янко Янев е изключен от СБП (Съюз на българските писатели), но явно допускат фрапираща грешка, защото според Устава на Съюза починал негов член не може да бъде изключен посмъртно от него (става дума за септември 1944 г., бел на авт.).

За да отстраним тези съществени неточности, които са станали вече хронически, и понеже интересът към личността и творчеството на д-р Янко Янев с всяка изминала година нараства, ние дейците от Общество Дуло, възползвайки се от контактите си с наши германски приятели и сподвижници, подирихме факти за живота на д-р Янко Янев в Германия. Нашите немски колеги любезно ни предоставиха автентични документи за местопребиваването му в Дрезден, удостоверяващи смъртта му. Едно от най-значимите имена в днешната немска литература и неин дойаен, горещият приятел на българския народ – Ерих Глагау, написа изследването:

DR. JANKO JANEFF – DER BULGARISCHE PHILOSOPH, където са разгледани идеите, заложени в крупното съчинение на българския културфилософ – “Daemonie des Jahrhunderts” (”Демонията на столетието”, Лайпциг, 1939 г.). Благодарение на настоящия кмет на Дрезден – г-н Инголф Росберг ни бяха изпратени: полицейско дознание за смъртта на д-р Янко Янев № 434, от което е видно, че той загива в резултат на бомбардировките на съюзническата англоамериканска авиация върху Дрезден, отнела живота на повече от 35 000 невинни човешки същества, през нощта на 13-ти срещу 14-ти февруари 1945 година в хотел “Тромпетеншльосхен”, пригоден за скривалище, както и смъртен акт от 06 август 1946 г., с който се удостоверява смъртта на българския доцент по философия Янко Христов Янев.

В полицейска справка № 434 е посочена и точната дата на раждане на д-р Янко Янев – 20 ноември 1900 година. Тези документи предоставяме на вниманието на настоящата конференция, чрез която искаме да ги направим достояние на всички ония горещи изследователи-родолюбци, които ще проучват и ще работят за в бъдеще върху личността и делото на д-р Янко Янев.

Вместо заключение:

Паметта на духовните първенци на българската нация ни задължава да бъдем изключително прецизни, не само в интерпретацията на творческото им наследие, но и към биографичните подробности от техния живот.

Атанас ГАНЧЕВ, "Общество Дуло", Русе, 20 ноември 2003 г.

(Други текстове от Я.Янев, също: Страницата на д-р Я.Янев в Литернет с негови текстове, където биографията на Я.Янев е представена така:

Янко Янев е роден в Пещера на 20.11.1900 г. Представител е на българското ницшеанство и неохегелианство, защитава философски докторат в Германия на тема “Живот и свръхчовек”. За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение. След 1934 г. се установява в Германия, където чете лекции в Берлинския университет по културна история на България. Публикува статии и рецензии в сп. "Българска мисъл", "Листопад", "Училищен преглед", "Златорог", "Отец Паисий", "Стрелец", "Пряпорец" и др. Автор е на книги с поезия, есеистика, философия. Сред по-известните са: "Антихрист" (1926), "Върху ирационалното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел" (1927; 1996), "Хегел. Личност, съдба, философия" (1928; 1996), "Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес" (1928), "Димо Кьорчев. Художествена биография" (1932), "Петър Чаадаев. Личност и философия" (1932), "Героичният човек" (1934), "Образът на младото поколение" (1935), както и на ред книги, публикувани в Германия: "Der Mythos auf dem Balkan" (1936), "Sudosteuropa und der deutsche Geist" (1938), "Demonie des Jahrhunderts" (1939) и др. Загива при бомбардировка над Дрезден от съюзническата авиация на 13-ти срещу 14-ти февруари 1945 г.)