Ценностната катастрофа в България

Напоследък се улавям, че често употребявам термина “ценностна катастрофа”. Наистина, доживели сме сякаш времето, в което берем плодовете на една такава най-ужасна ценностна катастрофа.

Но замисляйки се върху този термин, имам чувството, че някой може да въприемеме твърдението ми съвсем неправилно. У нас е налице крайно порочно нещо, и то е доста показателно; то, впрочем, е израз на същата тази ценностна катастрофа, деозриентация и пр. И то се свежда до това, че се смята и се насажда представата, че ето, нещата сега у нас са толкова лоши, но са станали такива защото е настъпила, представете си, свободата, демокрацията – която, като връх на всичко, е заличила някои предишни ценности. Без които, оказвало се, не сме били могли да живеем, и поради това сме били изпаднали в този ценностен вакуум, в тази катастрофа.

Значи, според тази представа, сега у нас е така ужасно, е толкова лошо тъкмо защото била дошла свободата, която всичко била разрушила: така се говори постоянно по медиите, от разни бай Вучковци, Слави Трифоновци, СКАТ-човци и пр., и пр. Най-сладкодумно ни говорят за тия неща, и то в своя си най-нагъл маниер: говорят, че всичко е толкова лошо, толкова ужасно тъкмо защото, представете си, за жалост, била настъпила свободата – и в резултат всичко се било срутило. Аз обаче няма да се присъединя към тази медийна манипулация, ето затова правя и уточнението – за да не бъда разбран накриво.

Защото тази ценностна катастрофа, за която аз говоря, не започва от 1989 г. Ние сега берем плодовете й, но тя е започнала много отдавна. Тя е започнала преди 60-70 години, когато комунистите най-съзнателно са се мъчили да заличат вековни традици, духовни устои. Тогава, след 1944 г., комунистите са водили жестока битка срещу религията, срещу вярата, срещу културата, срещу литературата, срещу философията, срещу какво ли не! Този комунизъм е водил една битка срещу самата човечност, срещу духа, срещу ценностите, срещу вековните устои на човечеството. Те са се опитали всичко да изкоренят, да изопачат тотално съзнанията на хората, създавайки една фалшива, лицемерна, куха “ценностна система” на комунизма.

Която изобщо не можа да пусне корени в човешката душа, но същевременно не трябва да се забравя, че бесовщината, наречена комунизъм, доведе тъкмо дотам хората да загубят вековните си ценностни ориентири и устои. Защото това беше ужасно брутална, жестока и дива инвазия и експанзия в съзнанията, водена чрез най-агресивна пропаганда, мъчеща се да насажда някакви представи, и то винаги придружена с милиционерски мероприятия, акции на Държавна сигурност. Целта беше насаждане на екзистенциална пустота и страх в душите, изкореняване на човешката свобода. Тъкмо свободата, задаваща атмосферата, в която се развива в духовно отношение човекът: без свобода не може да има личности, не може да има човечност и т.н.

Та всичко е започнало много отдавна и ние сега берем ужасните, отровни плодове на комунизма, който всъщност е един ценностен нихилизъм, понеже се опира на нищото, на екзистенциалната пустота. Комунизмът затова е антидуховна потенция, е един най-вулгарен материализъм, а неговите ценности, ако може изобщо тази дума да се употреби в случая, са в действителност антиценности. Комунизмът се опираше на злото, бидейки в същината си бесовщина, той се опираше на лъжата, на смъртта, не на живота. Да, комунизмът беше една колосална лъжа, измама, изявяваше се чрез всякакви ексцесии, убийства, жестокост, насочени все срещу човека, човечността, личността, общността и пр.

Та в тази връзка исках да реагирам, да не бъда разбран и аз в този дух. А именно, че, виждате ли, и аз се вайкам, оплаквам българската култура, която била унищожена в тия 20 години демокрация и свобода; няма такова нещо! Културата ни беше съсипана много преди това, веднага след установяването на комунизма по нашите земи бяха пресечени, прерязани нишките на едни велики духовни традици, които придаваха духовна връзка на нацията, придаваха субстанцията на нейния живот. И ето затова, заради ексцесиите на комунизма, ние сега не можем да кажем каква е националната ни идентичност, кои са ценностните основания на българската национална същност, а пък човекът, българинът е загубил ценностите си – и се затова се мята като риба върху сухия пясък.

Е, говори се сега, примерно, говорят разни клоуни като Сидеров и пр., не само говорят, но и патетично крещят за православие, християнство и прочие, говорят, а самите те излъчват една най-радикална антихристиянска настройка, потенция и пр. Което означава фалшиво, лицемерно, лъжливо говорене; пак се мъчат да ни баламосват и т.н. Но да не говоря за това, ужасна е ситуацията тук, с нашите официални “патриоти” и назначени, пак от ДС, “освестители” на нацията ни (като Божидар Димитров, А.Пантев, Дърева и пр.).

Та същите тия ни говорят, значи, за някакви “православни дъги”, за някакви “православни ценности”, щели тепърва да ги възстановяват, и то на една кагебистка, комуноидна основа. Значи същите ония комунисти, които някога рушаха храмовете, представяте ли си, които горяха свещенически книги, които с булдозери рушаха самите храмове и т.н., тъпчеха с краката си икони, показвайки бесовщината комунизъм, забраняваща на хората да влизат в храма, да се молят, която пращаше свещениците в концлагери, или пък направо ги убиваха на вратите на храма, та същите тия, или техните деца, възпитани поначало в един атеистичен, лъжлив дух и мироглед, сега са почнали да ни проповядват и да ни възпитават в догмите на някакво извечно “славянско православие”!!! Което ни било сродявало с Русия (не с християнския Запад обаче!), едно православие, което просто го използват за имперски и политически цели. Но и защото все пак съзнават, че не може една нация да няма духовна връзка, която я сплотява в цялостност. Обаче не по този начин, не така стават тия неща, “таваришчи”!

Ето, сега като сте сложили на възлови постове в българската църква ченгета на ДС, владици, митрополити, стигнало се е дори дотам, че целият Свети синод на БПЦ сякаш е отдел на ДС, пълно е в него с брадати ченгета, които сега, представете си, щели да бъдат “духовните водачи” на нацията, глупости! Видяхте какво стана и с опитите за обновяване и реформиране на Българската православна църква – всички те свършиха злополучно. Накрая Симеон, разтреперан от умиление, понеже Максим го нарече “Ваше величество!”, му се отплати с това, че измъкна с полицейска сила от храмовете свещениците, които не се подчиняваха на сатанистите от ченсесарския Свети синод, синода на сатана Максим, полковника от ДС. А пък сега Европейският съд за правата на човека осъди българската държава за тия ексцесии, станали по времето на Симеон, и то пред очите ни, но някой за това да говори?! Не, мълчи се, спотайват се, а пък президентът Гоце Първанов даже ходи да се моли на руския партиарх (!) да ни защити от толкова несправедливия Европейски съд! Нагли клоуни! наречи го комунист и повече не го обиждай, това му стига!

Ето такива неща – аз тук просто щрихирам – са налице във връзка с ужасната катастрофа, в която се намираме: наблягам само на някои най-изразителни нейни симптоми. Иска ми се да схванате по този начин колко е голяма катастрофата, колко сериозен и съдбовен е нравственият крах на нацията, за който тук само загатвам.

И ми се иска също да ви подтикна към търсене на изход от плачевната ситуация. Не е работата просто да се вайкаме, трябва нещо да се прави, да се работи, трябва да се търси изход. Трябва да се разговаря, например, родителите си трябва най-настойчиво да разговарят с децата си за своите ценности. Ама как да стане това, след като огромната част от самите родители не разбират кои са техните ценности? Не си дават сметка кои са техните ценностни основания: защото самите родители са жертви на тая антидуховна вакханалия на комунизма, за която говорих. Да, родителите, пък и хората у нас, живели повече, като изключим младите, са жертва, а пък техните деца, именно младите, също заради това са ощетени да не живеят в нормално, със здрави ценности, общество.

Нещо повече, хората у нас, в мнозинството си, са най-жалки продукти на тая най-толкова антихуманна система за рушене на личността, каквато по естеството си беше комунизмът. Ужасно е, но трябва да се търси спасителния път. Трябва да се търси изход от тежката ситуация, защото иначе ще стане съвсем страшно.

(Следва)