Известно е вековното (поне от три века насам) разграничение между Европа и Русия. То се появява от момента, в който Русия се превръща в единна държава и заема източноевропейското географско пространство и започва да се разширява навътре в бившите полски, балтийски, украински и литовски земи.
В същото време на изток Русия завоюва Сибир и става господар на световния геополитически "Хартланд". Обхващайки източната част от Европа и в същото време цяла Северна и Средна Азия, Русия се превръща не само географски, но и в културно и религиозно отношение от европейска в не съвсем европейска, а както я определят по-късно в евразийска държава, в евразийска цивилизация (Относно различията между проевропейската и проевразийската тенденция в съвременното развитие на Русия и идеологическата борба между защитниците на тези две тенденции вж: Степин, В. С., В. И. Толстых. Демократия и судбы цивилизации. - Вопросы философии, 1996, N 10,с. 3-18; Панарин, А. С. "Вторая Европа" или "Третий Рим", Вопросы философии, 1996, N 10, с. 19-31; Циганков, А. П. Плюрализм или обособление цивилизаций? - Вопросы философии, 1988, N 2, с. 18-34).
Това винаги е поставяло въпроса за източната граница на Европа, за определението на това "що е Европа?". Ако в географски смисъл е прието, че Европа се простира на изток до Урал, то какви са европейските източни граници в геополитически и в цивилизационно-културен смисъл? Нещата се усложняват още повече след Втората световна война, когато вече СССР се превръща заедно със САЩ в световна свръхсила, като поставя под свой контрол Централна и Югоизточна Европа. Това отново с голяма острота постави въпроса за границите на Европа, дали тя обхваща само страните от Европейския съюз (теза на тогавашните "изолационисти"), или изведнъж не се разширява от "Ванкувър до Владивосток", така, както смятат оптимистите по времето на Горбачовата перестройка.
Тези въпроси и трудности в определянето произтичат от смесването на географското, геополитическото и цивилизационното подхождане към въпроса.
Ако в географски смисъл Европа се простира до Урал, то очевидно в политически и в християнско-цивилизационен смисъл тя се простира и отвъд, зад Урал, защото в Сибир и до Тихия океан продължава без рязка граница между европейска и азиатска част Руската държава, живеят повече от 20 млн руснаци, доминираща религия е християнското православие.
В геополитически смисъл обаче поне от три века насам източната граница на Европа е била винаги западната граница на Руската (Съветската) империя и страните, които са били под неин политически контрол Така е било и по време на Наполеон, и по времето на Първата, но особено по времето на Втората световна и на "Студената” война. Така смятат не само Данилевски и Леонтиев, но и авторът на "Война и мир", който започва своя знаменит роман не с "Наполеон или Франция нападна Русия", а с "Европа навлезе в Русия".
В културно и цивилизационно отношение Европа "навлиза" в Русия още през 10 век, когато Византия покръства киевските князе и когато Българската империя също оказва преди всичко културно влияние. Но всъщност от гледна точка геопилитическата визия на Борис-Михаил създадената от викингите (варягите) държава Киевска Росс, в покрайните на българския саракт е голям геополитически провал на България, също, както и допускането християнството да бъде прието не от Преслав, а от Константинопол. Все пак има и българско влияние и то се изразява в налагането на старобългарския (в неговата църковно-славянска редакция) език като богослужебен и официален език на страната, изпращане на български духовници с преведени от гръцки език и оригинални старобългарски книги, пренасяне на опита на Преславската и Охридската църковно-просветни школи и накрая но не и по значение!– пренасяне на идеята за „Третия Рим”, която вдъхновява търновските царе след Калоян. Русия става част от християнската цивилизация, макар и в нейната православна редакция. В геополитическо отношение Русия става най-източната държава, принадлежаща към Европейската християнска цивилизация. В този смисъл границите на Европа достигат до източните граници на Русия. Но това продължава някъде до 16-17 век...
Междувременно се случват някои важни събития - окончателно разцепление между православие и католицизъм, падане на Византия и Константинопол под властта на Османската империя, падане на самата Русия под татарско робство, освобождението й и непрекъснати войни с нейните западни католически съседи. През 1510 г. руският монах Филотей променя известната сакрална фраза, дошла от България – вече не Търново, а Москва си присвоява правото да бъде трети Рим „и четвърти няма да има". Тази идея послужва за идеологическа основа на цивилизационно развитие, което постепенно отделя Русия от Европейската цивилизация, поставя началото на отделянето и противопоставянето на Европа. Тя започва да обслужва и експанзионистично нарастване на държавата по всички географски посоки.
Това идеологическо послание защитава правото на Руската православна държава да бъде пазител на християнското учение, "извратено" от еретиците - католици (в Рим, "първия Рим") или погубено от гърците, заради чиито грехове Константинопол (Вторият Рим) е превзет от турците. Нагърбването на Русия с такава мисия, която по-късно ще бъде формулирана с израза, че тя (Русия) "трябва да принесе велик урок на света как трябва да се живее", води до нейната изолация от останалата част на Европа, а „азиатският деспотизъм” (принесен в нейния дух както от възприетия византийски държавен модел, така и особено силно от традициите, наследена от татарското иго) задълго ще останат доминанти в нейното културно и цивилизационно определение.
Русия прави видимо нов цивилизационен избор при Петър Велики. Този избор е свързан пряко с неговата геополитическа стратегия - "отваряне на прозорец към Европа", т. е. осигуряване на излаз на Балтийско и Черно море. Всъщност този цивилизационен избор на Русия се оказва фактически не само псевдозападен, но и псевдомодерен (вж. Кантор, В. Есть европейская держава. Россия: трудны путь к цивилизации. М., РОССПЕН, 1997, с. 49. - Вопросы философии, 1998,N 6, с. 146-148.)
Защото тогава, когато в Европа крепостничеството се премахва, Петър I го въвежда в Русия. Той въвежда и много външни елементи от Европейската цивилизация. Русия започва упорито и системно да подражава на Европа, но колкото и да е странно, това вместо да я доближи, я отдалечава от Европа, именно в цивилизационно отношение. Защото геополитическата стратегия на Русия се изразява в завладяване на нови и все нови европейски земи. За тази цел към доктрината за "третия Рим" - т.е. защитата и завоюването на страните от православния диоцез се прибавя и идеята на панславизма - обединяването на всички славянски народи, включително и неправославните, под властта на руския император. Ето тук се разминават православно-славянската и евразийската концепции за цивилизационното развитие на Русия, за посоките и перспективите на нейната териториална експанзия.
С времето отстояването от Русия на православието и на нейната изключителна културна самобитност всъщност я отдалечава от Европейската християнска цивилизация и води до нейното постепенно историческо изоставане и упадък, довело в края на Първата световна война до краха на Руската империя.
Приетата от болшевишките главатари нова господстваща идеологическа парадигма - комунизма (марксизма-ленинизма) е се превръща по времето на Сталин в нова, модерна и ефективна (макар и до време) форма не само за възстановяването просто на Руската империя, но за създаване на първата глобална и универсална съветска империя с претенции не за регионална, а за първа световна суперсила. Ленино-сталиновият "експеримент" е третият по същество нов цивилизационен избор на Русия (след приемането на християнството и реформите на Петър Велики), потретен опит за нейна (псевдо) европеизация и (псевдо) вестернизация, на основата на заимстване и пригаждане към руските условия на новата модерна, привнесена от Европа идеологическа доктрина - марксизма.
И този опит обаче се оказа неуспешен. И той в крайна сметка доведе до крах. Защото когато Европа, особено след Втората световна война, се демократизира, в СССР тоталитарният режим вторично се втвърдява, след военните „свободи”, които Сталин и партията бяха позволили на поробените от тях народи. Когато Европа и светът се демократизират и цивилизоват Русия и подчинените й страни вторично се варваризират. И това не може да не доведе до крах не само на комунизма, но и на геополитическата Съветска империя. Защото без свобода не може да има творчество и защото производителността на труда на затворника през ХХ век е станала вече по-ниска от производителността на труда на свободния човек, на собственика на своите сили, труд и умения.
Сега Русия отново е на кръстопът, отново се опитва да открие адекватен за себе си, за своята история и култура "нов цивилизационен избор". Ще бъде ли той отново неуспешен? Резултатите от досегашния преход към демокрация и пазарна икономика говорят, че и този опит също отново е по-скоро неуспешен. И то не защото, както смятат някои, в Русия по времето на Елцин имало прекалено много свобода и демокрация, която тя не може да понесе, а обратно, защото в Русия има прекалено малко политическа свобода и прекалено малко демокрация, както и прекалено много властови произвол, съчетан с и водещ до икономическа анархия, която е всъщност условието „посветените” от бившата комунистическа номенклатура и нейните тайни служби да осъществят грандиозната трансформация на своята неограничена власт в тотално икономическо господство, т.е. до онзи непознат досега в историята „грандиозен икономически грабеж”.
Но не свободата и не демокрацията са довели до разруха, както ни убеждават днешните евразийски и панславистки чекистки идеолози, а тяхната слабост, непълнота и ограниченост, включително и поради яростната съпротива на тези, които се противопоставят на сближението на Русия със световната и европейската цивилизация, на нейния опит да извърши за първи път по европейски модернизиране чрез действителни реформи, а не чрез имитация, както досега е ставало.
В същото време на изток Русия завоюва Сибир и става господар на световния геополитически "Хартланд". Обхващайки източната част от Европа и в същото време цяла Северна и Средна Азия, Русия се превръща не само географски, но и в културно и религиозно отношение от европейска в не съвсем европейска, а както я определят по-късно в евразийска държава, в евразийска цивилизация (Относно различията между проевропейската и проевразийската тенденция в съвременното развитие на Русия и идеологическата борба между защитниците на тези две тенденции вж: Степин, В. С., В. И. Толстых. Демократия и судбы цивилизации. - Вопросы философии, 1996, N 10,с. 3-18; Панарин, А. С. "Вторая Европа" или "Третий Рим", Вопросы философии, 1996, N 10, с. 19-31; Циганков, А. П. Плюрализм или обособление цивилизаций? - Вопросы философии, 1988, N 2, с. 18-34).
Това винаги е поставяло въпроса за източната граница на Европа, за определението на това "що е Европа?". Ако в географски смисъл е прието, че Европа се простира на изток до Урал, то какви са европейските източни граници в геополитически и в цивилизационно-културен смисъл? Нещата се усложняват още повече след Втората световна война, когато вече СССР се превръща заедно със САЩ в световна свръхсила, като поставя под свой контрол Централна и Югоизточна Европа. Това отново с голяма острота постави въпроса за границите на Европа, дали тя обхваща само страните от Европейския съюз (теза на тогавашните "изолационисти"), или изведнъж не се разширява от "Ванкувър до Владивосток", така, както смятат оптимистите по времето на Горбачовата перестройка.
Тези въпроси и трудности в определянето произтичат от смесването на географското, геополитическото и цивилизационното подхождане към въпроса.
Ако в географски смисъл Европа се простира до Урал, то очевидно в политически и в християнско-цивилизационен смисъл тя се простира и отвъд, зад Урал, защото в Сибир и до Тихия океан продължава без рязка граница между европейска и азиатска част Руската държава, живеят повече от 20 млн руснаци, доминираща религия е християнското православие.
В геополитически смисъл обаче поне от три века насам източната граница на Европа е била винаги западната граница на Руската (Съветската) империя и страните, които са били под неин политически контрол Така е било и по време на Наполеон, и по времето на Първата, но особено по времето на Втората световна и на "Студената” война. Така смятат не само Данилевски и Леонтиев, но и авторът на "Война и мир", който започва своя знаменит роман не с "Наполеон или Франция нападна Русия", а с "Европа навлезе в Русия".
В културно и цивилизационно отношение Европа "навлиза" в Русия още през 10 век, когато Византия покръства киевските князе и когато Българската империя също оказва преди всичко културно влияние. Но всъщност от гледна точка геопилитическата визия на Борис-Михаил създадената от викингите (варягите) държава Киевска Росс, в покрайните на българския саракт е голям геополитически провал на България, също, както и допускането християнството да бъде прието не от Преслав, а от Константинопол. Все пак има и българско влияние и то се изразява в налагането на старобългарския (в неговата църковно-славянска редакция) език като богослужебен и официален език на страната, изпращане на български духовници с преведени от гръцки език и оригинални старобългарски книги, пренасяне на опита на Преславската и Охридската църковно-просветни школи и накрая но не и по значение!– пренасяне на идеята за „Третия Рим”, която вдъхновява търновските царе след Калоян. Русия става част от християнската цивилизация, макар и в нейната православна редакция. В геополитическо отношение Русия става най-източната държава, принадлежаща към Европейската християнска цивилизация. В този смисъл границите на Европа достигат до източните граници на Русия. Но това продължава някъде до 16-17 век...
Междувременно се случват някои важни събития - окончателно разцепление между православие и католицизъм, падане на Византия и Константинопол под властта на Османската империя, падане на самата Русия под татарско робство, освобождението й и непрекъснати войни с нейните западни католически съседи. През 1510 г. руският монах Филотей променя известната сакрална фраза, дошла от България – вече не Търново, а Москва си присвоява правото да бъде трети Рим „и четвърти няма да има". Тази идея послужва за идеологическа основа на цивилизационно развитие, което постепенно отделя Русия от Европейската цивилизация, поставя началото на отделянето и противопоставянето на Европа. Тя започва да обслужва и експанзионистично нарастване на държавата по всички географски посоки.
Това идеологическо послание защитава правото на Руската православна държава да бъде пазител на християнското учение, "извратено" от еретиците - католици (в Рим, "първия Рим") или погубено от гърците, заради чиито грехове Константинопол (Вторият Рим) е превзет от турците. Нагърбването на Русия с такава мисия, която по-късно ще бъде формулирана с израза, че тя (Русия) "трябва да принесе велик урок на света как трябва да се живее", води до нейната изолация от останалата част на Европа, а „азиатският деспотизъм” (принесен в нейния дух както от възприетия византийски държавен модел, така и особено силно от традициите, наследена от татарското иго) задълго ще останат доминанти в нейното културно и цивилизационно определение.
Русия прави видимо нов цивилизационен избор при Петър Велики. Този избор е свързан пряко с неговата геополитическа стратегия - "отваряне на прозорец към Европа", т. е. осигуряване на излаз на Балтийско и Черно море. Всъщност този цивилизационен избор на Русия се оказва фактически не само псевдозападен, но и псевдомодерен (вж. Кантор, В. Есть европейская держава. Россия: трудны путь к цивилизации. М., РОССПЕН, 1997, с. 49. - Вопросы философии, 1998,N 6, с. 146-148.)
Защото тогава, когато в Европа крепостничеството се премахва, Петър I го въвежда в Русия. Той въвежда и много външни елементи от Европейската цивилизация. Русия започва упорито и системно да подражава на Европа, но колкото и да е странно, това вместо да я доближи, я отдалечава от Европа, именно в цивилизационно отношение. Защото геополитическата стратегия на Русия се изразява в завладяване на нови и все нови европейски земи. За тази цел към доктрината за "третия Рим" - т.е. защитата и завоюването на страните от православния диоцез се прибавя и идеята на панславизма - обединяването на всички славянски народи, включително и неправославните, под властта на руския император. Ето тук се разминават православно-славянската и евразийската концепции за цивилизационното развитие на Русия, за посоките и перспективите на нейната териториална експанзия.
С времето отстояването от Русия на православието и на нейната изключителна културна самобитност всъщност я отдалечава от Европейската християнска цивилизация и води до нейното постепенно историческо изоставане и упадък, довело в края на Първата световна война до краха на Руската империя.
Приетата от болшевишките главатари нова господстваща идеологическа парадигма - комунизма (марксизма-ленинизма) е се превръща по времето на Сталин в нова, модерна и ефективна (макар и до време) форма не само за възстановяването просто на Руската империя, но за създаване на първата глобална и универсална съветска империя с претенции не за регионална, а за първа световна суперсила. Ленино-сталиновият "експеримент" е третият по същество нов цивилизационен избор на Русия (след приемането на християнството и реформите на Петър Велики), потретен опит за нейна (псевдо) европеизация и (псевдо) вестернизация, на основата на заимстване и пригаждане към руските условия на новата модерна, привнесена от Европа идеологическа доктрина - марксизма.
И този опит обаче се оказа неуспешен. И той в крайна сметка доведе до крах. Защото когато Европа, особено след Втората световна война, се демократизира, в СССР тоталитарният режим вторично се втвърдява, след военните „свободи”, които Сталин и партията бяха позволили на поробените от тях народи. Когато Европа и светът се демократизират и цивилизоват Русия и подчинените й страни вторично се варваризират. И това не може да не доведе до крах не само на комунизма, но и на геополитическата Съветска империя. Защото без свобода не може да има творчество и защото производителността на труда на затворника през ХХ век е станала вече по-ниска от производителността на труда на свободния човек, на собственика на своите сили, труд и умения.
Сега Русия отново е на кръстопът, отново се опитва да открие адекватен за себе си, за своята история и култура "нов цивилизационен избор". Ще бъде ли той отново неуспешен? Резултатите от досегашния преход към демокрация и пазарна икономика говорят, че и този опит също отново е по-скоро неуспешен. И то не защото, както смятат някои, в Русия по времето на Елцин имало прекалено много свобода и демокрация, която тя не може да понесе, а обратно, защото в Русия има прекалено малко политическа свобода и прекалено малко демокрация, както и прекалено много властови произвол, съчетан с и водещ до икономическа анархия, която е всъщност условието „посветените” от бившата комунистическа номенклатура и нейните тайни служби да осъществят грандиозната трансформация на своята неограничена власт в тотално икономическо господство, т.е. до онзи непознат досега в историята „грандиозен икономически грабеж”.
Но не свободата и не демокрацията са довели до разруха, както ни убеждават днешните евразийски и панславистки чекистки идеолози, а тяхната слабост, непълнота и ограниченост, включително и поради яростната съпротива на тези, които се противопоставят на сближението на Русия със световната и европейската цивилизация, на нейния опит да извърши за първи път по европейски модернизиране чрез действителни реформи, а не чрез имитация, както досега е ставало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар