Когато разглеждаме геополитическото положение на България през вековете ни прави впечатление неговата неравномерност, променливост и неравновесна динамика.
От велика сила от началото на 9-ти до първата половина на 10 век България след 90 годишна война се превръща във Византийска провинция за близо два века.
През 13 век от регионална империя по времето на Калоян и на Йоан Асен II, с която трябва да се съобразяват папите, латинци, византийци и унгарци след няколко десетилетия България отново се свива между Дунав и Стара планина като незначителна балканска държавица, за да попадне в края на 14 и началото на 15 век окончателно под властта на османците.
И в новото време. От най-значителна и най-просперираща балканска държава след Съединението през 1885 г. до 1912 г., с най-голяма и силна армия разгромила Османската империя през 1912-1913 г., само за няколко седмици след "престъпното безумие" на 16.06.1913 г. България е нападната и разгромена от всички свои съседи и преживява първата си национална катастрофа в Новата история. След намесата в Първата световна война България удвоява своята територия – присъединени са населените предимно с българи Вардарска Македония, Моравско и Тимошко, Сяр - Драма - Кавала, цяла Добруджа, придобита е по мирен път стратегическата Маришко-Одринска област и левия бряг на Марица. За да дойде Ньойския погром.
Отново през 1941-1944 г. България се разширява до своите "естествени" етнически граници, за да се върне отново в геополитическото "менгеме" на сегашните граници, при това загубвайки и това, което има, като става зона на съветска доминация.
Тази променлива историческа съдба не може да няма нищо общо с геополитическите реалности, които ни се налагат в повечето случаи отвън. България (като изключим Съединението през 1885 г. и връщането на Южна Добруджа през 1940 г.) се е оказвала по-често обект, а не субект на геополитиката. Факт е, че това се случва по-често с нас, а не със съседите ни Сърбия, Гърция, Румъния, с които исторически се съизмерване и съревноваваме. Те по-често са били сред печелившите (най-вече за наша сметка), а ние по-често сме били сред губещите в голямата битка за национално пространство.
Една от основните причини за това според нас е неосъзнаването от българските политически елити на ролята на геополитическите фактори, които играят съществена роля в историческа съдба на всеки един народ. И това, че ние сме ги подценили и не сме ги разбрали е изиграло своята фатална роля.
Обикновено в литературата и до днес се говори колко висока стойност има геополитическото положение на България на Балканите. И наистина - териториите на днешна България, Македония и Източна Сърбия представляват "хартландът", сърцето на Балканите. Оттук минават основните пътища в посока север-юг и изток-запад. Тук са разположени най-равнинните и плодородни земи на Балканите, тук климатът е най-благоприятен, а природните условия - най-разнообразни (Вж. напр. Батаклиев, Ив., Географското единство на българските земи. – Изв. на Българското географско дружество. С. 1941, № 9; Мутафчиев, П., Книга за българите. С., 1987, БАН, с. 121 и сл..; Дървингов, П., Духът на историята на българския народ, С.1932. с. 34 и сл.; Карастоянов, Ст. Политическа география, геополитика, геостратегия. С., УИ "Кл. Охридски", 1997, с. 98-108.)
Но географските предимства на Балканския хартланд се допълват от не по-малко значими недостатъци. Неговите природни качества са привличали множество завоеватели от близо и далеч. От север, изток и юг средецът на Балканите и люлка на българската държава е незащитен, открит. Разположението на планинските вериги в западното направление по-скоро затрудняват вътрешната комуникация в хартланда, отколкото чуждите нашествия. Петър Мутафчиев дори пише, че ако в Одринска Тракия имаше висока планинска верига между Бяло и Черно море, то вероятно историческата съдба на българите би била друга. (Мутафчиев, П., Книга за българите. с.128)
И тъй като полуостровът е отворен в югоизточното си направление, геополитическият център на българската държавност се разполага между Дунав и Стара планина. Но Дунав не е бил пречка за варварски нашествия от север, както и източна Стара планина - здрава защита срещу ромейските и по-късно османските нападения от юг.
Намирайки се в центъра на пространството, в което се съединяват основни пътни артерии, идващи от Европа към Ориента и от Северните равнини към Гърция, България се оказва на кръстопътищата на всеки завоевател. За разлика от Сърбия, която би могла да се затвори в Шумадия - планинска област, закрита отвсякъде и далече от основните пътни артерии, или от Гърция, която е скътана в най-южния, скрит зад планини и морета полуостров, България няма къде да се скрие, няма територия, която да е защитима отвсякъде и покрай която да не минават важни пътни артерии.
От велика сила от началото на 9-ти до първата половина на 10 век България след 90 годишна война се превръща във Византийска провинция за близо два века.
През 13 век от регионална империя по времето на Калоян и на Йоан Асен II, с която трябва да се съобразяват папите, латинци, византийци и унгарци след няколко десетилетия България отново се свива между Дунав и Стара планина като незначителна балканска държавица, за да попадне в края на 14 и началото на 15 век окончателно под властта на османците.
И в новото време. От най-значителна и най-просперираща балканска държава след Съединението през 1885 г. до 1912 г., с най-голяма и силна армия разгромила Османската империя през 1912-1913 г., само за няколко седмици след "престъпното безумие" на 16.06.1913 г. България е нападната и разгромена от всички свои съседи и преживява първата си национална катастрофа в Новата история. След намесата в Първата световна война България удвоява своята територия – присъединени са населените предимно с българи Вардарска Македония, Моравско и Тимошко, Сяр - Драма - Кавала, цяла Добруджа, придобита е по мирен път стратегическата Маришко-Одринска област и левия бряг на Марица. За да дойде Ньойския погром.
Отново през 1941-1944 г. България се разширява до своите "естествени" етнически граници, за да се върне отново в геополитическото "менгеме" на сегашните граници, при това загубвайки и това, което има, като става зона на съветска доминация.
Тази променлива историческа съдба не може да няма нищо общо с геополитическите реалности, които ни се налагат в повечето случаи отвън. България (като изключим Съединението през 1885 г. и връщането на Южна Добруджа през 1940 г.) се е оказвала по-често обект, а не субект на геополитиката. Факт е, че това се случва по-често с нас, а не със съседите ни Сърбия, Гърция, Румъния, с които исторически се съизмерване и съревноваваме. Те по-често са били сред печелившите (най-вече за наша сметка), а ние по-често сме били сред губещите в голямата битка за национално пространство.
Една от основните причини за това според нас е неосъзнаването от българските политически елити на ролята на геополитическите фактори, които играят съществена роля в историческа съдба на всеки един народ. И това, че ние сме ги подценили и не сме ги разбрали е изиграло своята фатална роля.
Обикновено в литературата и до днес се говори колко висока стойност има геополитическото положение на България на Балканите. И наистина - териториите на днешна България, Македония и Източна Сърбия представляват "хартландът", сърцето на Балканите. Оттук минават основните пътища в посока север-юг и изток-запад. Тук са разположени най-равнинните и плодородни земи на Балканите, тук климатът е най-благоприятен, а природните условия - най-разнообразни (Вж. напр. Батаклиев, Ив., Географското единство на българските земи. – Изв. на Българското географско дружество. С. 1941, № 9; Мутафчиев, П., Книга за българите. С., 1987, БАН, с. 121 и сл..; Дървингов, П., Духът на историята на българския народ, С.1932. с. 34 и сл.; Карастоянов, Ст. Политическа география, геополитика, геостратегия. С., УИ "Кл. Охридски", 1997, с. 98-108.)
Но географските предимства на Балканския хартланд се допълват от не по-малко значими недостатъци. Неговите природни качества са привличали множество завоеватели от близо и далеч. От север, изток и юг средецът на Балканите и люлка на българската държава е незащитен, открит. Разположението на планинските вериги в западното направление по-скоро затрудняват вътрешната комуникация в хартланда, отколкото чуждите нашествия. Петър Мутафчиев дори пише, че ако в Одринска Тракия имаше висока планинска верига между Бяло и Черно море, то вероятно историческата съдба на българите би била друга. (Мутафчиев, П., Книга за българите. с.128)
И тъй като полуостровът е отворен в югоизточното си направление, геополитическият център на българската държавност се разполага между Дунав и Стара планина. Но Дунав не е бил пречка за варварски нашествия от север, както и източна Стара планина - здрава защита срещу ромейските и по-късно османските нападения от юг.
Намирайки се в центъра на пространството, в което се съединяват основни пътни артерии, идващи от Европа към Ориента и от Северните равнини към Гърция, България се оказва на кръстопътищата на всеки завоевател. За разлика от Сърбия, която би могла да се затвори в Шумадия - планинска област, закрита отвсякъде и далече от основните пътни артерии, или от Гърция, която е скътана в най-южния, скрит зад планини и морета полуостров, България няма къде да се скрие, няма територия, която да е защитима отвсякъде и покрай която да не минават важни пътни артерии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар