Истината ни прави свободни

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Американското училище

Какво може да се каже за частните и държавни системи на образование в САЩ? Ще разгледаме всичко за гимназиите (средното образование).

На първо място трябва да се отбележи, че за "образование на Запад" не може да се говори, просто защото няма такъв събирателен образ. Всяка страна си има своя система с различна специфика. Всъщност, дори и за образование в САЩ е трудно да се говори обобщително, заради огромното разнообразие от подходи, структури и правила.

Да, има държавни и частни училища, но всички те са толкова различни и съвсем не може да се каже, че "частните са по-добри от държавните", а само "зависи".

Частните училища

Добрите стари частни училища с пансиони

Има една стара, престижна група от частни училища, така наречените "prep schools", които датират от основаването на САЩ и съответно носят славата на възпитаниците си, гордо изброени на училищния уеб сайт. Това са училищата от лигата на Андоувър и Екзетър, Мидълсекс и Милтън. Те са основани като училища с пансион, в които са учили редица фигури от американската история, а днес учат младежи от цялата страна и от чужбина. Тези училища имат невероятно добра материална база, често сравнима с тази на доста колежи: библиотеки, картинни галерии, лаборатории, концертни зали, спортни съоръжения за чудо и приказ. В тях се влиза с прием подобен на кандидатстването за колеж, дори и когато става въпрос за шестокласници. Приетите са често 10% до 20% от кандидатите. Съотношението учители-ученици в класната стая достига до 12:1 и особено се цени възможността за дискусия и личен контакт между тях. Ученикът се смята за уважавана личност със свое виждане, което се култивира чрез образование на собствена инициатива, като се избягват строго определените рамки в учебната програма и се обръща внимание на личните склонности на всеки. Да не говорим, че самите учители са високо образовани и продължаващи да се образоват. Таксата за тези училища е висока и стига до $35 000 на година, но и доста ученици получават стипендии. Обаче тези училища не разчитат много на таксата за бюджета си; той се формира също от лихви от инвестирани капитали и от дарения на бивши възпитаници. Така те могат да си позволят да се рекламират като места за просвещение, където се влиза независимо от финансовите възможности, а заради умствените способности на учениците. Съответно и нивото на образование е високо.

Училища за деца на заможни родители

Друга категория частни училища са тези на местно ниво, за местни ученици без пансион. Те също са с добра ориентация и принципи, но разбира се не могат да се мерят с "prep schools", от една страна защото разчитат повече на учебните такси и също приемът им се базира повече на способността на родителите им да си плащат, отколкото на откриване на супер талантливи, макар и бедни ученици. Приемът се извършва на базата на по-ограничен брой кандидати. Разбира се, и в тези училища се влиза след сложен приемен процес, също се залага на индивидуалното внимание към способностите на всеки, обучението е творческо, а не наизустително. Да кажем, че тази категория се стреми да прилага принципите на "prep schools", но не може да достигне тяхното изключително ниво. Съответно тук често попадат ученици, които не са толкова талантливи, просто имат нужда от малко повече помощ, внимание и индивидуална подкрепа от страна на учителите, каквато може би не биха получили в държавно училище, а родителите им могат да си позволят да платят за това. Такива училища не са лоши, но понеже в тях има повече почва за хлапашки прояви на богати глезльовци те не са ми особено симпатични. Бих казала, че в тях има повече класова сегрегация, отколкото в най-скъпите престижни училища.

Католически и други църковни училища

Третата категория са училища основани от религиозни организации и църкви, в по-голямата си част католически. Те са парадоксът на частната образователна система, тъй като се смята, че правят чудеса от всякакъв материал, а не само от отбрания постъпващ в "нормалните" частни. Някои от тези католически училища се смятат за престижни, но в повечето се влиза без особена приемна процедура. Таксата е много по-малка от другите (примерно може да бъде $2 000 - $4 000 на година), но стипендии почти не се предлагат. Интересното е, че голяма част от учениците в такива училища не са католици, макар че в програмата има задължително включени някои предмети с религиозна тематика. Защо родителите изпращат децата си в тях тогава? Децата не стават католици само по силата на посещението си на такова училище; дори католиците скоро след това "забравят" да ходят на църква.

Системата на тези училища работи, защото те дават дисциплина и възможност за съсредоточаване върху знанието на деца, които иначе биха се разхайтили на други места. Разбира се, боят с пръчки не се прилага, но когато на дисциплината се държи, тя става даденост неподлежаща на съмнение, а важното става учението. В тези училища (като изключим "престижните" между тях) учениците са от по-бедни семейства и дори такива, чиито родители са необразовани, но държат децата им да получат добър старт, какъвто не биха имали в едно държавно квартално училище с нулева дисциплина и мотивация. Базата им е общо взето оскъдна, но те умеят да я използват до последната капка. Аз много уважавам католическите училища, особено йезуитските; имат един възрожденски дух и желание за работа с малко средства. Може би това се дължи на религията, която ги крепи и им дава хъс да вървят напред, макар и лишени от глезотии. Освен това специално към йезуитските имам слабост заради стремежа им към интелектуалност (незавиcимо от задължителните часове по вероучение).

Държавните училища

Държавните училища в САЩ също не могат да се обобщят с един етикет и са изключително разнообразни. Варират от престижни, в които се влиза с изпит, до такива с остаряла учебна база, от които по-голямата част от учениците отпадат преди завършването. Най-важният принцип, определящ едно училище е къде се намира то, тъй като те се финансират от общината, което ще рече от данъците на хората, живеещи в даден град или квартал. Следователно само децата на тези данъкоплатци имат право да го посещават. Получава се така, че в богатите райони училищата имат по-добра материална база, родителите на децата имат не само повече средства да влагат в образованието на децата си, но и държат повече на местното училище, издигнали са го в култ в живота и всячески подкрепят образователните усилия. В края на краищата това си казва думата. Както се изрази една моя приятелка, едно училище е толкова добро, колкото добри са родителите на посещаващите го ученици.

Т.нар. градски училища изобщо не отговарят на българската представа за "градски". Те са училищата в големите градове, а в много от тях жителите са под средното имотно ниво. Средната класа живее в предградията. А градските семейства с достатъчно средства обикновено пращат децата си в частни училища. "Urban schools" често разполагат с малко средства. Сградите не се поддържат, учебниците са стари и недостатъчно. От друга страна, учителите са добре заплатени, дори по-добре от останалите видове държавни училища, иначе би било доста трудно да се набират преподаватели за тях. Дисциплината в такива училища е лоша, често има насилие, отсъствия, ненаписани домашни и учебните изисквания към учениците са много ниски.

Обаче тези градски училища имат и изключения, които се срещат в много американски градове. Много от тях са не само добри, но са и признати за най-добри държавни училища в страната. Това са например Lowell High School в Сан Франсиско, Stuyvesant High School в Ню Йорк, Boston Latin School в Бостън и пр. В тези училища се кандидатства с приемен изпит, конкуренцията е голяма и макар че "ученическият материал" влизащ в тях е от същата социална среда от същия град, тези училища са с добра база, амбициозни учители, висок университетски прием, отлични резултати на национални изпити. От една страна това е така, защото в бюджета на училището постъпват не само средства от общината, но и от бивши възпитаници, които с дарения компенсират недостига. Непрекъснато се говори за задачите, стоящи пред учениците (кандидатстването в колеж) и необходимите стъпки за него (усилия в учението). Тези способни ученици, показали добри резултати на приемния изпит, получават големия си шанс в живота и после могат да продължат в добри университети. Такива училища на практика "спасяват" талантливите ученици от по-беден произход наред с останалите в града от средната класа.

Училища в предградията

Следва другата важна група, училищата от предградията (suburban schools). Те са територия на средната класа, добре финансирани не само с данъците, но и с допълнителни средства, събрани от активни родители. Родителите са много ангажирани в образованието на децата си, следят отблизо развитието им и им помагат, осигуряват им разнообразни допълнителни възможности да се учат (клубове, пътувания, летни курсове…). Съответно връзката между репутацията на училището в дадено предградие и цените на имотите в него е много тясна. Колкото е по-добро то, толкова по-голям наплив има за желаещи да живеят в него, толкова повече растат цените там, но и толкова по-недостъпно става то за амбициозни, но по-бедни родители...

Ако тези училища нямат славата на най-добрите, то е защото те са задължени да обучават всички ученици от даденото предградие, а не само подбрани отличници. И все пак го правят много добре. Талантливите имат възможност да развиват способностите си, но и на изоставащите се помага индивидуално, а освен това могат и да се учат от досега с по-добрите. Осигурени са добри преподаватели, нови учебници, предметите се преподават на по-напреднало ниво (AP courses), има голям избор от всичко според интересите на учениците. От всички държавни училища тук най-често се среща породата "глезльовци" смятани за непризнати гении от родителите си и свикнали на непрестанно внимание.

Селски училища

Трета група училища са селските (rural schools). Те са нещо средно между градските и тези от предградията. Обикновено по-малки, не разполагат с много средства, нито учениците им виждат пред себе си големи перспективи за живота си. Изискванията не са особено големи, избирателните предмети почти липсват, мотивацията клони към ниска. Но в тях обикновено няма насилие като в градските.

В САЩ почти няма специализирани училища. Освен някои по изкуствата и известен брой ориентирани към природонаучните дисциплини, няма хореографски и спортни училища, езикови, класически, хуманитарни гимназии. Въпреки това учениците с изявени интереси нямат пречки да развиват уменията си, без да се специализират тясно и еднопосочно в такава млада възраст, като се включват в избрани от тях специализирани изборни дисциплини.

И още нещо, което би могло да е любопитно за сравнение. В държавните американски училища учебниците са безплатни за всички класове.

Договорни Училища, или Charter Schools. Според финанирането и управлението, публично или частно, са възможни типа четири типа училища:

1) Публично финансиране, публично управление. Такива са споменатите след заглавието 'държавни училища'. Това назоваване е малко подвеждащо, защото в тях няма нищо държавно, разбирай федерално. По правилно е да се наричат може би обществени училища, public schools.

2) Частно финансиране, частно управление. Такива са споменатите в първите три категории училища.

3) Частно финансиране, публично управление. Такива май няма, по очевидни причини.

4) Публично финансиране, частно управление. Това са така наречените 'Charter Schools'. Основната разлика тук е, че тези училища разполагат с голяма автономия, в сравнение с тези от първата категория (не само по отношение на организация на учебния процес, но и по отношение на наемането/уволняването на учители и тяхното възнаграждение); в замяна на това финансиращата ги организация изисква много по-голяма отчетност и подобрения в постиженията на учениците.

В САЩ има такива училища, които в България хората дори не могат да си ги представят, камо ли да ги сравнят с българските, като университети, палати. Истината е, че силата на американското образование е във високите спепени - висше и нагоре. Въпросът е какъв е резултата дори и някой да излезе от лошо основно училище или гимназия.

В България трагичен в момента е не само резултата, но и докато се стигне до него - рушаща се материална база, насилие в училищата, преписване и т.н. Докато в САЩ в едно средно добро училище такива неща са непознати и ако има заченки на тях не се толерират. Мисля, че в България проблемът ще се реши поне частично ако почнат да се правят повече частни училища, в които се държи на академичната подготовка, дисциплина и т.н. Нищо не пречи и държавните училища да се оправят ако има по-сериозен контрол.

Подготви: Хриска Перфанова, Чикаго, САЩ

1 коментар:

Анонимен каза...

Безкрайно любопитен материал. Бих искал да добавя и още нещо. Една моя позната емигрира след 6 клас в САЩ и започна да учи там. В началото й бе направило впечатление, че като материя американците учат по-малко от българчетата, имат по-малко материал. После обаче бе много доволна от профилирането, което позволява на един млад човек да се развие в посока, която му е интересна, а не както българските ученици, да запомня куп ненужна информация, която да го направи експерт по... кръстословиците.

Абонамент за списание ИДЕИ