Истината ни прави свободни

петък, 18 февруари 2011 г.

Връзка между геополитическите и цивилизационните фактори

Едно много по-важно обстоятелство, което следва да се изясни е стиковането между цивилизационните и геополитическите фактори. То се отнася до най-същностните черти на формиране на различни цивилизационни посоки на развитие в Западната и Източната Римска империя след варварските нашествия. Известно е, че по редица политически, военни, демографски, географски и не на последно място икономически причини Западната Римска империя е унищожена, а Източната успява да просъществува още 1000 години.

Обаче завоюването на Западната Римска империя води до формиране на една нова, уникална обществена структура, която по-късно става основата за зараждане на ново и уникално обществено отношение - западния феодализъм. А. Гуревич отбелязва, че нито древните германски завоеватели, нито завоюваното от тях римско общество не биха могли да родят средновековния феодализъм - той възниква от техния синтез (Вж. Гуревич, А., Проблемы генезиса феодализма в Западной Европе. М., 1970, с. 152-153).

Този синтез би бил невъзможен без завоюването на умиращата антична цивилизация от германските варвари. Синтезът между архаика и античност всъщност оплодява западнохристиянската цивилизация. За това са спомогнали също римското право, християнската църква, развитата бюрократична държава и появата на основния базисен институт на западноевропейския феодализъм - селската териториална община (Вж. по-подробно Кацарски, Иван, Големият път през лабиринтите на историята. С., 1989, Наука и изкуство, с. 124 и сл., а също и по-новото му изследване: Власт, неравенство и стратификация в прединдустриалните общества, С. 2007).

В Източната Римска империя (Византия) динамиката на историческите и цивилизационно-формиращи процеси е друга. Към 7 век античният град като специфична социална организация престава да съществува във Византия. Многобройните нашествия на „варварите” не само не унищожават империята, но и допринасят за нейното приспособяване и обновление, различаващо се от феодалното развитие на Западна (Латинска) Европа. И по-късното нахлуване на българите не води до ликвидиране на разлагащата се (и обновяваща се) антична социалност, характерна за Византия.

С други думи ако на Запад се е получил Романо-германски синтез, който става основа за по-висока цивилизационна динамика на западните общества - нещо, което се разбира към 12 век, когато те изпреварват Византия по параметрите на своето социално-икономическо развитие, тук, на Балканите, не се осъществява българо-византийски синтез. Може би и затова налагането на православието в България става не в резултат на органичен синтез, а като наложено "отвън" и "отгоре".

При един българо-византийски синтез геополитическото пространство на Българо-Византия би нараснало като мощна империя от Алпите и Италия до Персия и Северна Африка. Едва нашествието на османските турци води до осъществяване на подобен цивилизационен синтез, при който православната цивилизация намира своята универсална същност в рамките на една друговерска империя. Едва тогава архаичната социалност окончателно установява господство над по-висшия социум на Византия. (Тoynbee, А., A Study of History, Vol. IV, p. 68).

В православното общество двете велики империи, Византия и България не успяват да установят универсална православна държава, въпреки амбициите на владетелите им. (Николова, В. Православната цивилизация., С. 1981. с. 103).

Според Арнолд Тойнби, цар Симеон Велики е пленен от византийската идея за постигане на "елинистична универсална държава". Този негов стремеж и съответно негова политика, насочена към покоряване на Константинополската империя никак не са случайни - напротив, при наличните конкретни геополитически и военно-стратегически обстоятелства неговите действия изглеждат неизбежни. (Тoynbee, А. Vol. IV, p. 68).

Не е било възможно в рамките на източно-православната цивилизация да съществуват две империи, еднакво обладани от идеята за самостоятелност и доминация. "Симеон подписва смъртната присъда на своето царство, на империята, която желаеше и на обществото, в което бяха обединени". Грешката на Симеон е не в това, че се стреми да постигне Imperium Redivivum, а в това, че не преоценява своите ограничени възможности да я постигне и с това след непрекъснатите войни се отслабва силно държавата. Но същото се случва и с Византия, в която след Василий II Българоубиец, макар да завоюва България, започва упадък. (Тоуnвее, А., Study of History. Vol. IV, p. 383)

Логическо следствие от приетия цезаропапизъм е необходимостта от тоталното обединяване на целия православно-християнски свят под една светска и духовна власт. (С оглед на интересуващата ни тема, това е изключително важно, тъй като шест века по-късно същото "желание" се появява и в Руското царство).

Следователно геополитическия стремеж на цар Симеон I към столицата на Византия е напълно логичен (макар и неоправдан с оглед на неговия стратегически провал да превземе империята). Неговият неуспех е не само геополитически, но и цивилизационен. При това внимателният анализ разкрива, че той е бил неизбежен. А неуспехът да се постигне нов цивилизационен синтез всъщност предопределя падането на България под византийска власт 90 години след смъртта на Симеон...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ