В същото време от чисто политико-географска и военно-стратегическа гледна точка южната граница на Санстефанска България е доста странна. Тя не съвпада с признатата от всички велики сили етническа и религиозна граница на българите през 1876 г. Най-вече с това, че към България се присъединяват територии стратегически важни за нова следваща война на Русия с Османската империя - беломорското крайбрежие от Буру-гьол (Порго-Лаго) до Солун и особено териториите на юг от Лозенград. Тези територии исторически и етнически не са български, в тях българите са малцинство.
Особено внимание трябва да обърнем на надвесения над Цариград плацдарм от крепостите Бабаески - Люлебургас – Бунархисар. Той представлява дори само като се погледне на географската карта непосредствена заплаха за столицата на империята! И в политико-географски, и в геополитическо отношение това е една невъзможна граница!
Карта на двете Българии по Цариградската конференция. Границите им съвпадат: а) с етническите граници на териториите, населени предимно с българи, признати от всички велики сили; б) с диоцеза на Българската екзархия (плюс невключените в нея и населени по това време повече с гърци черноморски градове – Варна, Месембрия, Анхиало, Созопол;) в) извън границите остават части от т.нар. „българско землище” – най-вече Беломорието, Източна Албания и Косово и Днешна Североизточна Сърбия – Тимошко. От тези територии за чисто български са районите на Странджа, Родопите и земите на север и запад от Солун.
Вместо признатата от всички Велики сили на конференцията в Цариград българска етническо-конфесионална граница, която е в интерес на българските етнически и държавно-национални интереси за онзи момент, Санстефанската граница е начертана с оглед на руските геополитически интереси. Особено на това, че според Санстефанския предварителен мирен договор руските войски е трябвало да останат в автономното княжество за неопределено време, докато то се "стабилизира".
С всичките си противоречащи на българските интереси клаузи Берлинският договор предпоставя едно уравновесяване между пълното влияние на Русия върху българското княжество и интересите на останалите европейски велики сили. (Вж. Цветков, Пламен, 2008)
След подписването на мира в Берлин българският народ започва своята борба на два фронта – за национално обединение и за фактическа независимост на България - формално - от Турция, но фактически - от Русия.
3.Ролята на Русия след Съединението на Княжеството с Източна Румелия е ясна и определено антибългарска. Империята не може да понесе самостоятелно действие от страна на българите. Това призтича от нейните стратегически геополитически цели на Балканите. Русия се противопоставя не толкова на идеята за ревизия на Берлинския договор, колкото на започналата самостоятелна външна политика на автономното княжество. Император Александър Трети изтегля своите офицери от България с надеждата, че тя лесно ще бъде победена от Сърбия и ще трябва отново да я „освобождава”. Затова, а не заради личността на българския княз Александър Първи русофилите организират държавен преврат. Русия не подкрепя Съединението не защото по принцип е против, а защото не е осъществено под нейно ръководство. Те гледат на България като на естествена своя придобика – като на подопечна територия. Затова спомага и раболепния тон на българските русофили, които унижават не толкова себе си, колкото своята страна. В обръщение на представителите на българската опозиция към Александър Трети тяхното национално предателство стига до там да молят Русия да окупира страната им.
„Долуподписаните българи си позволяваме най-почтително да молим Ваше високопревъзходителство да хвърлите в стъпките на негово императорско Величество руския император и наш цар покровител най-ниската ни молба да удостои с всемилостивото си внимание следното изложение за положението на нещата в нашата родина... рискуваща да стане жетва на чуждестранни интриги и на враговете на славянството и православието... България не може да излезе от това отчаено положение без външна подкрепа. За нас тази подкрепа и сила е само Русия... Ваше високопревъзходителство, окупацията на България от руснаците е необходима, неизбежна... Окупацията е необходима не само от политическа гледна точка но и да избави България от нравствено-разлагащия и деморализиращ социален ред, който постепенно се въдворява в България”. (Вж. Обръщение на българската опозиция (Пп.Гешов, Бобчев, Маджаров, Цанков, Бурмов, Бракалов и др. към Александър Трети 14.04.1887; Поглед бр.48, 2.12.1995, с. 8.)
Този „нравствено-разрушителен ред” за русофилите е очевидно демократичното устройство и развитие на България – несъвместимо с азиатско-деспотичния ред в православната империя на Романовци.
Особено внимание трябва да обърнем на надвесения над Цариград плацдарм от крепостите Бабаески - Люлебургас – Бунархисар. Той представлява дори само като се погледне на географската карта непосредствена заплаха за столицата на империята! И в политико-географски, и в геополитическо отношение това е една невъзможна граница!
Карта на двете Българии по Цариградската конференция. Границите им съвпадат: а) с етническите граници на териториите, населени предимно с българи, признати от всички велики сили; б) с диоцеза на Българската екзархия (плюс невключените в нея и населени по това време повече с гърци черноморски градове – Варна, Месембрия, Анхиало, Созопол;) в) извън границите остават части от т.нар. „българско землище” – най-вече Беломорието, Източна Албания и Косово и Днешна Североизточна Сърбия – Тимошко. От тези територии за чисто български са районите на Странджа, Родопите и земите на север и запад от Солун.Вместо признатата от всички Велики сили на конференцията в Цариград българска етническо-конфесионална граница, която е в интерес на българските етнически и държавно-национални интереси за онзи момент, Санстефанската граница е начертана с оглед на руските геополитически интереси. Особено на това, че според Санстефанския предварителен мирен договор руските войски е трябвало да останат в автономното княжество за неопределено време, докато то се "стабилизира".
С всичките си противоречащи на българските интереси клаузи Берлинският договор предпоставя едно уравновесяване между пълното влияние на Русия върху българското княжество и интересите на останалите европейски велики сили. (Вж. Цветков, Пламен, 2008)
След подписването на мира в Берлин българският народ започва своята борба на два фронта – за национално обединение и за фактическа независимост на България - формално - от Турция, но фактически - от Русия.
3.Ролята на Русия след Съединението на Княжеството с Източна Румелия е ясна и определено антибългарска. Империята не може да понесе самостоятелно действие от страна на българите. Това призтича от нейните стратегически геополитически цели на Балканите. Русия се противопоставя не толкова на идеята за ревизия на Берлинския договор, колкото на започналата самостоятелна външна политика на автономното княжество. Император Александър Трети изтегля своите офицери от България с надеждата, че тя лесно ще бъде победена от Сърбия и ще трябва отново да я „освобождава”. Затова, а не заради личността на българския княз Александър Първи русофилите организират държавен преврат. Русия не подкрепя Съединението не защото по принцип е против, а защото не е осъществено под нейно ръководство. Те гледат на България като на естествена своя придобика – като на подопечна територия. Затова спомага и раболепния тон на българските русофили, които унижават не толкова себе си, колкото своята страна. В обръщение на представителите на българската опозиция към Александър Трети тяхното национално предателство стига до там да молят Русия да окупира страната им.
„Долуподписаните българи си позволяваме най-почтително да молим Ваше високопревъзходителство да хвърлите в стъпките на негово императорско Величество руския император и наш цар покровител най-ниската ни молба да удостои с всемилостивото си внимание следното изложение за положението на нещата в нашата родина... рискуваща да стане жетва на чуждестранни интриги и на враговете на славянството и православието... България не може да излезе от това отчаено положение без външна подкрепа. За нас тази подкрепа и сила е само Русия... Ваше високопревъзходителство, окупацията на България от руснаците е необходима, неизбежна... Окупацията е необходима не само от политическа гледна точка но и да избави България от нравствено-разлагащия и деморализиращ социален ред, който постепенно се въдворява в България”. (Вж. Обръщение на българската опозиция (Пп.Гешов, Бобчев, Маджаров, Цанков, Бурмов, Бракалов и др. към Александър Трети 14.04.1887; Поглед бр.48, 2.12.1995, с. 8.)
Този „нравствено-разрушителен ред” за русофилите е очевидно демократичното устройство и развитие на България – несъвместимо с азиатско-деспотичния ред в православната империя на Романовци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар