Русия като геополитически фактор в българската история

Геополитическото и цивилизационно противопоставяне Европа-Русия в новата история на България винаги се е оказвало, както се изразява Кръстю Раковски спасително за нас. Защото противоборството между западно-европейските държави и Русия на Балканите е спасявало страната ни от превръщането й в обикновена руска провинция, каквато е била целта на царската дипломация непосредствено след Освобождението с всички произтичащи от това последствия.....

От 18 век на Балканите се появява този нов геополитически фактор - желанието на православна Русия да завоюва Цариград като заеме мястото на Османската империя. В българската история, която, както остроумно се бе изразил Николай Генчев, е писана в Москва, ролята на Русия се представя изключително в положителна светлина. Русия ни е освободила и благодарение на нея съществуваме като държава. Ето защо (?) нашите интереси съвпадат и трябва да съвпадат с руските, защото другите – германците, англичаните, американците ни били и са наши врагове. За съжаление този примитивен и фалшифициран възглед все още е разпространен широко в масовото (политически неграмотно) съзнание.

За отрицателната роля на руския фактор дълго време историческата ни наука не проронваше и дума. Въпреки че той блестящо е описан още от Георги С. Раковски:

„Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие! Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!” (Вж. Раковски, Г., „Преселението в Русия или руската убийствена политика за българите”).

Тази убийствена за българите руска политика никак не е случайна, а е дълбоко промислена. След всички руско-турски войни – в името уж на покровителство на „православните славяни”, т.е. българите е следвало разорение на българските земи – първо от русите, а след тях и от връщащите се и търсещи отмъщение турци. Обезлюдяването на Източна България – отвличане на българското население в руските пустини и замяната му с турско, татарско, черкезко и друго мюсюлманско население от Русия е дълбоко промислен геополитически ход на русите. В Русия българите се русифицират, а в България положението става все по-нетърпимо за българите, които се очаква да се надяват само на дяда си Иван...

„... От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!”. (Раковски, Г. Няма по-свято нещо на света освен милото Отечество всякому)

След Г. Раковски всички наши велики ни национални дейци, правилно разбират и решително се противопоставят на зловредната роля, която играе Русия за народното ни дело – постигане на българската свобода и независимост.

“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботйов, Ангел Кънчев, Панайот Волов, Георги Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…”, пише Захари Стоянов.

Ние изтъкваме значението на руския геополитически фактор по простата причина, че до скоро за това бе забранено да се говори и пише, а и до днес се срещат български автори, чиято политическа наивност граничи с национално предателство. Тук не става дума за защита на пагубните филии и фобии в българската политика, а за разбиране на елементарни политически и геополитически реалности. Това става възможно поради притъпеното от продължителното седемвековно чуждо-етническо и верско и половинвековно комунистическо робство национално достойнство.

Ролята на Русия в българската нова и най-нова история е била следователно или фалшифицирана, или най-малкото превратно представена.

Защото българското освобождение, постигнато в резултат на руската експанзия към топлите морета ни е донесло много повече отрицателни, отколкото положителни последици. Това произтича от факта, че руският фактор се е проявавал най-вече като военно-окупационен, диктаторско-политически и духовно-догматически. Да не говорим за днешната му енергийно-икономическо-политическа роля. Най-често намесата на Русия в българските работи е била военно-политическа – от войните за наследството на Османската империя до повторното „освобождение” през 1944 г., и догматично-идеологическа – подготовката на българската интелигенция и особено духовенството за ролята, които им се отрежда, съобразно руските интереси.

Ролята на руския геополитически фактор се проявява най-ярко при борбите на българския народ за църковна (духовна) самостоятелност, за национално освобождение и за истински независима българска държава. И в трите случая официалната руската политика се е оказвала противоположна на българските национални интереси – Русия е подкрепяла много повече Гръцката патриаршия, а не българските църковни дейци, всячески е пречела на българите самостоятелно да се освободят и води борба след като ни е „освободила” против българската независимост. Особено важно е да се разбере ролята на Русия за нашето освобождение и независимост.