Приемането на византийският държавен модел в България, заедно с православния църковен модел от кана-цар Борис-Михаил Първи произтича и от чисто геополитически фактори. На първо място геополитическата визия на Борис-Михаил е много по-рационална и мащабна от тази на сина му Симеон. Приемането на християнството от Византия, а не от Рим е продиктувано от желанието за запазване на върховния контрол не само върху политическата, но и върху духовната власт.
Мащабната визия за приемането и по-точно всъщност създаването от слявянската глаголица на солунските братя на българска азбука – кирилица – има за цел да спои в един християнски народ българи и славяни, с цел успешно противопоставяне на ромейската империя не само във военната, но и в духовната сфера. Защото българите не са били дива орда, a огромен за времето си цивилизован народ разселен в Мизия, Северна Тракия и Македония, но и в районите между Азовско и Каспийско море, Кавказ и по поречието на река Болга та чак до Панония и Италия. Но все пак те живеят сред славянското море от Адриатика до Балтика и от Северно до Черно море – а то е трябвало да бъде привлечено в българския саракт.
Не само от гледна точка на същността на принципа на цезаропапизма, но и в геополитическо отношение, "хартландът" на Балканите (триъгълникът Средец-Ниш-Скопие), в който се разполага центърът на българската държава изисква единна власт от Одрин до Белград и от Дунав поне до Тесалия и Епир. Без да владее сигурно Одрин, и поне Солун и Беломорието, българската държава е незащитима откъм мощния Цариград, чийто заден "хинтерланд" е Мала Азия. Което пък от своя страна означава в геополитическо отношение, че който иска да владее Цариград, трябва да владее задължително Мала Азия (Анатолия, Анадола).
Ето как цивилизационни и геополитически фактори са се вплели здраво, формирайки съдбата на Балканите. И това продължава не само по време на българското Средновековие, но и в Новото време.
Завземайки първоначално Анадола, после гръцките острови, Тракия, Македония, а накрая и Северна България, османските турци са си осигурили широк геополитически плацдарм да се разправят с Цариградската империя. И след щателна подготовка Константинопол пада през 1453 г.
Османското нашествие слага край на политическата раздробеност на Европейския югоизток. За пръв път след 6-7 и 11-12 век целите геополитически Балкани са под контрола на Цариград (вече Истанбул). "Колкото и да е парадоксално, но ролята на универсална държава в православното общество започва да изпълнява Pax Otomanica, след като Византийската и Българската империя не са успели да установят универсална православна държава на геополитическите Балкани” (комплексът Балкански полуостров - Мала Азия) (Тоуnвее, А., Op.cit, Vol. IV, p. 68.)
Османското владение на Балканите за близо пет века, освен всичките си негативни последици, които в литературата са широко описвани, като че ли предлага и някои предимства. Спрени са непрекъснатите войни и междуособици, така характерни за българското Средновековие. Прекъсната е постоянната размяна на територия и население между Балканските държави. Макар и в условията на верско потисничество българският етнос има възможност да се консолидира в Тракия и Македония, да покаже своето присъствие чак до вратите на Цариград, а по време на късното Възраждане да превърне Османската столица във фактически най-голям български град. Българите придобиват за пръв път на разположение огромния имперски пазар.
След турското нашествие България получава и още едно геополитическо предимство, което досега не е отбелязано. За пръв път в южното направление срещу нас се изпраща не един обединен, а два противоположни и съперничещи си имперски манталитети - ромейският и османският, по-късно гръцкият и турският. Те се основават не само на психология, но и на етническо присъствие, икономическо и политическо могъщество, имперска история, господарско величие. Противоречията между турци и гърци през късното Възраждане се използват умело в борбата на българите за постигане първо на духовна, а после и на политическа свобода. (Вж. Жечев, Тончо, Българският Великден или страстите български, С. 1987)
Мащабната визия за приемането и по-точно всъщност създаването от слявянската глаголица на солунските братя на българска азбука – кирилица – има за цел да спои в един християнски народ българи и славяни, с цел успешно противопоставяне на ромейската империя не само във военната, но и в духовната сфера. Защото българите не са били дива орда, a огромен за времето си цивилизован народ разселен в Мизия, Северна Тракия и Македония, но и в районите между Азовско и Каспийско море, Кавказ и по поречието на река Болга та чак до Панония и Италия. Но все пак те живеят сред славянското море от Адриатика до Балтика и от Северно до Черно море – а то е трябвало да бъде привлечено в българския саракт.
Не само от гледна точка на същността на принципа на цезаропапизма, но и в геополитическо отношение, "хартландът" на Балканите (триъгълникът Средец-Ниш-Скопие), в който се разполага центърът на българската държава изисква единна власт от Одрин до Белград и от Дунав поне до Тесалия и Епир. Без да владее сигурно Одрин, и поне Солун и Беломорието, българската държава е незащитима откъм мощния Цариград, чийто заден "хинтерланд" е Мала Азия. Което пък от своя страна означава в геополитическо отношение, че който иска да владее Цариград, трябва да владее задължително Мала Азия (Анатолия, Анадола).
Ето как цивилизационни и геополитически фактори са се вплели здраво, формирайки съдбата на Балканите. И това продължава не само по време на българското Средновековие, но и в Новото време.
Завземайки първоначално Анадола, после гръцките острови, Тракия, Македония, а накрая и Северна България, османските турци са си осигурили широк геополитически плацдарм да се разправят с Цариградската империя. И след щателна подготовка Константинопол пада през 1453 г.
Османското нашествие слага край на политическата раздробеност на Европейския югоизток. За пръв път след 6-7 и 11-12 век целите геополитически Балкани са под контрола на Цариград (вече Истанбул). "Колкото и да е парадоксално, но ролята на универсална държава в православното общество започва да изпълнява Pax Otomanica, след като Византийската и Българската империя не са успели да установят универсална православна държава на геополитическите Балкани” (комплексът Балкански полуостров - Мала Азия) (Тоуnвее, А., Op.cit, Vol. IV, p. 68.)
Османското владение на Балканите за близо пет века, освен всичките си негативни последици, които в литературата са широко описвани, като че ли предлага и някои предимства. Спрени са непрекъснатите войни и междуособици, така характерни за българското Средновековие. Прекъсната е постоянната размяна на територия и население между Балканските държави. Макар и в условията на верско потисничество българският етнос има възможност да се консолидира в Тракия и Македония, да покаже своето присъствие чак до вратите на Цариград, а по време на късното Възраждане да превърне Османската столица във фактически най-голям български град. Българите придобиват за пръв път на разположение огромния имперски пазар.
След турското нашествие България получава и още едно геополитическо предимство, което досега не е отбелязано. За пръв път в южното направление срещу нас се изпраща не един обединен, а два противоположни и съперничещи си имперски манталитети - ромейският и османският, по-късно гръцкият и турският. Те се основават не само на психология, но и на етническо присъствие, икономическо и политическо могъщество, имперска история, господарско величие. Противоречията между турци и гърци през късното Възраждане се използват умело в борбата на българите за постигане първо на духовна, а после и на политическа свобода. (Вж. Жечев, Тончо, Българският Великден или страстите български, С. 1987)
Няма коментари:
Публикуване на коментар