На едно място попадам тази сутрин на информация, която особено ме заинтригува; проблемът е, че от три години в преподавателската си работа по философия и психология съм се увлякъл по една своя идея и инициатива: записвам на видео своите уроци и ги слагам след това в интернет. То не бяха жалби по мой адрес, то не бяха заплахи от страна на "възмутени ученици" и на не по-малко "възмутени родители-граждани", то не бяха предупреждения от директори и от инспектори да престана, щото съм бил нарушавал не знам си какви човешки права. А ето тази сутрин на какво попадам:Към 2020 г. всички уроци в училище да се излъчват в Интернет на живо в реално време е желанието на просветния министър Сергей Игнатов. Онлайн уроците не са само улеснение за учениците, но и способ на родителите да научават своевременно докъде са стигнали с материала децата им.
Много интересно ми е сега какво ще кажат моите критици - най-интересна ми е реакцията на администраторите най-вече, щото те видяха нещо едва ли не скандално в моята иновация; а пък, от друга страна, за тях волята на началството е свещена, и ето, сега самият министър казва, че трябвало било, след не знам колко си години да се въведе навсякъде това, което моя милост, самоволно, прави вече от три, ако не са вече и повече години. А пък преди доста повече години аз почнах да записвам и свои лекции по философия, после правих курсове-онлайн, коментари и т.н.
Ето че не съм правил някакви престъпления, но знае ли се, може и самият министър да има престъпни наклонности като мен, ако е така какво тогава ще правим, а, таваришчи? Ние със Сергей Игнатов, Министъра де, сме учили в един и същ университет, живели сме в едно и също общежитие в "светлата ера на комунизма", и то все по едно и също време, знам ли, може точно това да е повлияло по някакъв начин, та и той, като мен, да има някакви скрити престъпни наклонности, които ето сега почнаха да излизат наяве?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар