От утре в Пловдивската ПГЕЕ ще се проведе мащабно експериментално-социологическо изследване ("РЕФЕРЕНДУМ" или по-скоро АНКЕТА) за определяне на настроенията в училищната общност по въпрос, който от доста време вълнува повечето ученици и учители: кой трябва да бъде патронът на това елитно учебно заведение, през тази година отбелязващо своя 50-годишен юбилей? За да се намери по най-демократичен начин решението на този спорен въпрос, ДИСКУСИОННИЯТ КЛУБ, заедно с инициативна група ученици и учители, предизвиква това допитване, свеждащо се единствено до изследване на настроенията.
Разбира се, решението за наименоване на училището ще трябва да бъде взето от Педагогическия съвет, ала, надяваме се, общественото мнение все нещо би следвало да означава за тази институция - и най-вече за ръководството на училището. Тъй че от утрешния ден в продължение на няколко дни в каб. 1403 ще има изборна урна, а всеки желаещ - ученик, учител, служител - би могъл да участва със своя глас в решаването на този толкова дискусионен и заплел се вече в същински "гордиев възел" училищен проблем.
В училището учат повече от 900 ученика. Инициаторите смятат, водени от убеждението, че училището съществува за учениците, а не за някой друг, че в решаването на спора за името на училището непременно трябва да бъде взето становището на самите ученици; непростимо е гласът на учениците да не бъде чут или взет предвид, още повече, че в техните, а не в нечии други дипломи ще пише "завършил ПГЕЕ "Акад. Г.Наджаков"" или, примерно, "завършил ПГЕЕ "Стив Джобс"". Точно затова призоваваме повече ученици да се включат в допитването, та тяхната воля в решаването на спора да бъде решаваща. Прочее, участвайки в една такава проява, самите ученици практически ще разберат какво е това демокрация, т.е. ще могат да участват в нейното правене, което пък е предпоставка за пристрастяването им към нея. Към свободата и демокрацията младите хора ще се приобщят единствено като на дело осъзнаят огромните ù предимства.
Моя милост, като преподавател по философия и гражданско образование, направи всичко, за да подкрепи учениците си в тяхното желание да съдействат за демократизирането на училищния живот. Радващо е, че самата идея за този "референдум" принадлежи на самите ученици, тя е тяхна идея, и щеше да бъде непростимо тяхното желание да участват в демокрацията да бъде пренебрегнато, игнорирано. Училището трябва да помага на младите хора да станат пълноценни личности, а сред необходимите за това качества едно от първите по значение е това да бъдеш добър гражданин.
Добри са гражданите на работещите демокрации; българската демокрация ще проработи едва когато младите, необремените от комунизма, покажат причастността, отдадеността си към нея, за което нейните възпитатели, учителите, пък и всички български граждани, трябва да работим ето сега, без да отлагаме и минута. Демокрация е само демокрацията в действие, проявяващата се в действия демокрация, сиреч, действителната демокрация, демокрацията, функционираща на дело, а не само на думи - каквато, за жалост, е нашата!
Разбира се, решението за наименоване на училището ще трябва да бъде взето от Педагогическия съвет, ала, надяваме се, общественото мнение все нещо би следвало да означава за тази институция - и най-вече за ръководството на училището. Тъй че от утрешния ден в продължение на няколко дни в каб. 1403 ще има изборна урна, а всеки желаещ - ученик, учител, служител - би могъл да участва със своя глас в решаването на този толкова дискусионен и заплел се вече в същински "гордиев възел" училищен проблем.
В училището учат повече от 900 ученика. Инициаторите смятат, водени от убеждението, че училището съществува за учениците, а не за някой друг, че в решаването на спора за името на училището непременно трябва да бъде взето становището на самите ученици; непростимо е гласът на учениците да не бъде чут или взет предвид, още повече, че в техните, а не в нечии други дипломи ще пише "завършил ПГЕЕ "Акад. Г.Наджаков"" или, примерно, "завършил ПГЕЕ "Стив Джобс"". Точно затова призоваваме повече ученици да се включат в допитването, та тяхната воля в решаването на спора да бъде решаваща. Прочее, участвайки в една такава проява, самите ученици практически ще разберат какво е това демокрация, т.е. ще могат да участват в нейното правене, което пък е предпоставка за пристрастяването им към нея. Към свободата и демокрацията младите хора ще се приобщят единствено като на дело осъзнаят огромните ù предимства.
Моя милост, като преподавател по философия и гражданско образование, направи всичко, за да подкрепи учениците си в тяхното желание да съдействат за демократизирането на училищния живот. Радващо е, че самата идея за този "референдум" принадлежи на самите ученици, тя е тяхна идея, и щеше да бъде непростимо тяхното желание да участват в демокрацията да бъде пренебрегнато, игнорирано. Училището трябва да помага на младите хора да станат пълноценни личности, а сред необходимите за това качества едно от първите по значение е това да бъдеш добър гражданин.
Добри са гражданите на работещите демокрации; българската демокрация ще проработи едва когато младите, необремените от комунизма, покажат причастността, отдадеността си към нея, за което нейните възпитатели, учителите, пък и всички български граждани, трябва да работим ето сега, без да отлагаме и минута. Демокрация е само демокрацията в действие, проявяващата се в действия демокрация, сиреч, действителната демокрация, демокрацията, функционираща на дело, а не само на думи - каквато, за жалост, е нашата!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар