Казусът по повод инициативата за избор на "патрон" на ПГЕЕ-Пловдив придоби вече гротесков характер. Вчера моя милост пак постави въпроса на Педагогически съвет на училището; съобщих, че въпросът с избор на име на училището трябва да бъде най-сетне задвижен, след като е поставен още преди две години от самото ръководство. Отвърнато ми бе, че "изобщо камбаната не е ударила" да си избираме патрон на училището, т.е. въпросът могъл да чака до безкрайност - след като е чакал вече цели 22 години.Предложих също за решаването на въпроса да се вземе становището и на учениците - и в дух на демократичност да се организира допитване до тях; отвърнато ми бе, че тоя въпрос не може да се решава от учениците, а от учителите единствено; разбирай, от администрацията, щото в днешно време, уви, мнението на администрацията се приема безропотно от мнозинството на учителското тяло.
Като капак дори се оказа, че било трябвало да се реши най-напред трябва ли изобщо училището да си има патрон, или сегашната безлика типова характеристика и спецификация на училището - ПГЕЕ-Пловдив - не си ни е предостатъчна! Прочее, проблемът, поставен от мен, изобщо не беше допуснат до обсъждане по същество, впечатлението ми е, че мнозинството сякаш се възмути единствено от наглостта ми да поставям, за кой ли път, този проблем. Констатирах пълно безразличие и опити да се замаже същината на проблема; ето по този специфичено нашенски начин у нас биват задушавани и убивани хубавите идеи. А аз - пък и не само аз; мнозина други осъзнаха тая толкова проста истина - продължавам да смятам, че идеята ПГЕЕ-Пловдив да се нарече ПГЕЕ "Стив Джобс" е една наистина хубава идея. Разбира се, точно заради моето предложение се стигна до такава несмислена съпротива: абе по-добре да си нямаме изобщо име, но, сакън, да не би името на гимназията да стане Стив Джобс! Смешна, но и тъжна, много тъжна, направо глупава работа! А в тая година ще се чества 50-годишният юбилей на училището!
Остава ми следният вариант, щото съвсем нямам намерение да капитулирам; учениците всеки ден ме питат какво става и кога ще се реши проблемът с избор на име на училището; разбира се, силата, която може да донесе промени в българското образование, са младите хора; прочее, в техните дипломи ще пише, евентуално, ПГЕЕ "Стив Джобс" или, примерно, ПГЕЕ "Иван Иванов", т.е. по тази причина тъкмо тяхното мнение по въпроса трябва да е меродавно; та вариантът, който остава в така и така сложилата се ситуация е следният:
Като част от обучението по гражданско образование в близките дни ще се проведе емпирично социологическо изследване (анкета, но с гласуване) за проверка на настроенията на учениците и на учителите по толкова интересния казус с избора на потрон на училището. Другояче казано, и учениците, и учителите, ще бъдат призовани да гласуват, да си кажат мнението трябва ли училището да има патрон и кой според тях трябва да е той. Една такава проява ще има, според мен, най-благотворно влияние върху демократизирането на училищния живот; все пак живеем в XXI век, годината е 2012-та, а не, да речем, 1955-та или 1975-та. Не може да се игнорира мнението на учениците по толкова важен за тяхното училище въпрос; че училището е на учениците, а не на учителите или пък на директора, е въпрос, който не се нуждае от никакво обсъждане, щото отговорът е един: училището е на учениците, а пък нашите ученици трябва да бъдат добри граждани; чудесно е, че голяма част от учениците проявиха гражданска активност, не само подкрепиха инициативата, ами я приеха присърце, като своя, защото това наистина е тяхното училище, а пък за уреждане на проблемите в тяхното училище е съвсем естествено гласът на учениците да бъде чуван постоянно.
Радостното е, че идеята за организиране на едно такова допитване е тяхна, на самите ученици, идея, което показва, че у тях е налице един първичен демократичен рефлекс; прочее, надеждата е, че тъкмо те, младите, един ден ще опряват България, щото ний, техните родители, не успяхме, не можахме да я оправим и уредим както трябва. Ето сега, като форма на практическо занятие, провеждано от доброволци, ще им дам възможност в часовете по гражданско образование сами да организират и да проведат допитването, а пък след това да внесат в ПС резултатите от допитването; казано е неслучайно "Глас народен - глас Божи!", е, уважаеми администратори в образованието, имайте добрината да осъзнаете, че народът за училището са самите ученици, а не някой друг.
До този момент удържах активността на учениците, надявайки се да срещна разбиране от страна на учителското тяло и администрацията; понеже не срещнах такова, сега ще им помогна да направят нужното техният глас по тоя така важен за училището въпрос да бъде произнесен така настоятелно, че да бъде чут и взет в предвид. По тоя начин като преподавател ще дам възможност на учениците да участват в един най-пълноценен урок по гражданско образование, щото истински пълноценно е образованието, при което самите учещи извлизат от живота, практически, ония знания и умения, които ще са им нужни за по-нататъшния живот.
Дълбоко съм убеден, че нашето училище трябва да бъде люпилня не на малодушни роби, а на свободни и достойни граждани; е, щом е така, ще направя зависещото от мен това да се случи...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар