Попадам тая сутрин на разтърсваща публикация със заглавие Дометиан предал брат си на ДС. Статията се основава на факти от агентурната активност на един от владиците-доносници, именно Дометиан Видински. Наистина този същият е писал и срещу родния си брат, иначе казано, представял се е за нещо като модернизиран "духовен" вариант на комунистическия идол Павката Морозов. Младите, които не знаят кой е този последният, нека да прочетат поне това: Истината за Павлик Морозов; вкратце казано, тоя последният е дете, което е било усърден доносник на болшевишката власт; предава даже и собствения си баща - и затова беше даван на "достоен за следване" пример на съветските и българските пионери. Един пример, прочее, за пълната безнравственост, безчовечност и извратеност на самия комунизъм!Тази история за предателствата на нашия "духовен водач" Дометиан ми дава повод да напиша нещичко относно излязлата наяве омерзителна афера за ченгетата-митрополити. Макар че цялата история е толкова скверна, че повече не може да бъде; но се налага да я осмислим основателно, щото ако не реагираме никак, значи хептен сме я загазили. Ето какво ми се ще да кажа, понеже от доста време нося в себе си някои несподелени мисли, от които е време да се освободя чрез написването им. Щото много опити тия дни се правят за изопачаване на истинското положение на нещата - когато се тълкува скандалната история с ченгетата-владици.
Почвам оттук: втрещен съм от реакциите на същите тия "владици" когато се разбра, че са служили на исконния враг на Църквата: на комунистическия атеистичен режим. Комунизмът е бесовщина, т.е. див безпросветен атеизъм и най-върл воинствен материализъм. Ако едно духовно лице, един служител на Църквата, наистина е такъв, той, по презумпция, трябва да е Божи войник в безпощадната битка срещу комунизма - каквито, прочее, са били свещениците, примерно, в Полша, във времето на комунизма. Е, и там сигурно е имало дезертьори, които са служили на врага, на тамошната държавна сигурност, няма начин да не е имало, но със положителност са били малко. У нас обаче явно нещата стоят наопаки: от 15 митрополита 11 (!) са били служители на ДС, т.е. са работили срещу Църквата и Нацията, щото Църквата, също по презумпция, е "учреждението", завеждащо от древни времена духовния живот на нацията.
Естествено е, че духовник, който дезертира от духовната си мисия и отиде да служи на враговете на Църквата, нищо че продължава да носи расо и брада, вече няма нищо общо с духовната институция на Църквата, а става неин враг, пък макар и дълбоко законспириран, подмолен. Откритите предатели в някакъв смисъл постъпват достойно, но няма по-подло и мерзско поведение от предателите-шпиони, каквито са били тия наши "владици". Разбира се, че самата Църква трябва час по-скоро да се очисти от тая мерзост, но как да стане това щом като самата Църква у нас е овладяна на най-високо ниво от атеистичните мерекета, каквито са тия "висши духовници"?!
Прочее, скандално е тия индивиди да бъдат смятани от някой за "духовници", камо ли пък за "свещеници", камо ли пък за "митрополити": те са позор за самата Църква, те са действали в редиците на нейните унизители и врагове, те са работили за разпространение на проказата на атеизмо-материализма във времето на комунизма, на която сега берем отровните плодове. А именно: тотална ценностна дезориентация на цялото общество, разгул на материализма и нихилизма, вакханалия на лъжата, на покварата, на срамотата. Ето защо ако някой продължава да смята тия ченгета, тия шпиони, тия дезертьори, тия унищожители на Светата ни Православна Църква за "духовници", с това такъв неминуемо минава на страната на лъжата, на покварата, на унижението и унищожението не само на българската духовност, но и на българската душа като такава.
Да, случващото се пред очите ни, имам предвид наглостта, безочието, безскрупулността на ченгетата-владици, а пък особено и безхаберието, плахостта, с която всички ние гледаме на случващото се, е свидетелство за тотална ценностна дезориентация на цялото ни общество, за неудържим разгул на материализма и нихилизма, за унизителна вакханалия на лъжата, на покварата, на срамотата в него.
Ако ни е скъпа истината, ако не щем да се подчиняваме на пиршеството на лъжата из нашите предели, на всяко нещо трябва да дирим точното име и да го назоваваме според него. На лъжльото трябва да имаме добрината да казваме в очите му, че е лъжльо; прочее, ние като нация се опозорихме още когато един доказан лъжльо и също такъв сатанист, служител на комунистическата ДС, години наред го търпяхме на поста държавен глава на България - давате ли си сметка какво означава пък това?! А ето, сега търпим как наглеците от ДС продължават да лъжат и да мажат, демонстрирайки липсата на капчица достойнство - само и само белким и тоя път ги подмине възмездието на народния гняв.
Надяват се, понеже народът ни е доказано малодушен и безволев, да преглътне и тоя горчив хап, т.е. да търпи "владиците" посмъртно, поне докато Бог ги призове на оня свят; прочее, това, че тия тотално дискредитирани нещастници се държат тия дни така отвратително, и то само и само да задържат привилегиите и лукса си, показва за сетен път, че такива нямат никакво отношение към духовното; а че нямат и капчица съвест, се вижда с просто око, защото ако имаха, щяха да се държат съвсем иначе. Явно служителите на Сатана, на комунистическата бесовщина, оборудвани с раса и бради, имат твърде невисоко мнение за нас, българите, щом смятат, че ще продължим да ги търпим, че народът няма да възопие срещу тяхната наглост; дали пък основателно не предполагат, че народът ни е с овчи нрав, а?
Ще видим. Налага се да се започне същинска духовна революция отдолу, та да се измете тая комунистическа мерзост и гнус от Църквата, та да се очисти Църквата ни от тая нагла атеистично-материалистична напаст, представяща се за каквато не е; тия нас за малоумни ли ни имат като така безобразно лъжат, бълвайки такива сквернословия: "не е вярно, не съм доносничил", "има някаква грешка", "служих на държавата си", "чист съм като младенец" и прочие; каква гнус бълват тия сатанисти! Абе, хора, не го ли усещате?!?!?! Що мълчите, що търпите, как е възможно да сте чак толкова безчувствени спрямо гаврите?!
Те се гаврят с нас, разчитайки именно на обръгналостта, на безчувствеността на "стадото"; те, тия наши "пастири"-самозванци (щото знаем тях кой ги е турял за "висши пастири", ами туряла ги антинародната и антидуховна комунистическа власт, туряла ги е ДС, не филанкишията ги е туряла!), изглежда не без основание се надяват, че в така и така сложилата се ситуация стадото ще продължи да се държи именно като стадо; а това, уважаеми българе, не са никакви пастири, това са вълци, облечени с овчи кожи - и това ли не го разбирате изобщо?! Да, българското стадо е "предвождано", българското стадо се оставя да го предвождат същински вълци, представящи се за "пастири", играещи ролята на "смирени духовни водачи"! Вие представяте ли си изобщо колко гнусно е това, което се случва пред очите ни, а пък народът, общо взето, продължава да мълчи, да тъпее и блее?! Ако не се случи в тази ситуация нещо извънредно, което да измете сатанистите-владици от храмовете и от владишките сараи, то това ще е свидетелство, че нацията ни е духовно мъртва, щом и това е способна да преглътне. Толкова е просто това, нима още не го разбирате?!
Пиша тия неща, изхождайки от следното. Ако тия, въпросните ченгета, ако имаха в сърцата си поне капчица съвест, ако имаха капчица отношение към духовното, знаете ли какво тогава щяха да направят? Ами то е толкова просто и саморазбиращо се това, което следваше да направят, не се ли сещате? Нали уж сме християнски народ, как така да не се сещате?! А що стори предателят Юда със себе си? Що следва да направи оня, който така невъзвратимо се е опозорил? Говоря за хипотетичен случай, който тук нямаме, щото до момента нито един владика не се е разкаял истински; говоря, следователно, за случая ако да би някой от тия мерзавци би имал в сърцето си поне капчица съвест; но явно нямат. Ето що следва да направи такъв един нещастник.
Ако съвестта възопие в сърцето на такъв, той ще изреве от болка, а страданията му ще бъдат неописуеми предвид това, що е сторил. Ако такъв осъзнае що е сторил, а за това се иска поне капчица съвест, такъв един убиец на Светата Православна Българска Църква трябва да обезумее от мъка, да излезе на площада, да разкъса дрехите си, да издере с нокти кожата си, с ръце да заскубе косите, пък и брадата си. Такъв следва да почне да се въргаля в прахта и да моли за пощада не нас, излъганите, омърсените и омерзените овце, а трябва да моли за пощада Оня, що е горе; но явно такива като нашите вледици са най-убедени атеисти, щом нямат поне и капчица страх от Бога! Да се въргаля в прахта и да ни моли да го убием с камъни, та да спрем по-скоро мъката, терзанието му. А не да се прави на ударен и изобщо да не се сеща, че най-първото, що трябва да стори такъв мерзавец, е да се откаже от духовния си сан, щото чак толкова недостойни няма как да бъдат духовни водачи никому! Как, откъде-накъде ще ни е водач такъв, щом на самия себе си не е могъл да бъде водач, щом е допуснал да затъне до шия в такава гнус и мръсотия, каквато е работата на едно "духовно" ченге!
Не мога да си представя как изобщо човешка душа може да живее с тежестта на такъв позор, но ето, че тези могат, ох, как могат, и не само че искат да живеят, ами искат да продължат да живеят в лимузините си, във владишките си сараи, къпейки се в лукс, разкош и разврат! Щото от такива сатани човек всичко може да очаква. Тия мерзавци с поведението си за сетен път показаха, че са най-зли и безчувствени оръдия на Сатана, които дори и в тази ситуация продължават да изпълняват злокобната си роля: да убиват, да душат, да съсипват духовността, морала, нравствената сила на народа си! Проклети да са! Завинаги и навеки мир да не усетят жалките им души!
Те няма да направят туй, що следва да направят, ако имаха капчица съвест, което ни показва, че пред нас е налице отвратителен пример на пълна античовешка и антидуховна опороченост и деградация. Тази, за жалост, е самата истина. Ние, стадото, трябва да направим длъжното, та да се освободим от тия вълци в овчи кожи, представящи се за наши "пастири"; иначе и стадото ще се пропилее и загине. Трябва да помогнем на Великата Страдалчица - Светата Българска Православна Църква - да се очисти от тая мръсотия и да възвърне исконния си бласък от вековете, що ни е вдъхвал сила и мощ като страна и народ във времена, още по-тежки от сегашното.
Но тогава сме имали Църква, имали сме и истински духовни пастири, а сега, уви, нямаме. Доказателство за това е, че нито един (е, има малки изключения, но от другия Синод), да, нито един свещеник от Максимовия Синод не смее да пророни и дума срещу своето ченгесарско началство, щото, предполагам, тия унизени хора треперят да не си загубят хляба. В Българската Православна Църква, уважами български народе, още не е дошла 1989-та година, та затова страхът в нея е толкова голям! Ето, налага се да декомунизираме институцията, в която комунизмът по презумпция е трябвало да не може да проникне, ала ето, не само е проникнал, ами я е овладял тотално: Църквата ни е осквернена от тая комунистическа атеистична напаст, представяте ли си що значи това?!
Остава ние, миряните, да възопием; ала и ний мълчим като безгласно, онемяло стядо. Срам, срам, трижди срам! Мълчим! А знаете ли що следва да направим поне ние, вярващите? Ето що.
Трябва във всеки храм вярващите хора да съберат сила и на неделното Богослужение - ето, утре е неделя! - смирено да помолят своя свещеник да провъзгласи проклятие на бесовските сатанисти-владици, що убиват Църквата ни. Да, да ги прокълне, и да провъзгласи, че този Божий храм не ще да има нищо общо с властта на тоя Синод, с властта на такъв Синод! Всеки храм следва да се отцепи от юрисдикцията на Максимовия Синод, а пък след това самите свещеници - но не един и двама, а всичките, до един, ний, гражданите, вярващите, трябва да ги принудим да сторят това! - на свой форум според канона, из своите среди, да изберат според канона и устава автентичните духовни водачи на вярващия народ. Длъжни сме, разбирате ли, няма отърване ако не се захванем да изпълняваме тоя наш човешки и народен дълг - да очистим Църквата си от тая долна и мръсна атеистична налеп! - ако не го изпълним още сега!
Аз друг начин не виждам, вие, ако виждате, кажете. За мен единственото средство е една такава духовна революция отдолу, от низините, от всеки един отделно взет Божи храм. Прочее, много ми е интересна реакцията на самите свещеници; аз лично бих участвал още утре в такава една акция в осквернения от владиката Николай храм "Света Марина"; ако има пловдивчани, които искат заедно да участваме в една такава проява, да се обадят на имейла ми или във Фейсбук, та да се сговорим.
Щото ме е страх, че ако чакаме може да стане късно; удари часът, повече не бива да се чака. Залогът е много голям: духът на България не можем да гледаме спокойно как се гърчи и гине, а ние търпим ли търпим. Че сме търпеливци, търпеливци сме, но въпросът е: докога изобщо може да се търпи?! Щото търпението във време като нашето е равно на съучастничество с изстъпленията на ония, които са убивали десетилетия наред нашата Църква, а сега безнаказано искат да я доубият съвсем - и да я оставят бездиханна и опозорена в краката ни. Ще им позволим ли и това да сторят? Що за народ сме ако им позволим да сторят и това?!
ЗАБЕЛЕЖКА: За брата на владиката Дометиан, отец Благой Топузлиев, един истински достоен Божи служител, за разлика от родния си брат, можете да прочетете ето тук. Там може да се изчетат и негови интервюта пред радио "Свободна Европа" от онова време.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар