На страницата ми във Фейсбук г-н Стоян Стоянов, който, предполагам, проявява жив интерес към моите възгледи, е поставил клипче, наречено "Най-великата реч: Чарли Чаплин", а пък отдолу е написал ето тия думи: "Интересна провокация за вашата дясна мисъл, г-н Грънчаров!", предизвиквайки ме да кажа становището си. Ето клипчето с чаплиновата реч, а по-долу онзи, който се интересува от моята преценка на казаното в нея, може да прочете и коментара ми:
Това е реч, прославяща свободата, личността, човешките права и демокрацията, т.е. се базира на общохуманните универсални ценности, които са синтезирани най-пълно в автентичната дясна политическа философия, която наистина подкрепям не само с разума си, но и със сърцето си. Прочее, дори и мнозина идеалисти, смятащи се за "леви" - доколкото идеализъм в пределите на лявото изобщо е възможен! - се вдъхновяват от същите тия универсални човешки ценности, в което няма нищо чудно.
Да се говори срещу мизерията, алчността, диктата на държавата над живота на индивидите не е "антикапиталистическо говорене", както, предполагам, Ви се струва, защото същите тия дефекти, и то в несравнимо по-голяма степен, са налице и при всички форми на социализмо-комунистическите обществени устройства. Пример: сега, чрез настоящата световна криза, Западът се очиства от толкова гибелните за бъдещето му останки на социализъм; без очистването от тях е невъзможен бъдещият просперитет; както Източна Европа се очисти (донякъде) от социализма след 1989-та година и тръгна, къде по-уверено, къде по-нерешително, както е у нас, по пътя на съзиданието и просперитета, така сега и за Запада дойде времето да се очисти от някои коварни радикално-социалистически "новаторства", внедрени в предишния период (ХХ век), които са гибелни за бъдещето на обществото и на целия свят.
Автентичният капитализъм е не само хуманно, но той е и най-морално обществено устройство; което обаче не означава, че е съвършен; достатъчно е обаче това, че обществото, поставено на тия начала, именно върху общохуманните универсални ценности, е едно здраво общество, което регулира отношенията индивид-общност по единствено разумния и възможен начин; друг тип регулация на тия сложни отношения, след пълния провал на социализмо-комунистическите експерименти, проведени в толкова печалния ХХ век, няма и не може да има.
Принципът, на който е поставено това общество - "капиталистическото", но това наименование е неудачно, освен ако под "капитал" не се разбират богатствата, криещи се вътре в личността, в нейната душа! - е верният принцип, което обаче съвсем не отмества възможността приложението му в нови и нови форми, изисквани от самия живот, да продължи с оглед търсенето на по-голяма ефективност, та да не се пилее без смисъл човешката енергия. Тук онова, което мислители като Хайек дадоха за разбирането ни, има фундаментален смисъл; водещото в тия промени за доусъвършенстване (реформиране) на капитализма, сиреч, на цивилизацията на свободата, както аз предпочитам да го наричам, е: не изобретенията на самонадеяния разсъдък трябва да бъдат налагани на самия живот, както това правеше, да речем, комунизмът - една пределно елементарна разсъдъчна доктрина, така противопоказна за живота на самата общност! - а, наопаки, самият живот и самата човечност, човешкото като такова, трябва да бъде оставени на самите себе си, та из собствената си спонтанност да намерят ония жизнеустойчиви решения, които ще притежават нужната ефективност; тоест, на конструктивисткия рационализъм в историята трябва да бъде сложен окончателен край.
Другояче казано, свободата е средството за решаването на всички противоречия на живота; остави индивидите на тяхната свобода, направи така, че държавата да не пречи, а да помага за отприщването на човешката съзидателна енергия, при това разбери, че не нещо друго, а самата свобода носи в себе си собствения си закон, т.е. поражда ония жизнено-необходими правила, които не сковават живота, а дават простор за разгръщането му, именно при запазването на законността, на суверенността на човешката личност и също така на самата демокрация - ето това са предпоставките на класическия капитализъм, на които трябва да бъде поставено бъдещето на нашата цивилизация на свободата.
От опита на човечеството и на историята се разбра, че всяка намеса на държавата в живота - в свободата на пазара, в човешката самодейност, чрез задаването на някаква външна и разсъдъчна регламентация на човешката активност и пр. - не само че не решава проблемите, напротив, създава нови, още по-тежки проблеми; т.е. намесата на държавата в спонтанния живот на индивидите е винаги злотворна. Това положение е базисно за автентичната и класическа дясна философия: не можем да се уповаваме на това, че правителството ще реши проблемите, при положение, че самото правителство е проблемът, ако трябва да префразирам известната мисъл на Роналд Рейгън.
Индивидите в своята спонтанна и свободна дейност, водейки се от изискванията на самия живот, единствено са способни да изнамерят ефективните и жизнеустойчиви решения на проблемите; остави хората на работят, да творят, да разгръщат своя личностен потенциал, и едно такова общество не просто ще просперира (както доказа това опитът на капитализма от последните два века), но и ще покаже, че е способно на същински чудеса! Октоподът-държава, който се стреми да изземе чрез бюрокрацията си самото право на самостойна човешка активност (което означава да я блокира и парализира), трябва да бъде озаптен в строги законови рамки, та своеволията му да се окажат невъзможни; прочее, самият закон съдържа необходимите гаранции за това, че свободата на индивидите не просто е възможна, но е и също така ненакърнима. Своеволията на нарушаващите закона индивиди са изключително опасни, но те могат да бъдат озаптени чрез едно ефективно законодателство и правосъдие, които да гарантират свободата, ала своеволията на самозабравилата се държавна бюрокрация, ала терорът на държавата над индивидите, разбира се, е несравнимо по-опасен, понеже той обезсилва самия обществен организъм. Прочее, тия зависимости съм ги изследвал най-детайлно и прецизно в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), но кой ти в български условия да чете, след като всеки си е наумил, че и без да чете всичко си знае?!
Но самият принцип на законодателството трябва да е класически, бих си позволил да го нарека "консервативно-либерален", при цялата условност на тия термини, т.е. формиращ най-ефективно законодателство на свободата, не задушаващо, а насърчаващо изявите на човешката съзидателна енергия. И този, прочее, съвсем либертариански, принцип, както и да го погледнем, е основа на ценностите на автентичната дясна философия. Т.е. на универсалните хуманни ценности, достигнати от опита на цялата човешка история; а именно: свобода, суверенна личност, частна собственост, самодейност и договаряне, свободен пазар, право на творческа изява и пр. Ето за това апелира и хуманистът-демократ и свободолюбец Чарлз Чаплин в тази своя знаменита реч. Прав е. Този е пътят.
И тази констатация, както се вижда, няма нищо общо с повърхностната преценка, че, видите ли, в тая своя реч Чаплин бил показвал, че е "ляв"; прочее, американското, да не говорим пък за английското "ляво", е толкова дясно, колкото, бих си позволил да кажа, е дясно българското, пък и континенталното европейско дясно; т.е. американското и англо-саксонско ляво съвпада по ценностността си с континенталното и българското дясно. Англия и Америка са изцяло десни нации, основани на класическите универсални ценности, поради което този външен парадокс съвсем не бива да ни учудва.
Тъй че, драги г-н Стоянов, ако сте си наумил, че имате "леви възгледи", опитайте се да ги подложите на по-сериозно осмисляне и преценка, и тогава няма да се учудя, ако изведнъж откриете, че сте напълно "десен"; открил съм в живота си ето тая любопитна закономерност: хората, преди изобщо да са се замислили, си въобразяват, че са леви; като се замислят, ала истински, няма как да не променят преценката си и да прозрат истината; а леви до края на живота си остават само ония, за които мисленето е съвсем недостижим разкош. :-) Прочее, човешката опороченост се дължи на човешката глупост, т.е. на дефектна, на несъстояла се мисъл...
Това е реч, прославяща свободата, личността, човешките права и демокрацията, т.е. се базира на общохуманните универсални ценности, които са синтезирани най-пълно в автентичната дясна политическа философия, която наистина подкрепям не само с разума си, но и със сърцето си. Прочее, дори и мнозина идеалисти, смятащи се за "леви" - доколкото идеализъм в пределите на лявото изобщо е възможен! - се вдъхновяват от същите тия универсални човешки ценности, в което няма нищо чудно.
Да се говори срещу мизерията, алчността, диктата на държавата над живота на индивидите не е "антикапиталистическо говорене", както, предполагам, Ви се струва, защото същите тия дефекти, и то в несравнимо по-голяма степен, са налице и при всички форми на социализмо-комунистическите обществени устройства. Пример: сега, чрез настоящата световна криза, Западът се очиства от толкова гибелните за бъдещето му останки на социализъм; без очистването от тях е невъзможен бъдещият просперитет; както Източна Европа се очисти (донякъде) от социализма след 1989-та година и тръгна, къде по-уверено, къде по-нерешително, както е у нас, по пътя на съзиданието и просперитета, така сега и за Запада дойде времето да се очисти от някои коварни радикално-социалистически "новаторства", внедрени в предишния период (ХХ век), които са гибелни за бъдещето на обществото и на целия свят.
Автентичният капитализъм е не само хуманно, но той е и най-морално обществено устройство; което обаче не означава, че е съвършен; достатъчно е обаче това, че обществото, поставено на тия начала, именно върху общохуманните универсални ценности, е едно здраво общество, което регулира отношенията индивид-общност по единствено разумния и възможен начин; друг тип регулация на тия сложни отношения, след пълния провал на социализмо-комунистическите експерименти, проведени в толкова печалния ХХ век, няма и не може да има.
Принципът, на който е поставено това общество - "капиталистическото", но това наименование е неудачно, освен ако под "капитал" не се разбират богатствата, криещи се вътре в личността, в нейната душа! - е верният принцип, което обаче съвсем не отмества възможността приложението му в нови и нови форми, изисквани от самия живот, да продължи с оглед търсенето на по-голяма ефективност, та да не се пилее без смисъл човешката енергия. Тук онова, което мислители като Хайек дадоха за разбирането ни, има фундаментален смисъл; водещото в тия промени за доусъвършенстване (реформиране) на капитализма, сиреч, на цивилизацията на свободата, както аз предпочитам да го наричам, е: не изобретенията на самонадеяния разсъдък трябва да бъдат налагани на самия живот, както това правеше, да речем, комунизмът - една пределно елементарна разсъдъчна доктрина, така противопоказна за живота на самата общност! - а, наопаки, самият живот и самата човечност, човешкото като такова, трябва да бъде оставени на самите себе си, та из собствената си спонтанност да намерят ония жизнеустойчиви решения, които ще притежават нужната ефективност; тоест, на конструктивисткия рационализъм в историята трябва да бъде сложен окончателен край.
Другояче казано, свободата е средството за решаването на всички противоречия на живота; остави индивидите на тяхната свобода, направи така, че държавата да не пречи, а да помага за отприщването на човешката съзидателна енергия, при това разбери, че не нещо друго, а самата свобода носи в себе си собствения си закон, т.е. поражда ония жизнено-необходими правила, които не сковават живота, а дават простор за разгръщането му, именно при запазването на законността, на суверенността на човешката личност и също така на самата демокрация - ето това са предпоставките на класическия капитализъм, на които трябва да бъде поставено бъдещето на нашата цивилизация на свободата.
От опита на човечеството и на историята се разбра, че всяка намеса на държавата в живота - в свободата на пазара, в човешката самодейност, чрез задаването на някаква външна и разсъдъчна регламентация на човешката активност и пр. - не само че не решава проблемите, напротив, създава нови, още по-тежки проблеми; т.е. намесата на държавата в спонтанния живот на индивидите е винаги злотворна. Това положение е базисно за автентичната и класическа дясна философия: не можем да се уповаваме на това, че правителството ще реши проблемите, при положение, че самото правителство е проблемът, ако трябва да префразирам известната мисъл на Роналд Рейгън.
Индивидите в своята спонтанна и свободна дейност, водейки се от изискванията на самия живот, единствено са способни да изнамерят ефективните и жизнеустойчиви решения на проблемите; остави хората на работят, да творят, да разгръщат своя личностен потенциал, и едно такова общество не просто ще просперира (както доказа това опитът на капитализма от последните два века), но и ще покаже, че е способно на същински чудеса! Октоподът-държава, който се стреми да изземе чрез бюрокрацията си самото право на самостойна човешка активност (което означава да я блокира и парализира), трябва да бъде озаптен в строги законови рамки, та своеволията му да се окажат невъзможни; прочее, самият закон съдържа необходимите гаранции за това, че свободата на индивидите не просто е възможна, но е и също така ненакърнима. Своеволията на нарушаващите закона индивиди са изключително опасни, но те могат да бъдат озаптени чрез едно ефективно законодателство и правосъдие, които да гарантират свободата, ала своеволията на самозабравилата се държавна бюрокрация, ала терорът на държавата над индивидите, разбира се, е несравнимо по-опасен, понеже той обезсилва самия обществен организъм. Прочее, тия зависимости съм ги изследвал най-детайлно и прецизно в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), но кой ти в български условия да чете, след като всеки си е наумил, че и без да чете всичко си знае?!
Но самият принцип на законодателството трябва да е класически, бих си позволил да го нарека "консервативно-либерален", при цялата условност на тия термини, т.е. формиращ най-ефективно законодателство на свободата, не задушаващо, а насърчаващо изявите на човешката съзидателна енергия. И този, прочее, съвсем либертариански, принцип, както и да го погледнем, е основа на ценностите на автентичната дясна философия. Т.е. на универсалните хуманни ценности, достигнати от опита на цялата човешка история; а именно: свобода, суверенна личност, частна собственост, самодейност и договаряне, свободен пазар, право на творческа изява и пр. Ето за това апелира и хуманистът-демократ и свободолюбец Чарлз Чаплин в тази своя знаменита реч. Прав е. Този е пътят.
И тази констатация, както се вижда, няма нищо общо с повърхностната преценка, че, видите ли, в тая своя реч Чаплин бил показвал, че е "ляв"; прочее, американското, да не говорим пък за английското "ляво", е толкова дясно, колкото, бих си позволил да кажа, е дясно българското, пък и континенталното европейско дясно; т.е. американското и англо-саксонско ляво съвпада по ценностността си с континенталното и българското дясно. Англия и Америка са изцяло десни нации, основани на класическите универсални ценности, поради което този външен парадокс съвсем не бива да ни учудва.
Тъй че, драги г-н Стоянов, ако сте си наумил, че имате "леви възгледи", опитайте се да ги подложите на по-сериозно осмисляне и преценка, и тогава няма да се учудя, ако изведнъж откриете, че сте напълно "десен"; открил съм в живота си ето тая любопитна закономерност: хората, преди изобщо да са се замислили, си въобразяват, че са леви; като се замислят, ала истински, няма как да не променят преценката си и да прозрат истината; а леви до края на живота си остават само ония, за които мисленето е съвсем недостижим разкош. :-) Прочее, човешката опороченост се дължи на човешката глупост, т.е. на дефектна, на несъстояла се мисъл...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Браво, Грънчаров, глупостта, която си написал тук надминава дори и обичайните ти писания! С нетърпение очаквам и втора част, в която да изясниш заблудите около другите "автентично десни" творци като Чарлз Дикенс и Хърбърт Уелс. Не е зле да прочетеш някои и техни книги, за да се ориетираш в "общохуманните универсални ценности" на "най-моралното обществено устройство".
Публикуване на коментар