Преди месец в и около моето житие-битие на преподавател по философия се случиха някои знаменателни случки, естеството на които съм представил ето в тия публикации: Самокритика: за наказанието, което ми подготвят - и за наказанието, което наистина заслужавам, също На такова враждебно отношение не съм бил подлаган дори и в най-варварските и тъмни времена на комунизма! и още: Административната командна система в българското образование е всевластна и не прощава на "дразнителите". Накратко казано, мой час беше посетен от инспектора по философия, който просто "констатира" или препотвърди това, заради което беше дошъл: че моя милост е твърде "лош" преподавател, нарушител на закона и прочие, и так далее. Защо припомням всичко това ли?Припомням го защото тогава инспекторът ми даде "предписание" да преработя т.н. "годишни разпределения" по всички учебни предмети, по които преподавам. И ето, вчера, в самия край на ваканцията, на моя милост се наложи доста да поработи по привеждането на моята преподавателска дейност според "най-новите държавни изисквания". Направих го, защото иначе ме грозеше солидно наказание; сега искам да обясня на несведущите какво всъщност се наложи да направя, какъв е смисълът и целта на тия административни предписания.
Т.н. "разпределения на учебното съдържание" са останала от ерата на комунизма форма на административен контрол и цензура върху дейността на преподавателя, особено на преподавателя по предметите, касаещи идейното и личностното развитие на младите. На преподавателя по философия не му се позволява да работи по своя програма, а го задължават да работи по т.н. "държавни образователни изисквания", т.е. по типова програма, в която като в калъп да бъде натикано едно такова сложно духовно взаимодействие, каквото е идейно-личностното развитие на младото поколение. Един вид първото условие на едно ефективно образование в тази деликатна сфера, а именно свободата, е отказано на учителя, което пък има пагубни последици върху неговото творческо развитие като преподавател. По този начин искат да превърнат учителя в нещо като "трансмисия" - ако ми бъде позволено да използвам любимия термин на Ленин! - на държавната воля, на волята на управляващите, които явно имат за своя стратегическа задача училището да бълва неспособен на осмисляне, камо ли пък на критическо преценка на реалностите, т.е. податлив на манипулации, безволев, инертен, апатичен и прочие "човешки матрьял".
Ето затова идеологическите цербери на държавата бдят да не би тук-там някой преподавател да прояви своеволие и да се опита да прави това, което трябва, от което истински се нуждаят младите хора, неговите възпитаници; ако намерят такъв, го хващат за врата, опитват се да го вкарат в "правия път", ако пък той дръзне да не се поддава на натиска, разбира се, с великолепен шут без жалост го изритват от системата. Явно на системата съвсем не са и нужни самостоятелно, свободно и творчески мислещи преподаватели, нещо повече, такива преподаватели, явно, са опасни и вредни за системата - поради което тя постоянно се чисти от тях. Тъй че така наречените "държавни изисквания" и предписания към тях са нещо като закон за дейността на учителя; ако си позволи лукса да не ги спазва , т.е. си позволи да работи по своя програма, такъв преподавател бива оценен от системата за "нарушител" и "престъпник".
От друга страна обаче самите "държавните образователни изисквания" обаче, ако ги погледне дори и човек, неизкушен в тази област, имам предвид философията, ще открие, че са нещо като "вавилонско стълпотворение" от догми, клишета, общи фрази, баналности, професорски скудоумия и пр.; в тях няма идея, камо ли пък дух; всичко там е в "насипно състояние", което води дотам, че преподаване, съобразено с тези калпави изисквания, е невъзможно и абсурдно; то е неприложимо, то е противопоказно - защото младите хора, ако бъдат подложени на такъв терор, ще измрат от скука. Ето защо преподавателят по философия е подложен на двоен натиск, на натиска на ужасна преса: намира се между чука на "държавните исиквания" и наковалнята на действителните, на истинските потребности и интереси на младите хора. Затова съвсем не е лесно да си преподавател в тия условия; затова и всичко кадърно, ако не ви е известно, да ви го кажа, бяга презглава от училищата, та в тях да се настани така желаното от чиновниците спокойствие на мъртвилото, т.е. една тишина, подобна на гробищната.
Моя милост откакто се помни, т.е. от славните времена на автентичния комунизъм, работи и някак оцелява в тая същата сфера; вече 28 години съм преподавател по философия, работил и в сферата на висшето, и в сферата на средното образование. Когато в 1985 година станах асистент по философия в ПУ, тогава идеологическата диктатура на комунизма пращеше по шевовете; и тогава философите, които имахме дързостта да не се подчиним на нейния терор спрямо личността, издигнахме глас за повече свобода; моя милост тогава беше много активна в тия борби; ето свидетелствата за тая моя активност тогава: Документ на епохата: Философски ненаучен манифест; този любопитен текст, прочее, излезе, видя бял свят едва близо 30 години (!) след написването си, т.е. биде отпечатан в издаваното от мен философско списание ИДЕИ, кн. 3 (7), година 3, 2011. А ето една моя статия, излязла в сп. "Философска мисъл" в далечната 1989 г., м. март, която показва как ние, по-напредничавата част от философите, сме мислили тогава: Мое разбиране за преподаването на философията, изразено в статия, публикувана в далечната 1989 г.. Има и други свидетелства, но да спра дотук; любопитното е, че ето, изминали са толкова години, а у нас промяна в това отношение съвсем няма: държавата още не изпуска идеологическия монопол, а пък преподавателите по философия в огромната си част са се примирили, т.е. прекършен е техният творчески дух. Жалка работа! Прочее, работата е не просто жалка, тя е най-вече страшна, ако вземем предвид какви ужасни вреди нанася такъв един тип образование върху българската младеж!
Мина не мина седмица от онази проверка на мой час от инспектор и един друг преподавател по философските предмети, в тоя случай съвсем млад, работещ в гимназия в един областен град (пазим в тайна самоличността му, за да не бъде подложен на още по-големи репресии), ме извести, че и на него се случват подобни, ако не и още по-лоши събития, което свидетелства, че това, за което пиша че се случва около мен, не е изолиран случай, а е масова практика: идеологическите цербери на командно-административното образование дебнат, не спят, не прощават никому! Ето историята на тоя млад човек, предадена с неговите думи, които публикувах в блога под следното заглавие: Способните, пък особено и млади учители сякаш са съвсем нежелани от установилата се в образованието на България бюрократична система. Малко по-късно с тоя млад човек установихме пълна близост на разбиранията в преподавателската си работа; ето свидетелството за това: А мисията на съвременния учител е да подпомага свободната изява и личностното израстване на учениците си. Както и да е, нещата съвсем не са безобидни, както някому може да се стори; не става дума за мои лични главоболия, предизвикани от "лошия ми характер", както някои ръководни фактори се опитват да изтълкуват моята история, а става дума за нещо съвсем друго, принципно, същностно.
И тъй, аз вчера си загубих маса време за да изпълня предписанията на инспекторката; сторих го не от страх да не би да бъда уволнен, а защото трябваше да приложа максимата "и вълкът сит, и агнето - цяло". Вършейки тая неприятна работа, в един момент разбрах, че съвсем не мога да изневеря на всичко, което съм правил в тия години, че няма как да се поддам и да допусна да бъда натикан в калъпа на "държавното образование", поради което при подготовката на тия мои "разпределения" се опитах, доколкото това е възможно, да вложа всичко онова съществено, което съм открил в дългите си години преподавателска практика. Другояче казано, подготвих едни разпределения, които, разбира се, "съвсем не противоречат на държавния стандарт", но пък за сметка на това могат да бъдат използвани и в реалното преподаване, и то с полза за учениците. Сега интригата е дали инспекторката ще възприеме това, което съм направил или ще ме накара трети път през тая учебна година да преправям разпределенията си, което вещае да предизвика наистина голям скандал.
Публикувам на едно място тия разпределения; може всеки, които се интересува, особено пък преподавателите по тия учебни предмети, да ги погледне, а ако иска, да ги използва в преподаването си; ето къде могат да се намерят те:
Разпределение на учебното съдържание по психология, гимназиална степен
Разпределение на учебното съдържание по ЛОГИКА, гимназиална степен
Разпределение на учебното съдържание по ЕТИКА, гимназиална степен
Разпределение на учебното съдържание по ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО, гимназиална степен
Разпределение на учебното съдържание по ФИЛОСОФИЯ, гимназиална степен
Тази публикация може да предизвика интересна и полезна дискусия, към която приканвам; проблемът, възникващ покрай нея, е очертан съвсем ясно: ВИЖ ТОВА >>>. Хубав неделен ден ви желая!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар