Склонната към плач, към леене на кърваво-червени сълзи другарка Велислава Дърева, известна с бойния си псевдоним "Дъ рева или дъ не рева?!", е написала смразяваща кръвта статия, наречена "Бесове", в две части, и я е оборудвала, както и може да се очаква, с картинки на караконджули, демони и вампири, които могат така да уплашат децата, че и те да ревнат, каквато, явно, е и целта. Сега, след като се поуспокоих от първоначалния си уплах от тия картинки и от самия смразяващ кръвта текст на Дърева, рекох да напиша кратък коментарец; ето го:Статията на Дърева, признавам, е твърде интересна, но от една неочаквана за авторката посока или страна: от статията й човек може да научи на какви умопомрачителни плонжове-салтоморталета е способно късното и затова съвсем абсурдистко комунистическо отношение към духа, религията и църквата. Комунистите, знайно е, дори и да се кръстят усърдно в храмовете, както правят в днешно време, както прави, да речем, сърдечният приятел на Дърева, именно Гоце Първанов, та значи, комунистите дори и да се кръстят и да изобразяват на лицата си едва ли не "молитвено настоение", по начало са си абсолютни безбожници; затова всичко, което комунист дръзне да каже и да напише за или против религията, мимо волята му по начало си е ужасна и най-гнусна гавра. Та от тази гледна точка е наистина твърде интересно да се изучават конвулсиите и гримасите, на които е способно съзнанието на нашите съвременни комунисти; Дърева в това отношение пък е благодатен обект, защото към всичко комунистическо, което тя носи дълбоко в сърцето си, трябва да й се признае и известен талантец да го изважда на показ чрез словото; тъй че няма да се учудя ако след време именно по нейните текстове в университетите почнат да се изучава голата комунистическа душевност и психология от съвсем незнаещите какво е това комунизъм студенти.
Да изважда на показ това, което се съдържа в дълбините на душата й, сиреч, да се разголва душевно, другарката и също така г-ца Дърева го умее открай време; в това отношение тя е любопитен обект за психологически изследвания. Моя милост отдавна има за свой благодатен обект за вникване в интимната същина на комунизма писанията на другарката Дърева, за което свидетелства и статията, писана от мен в далечната 1991 година и излязла в тогавашния вестник ВЕК-21, именно статията Политически стриптийз. Много пъти след това в годините съм засичал винаги благодатните за психологията писания на др. Дърева, но невинаги съм имал времето и желанието да ги подлагам на анализ; ето, днес ще изменя на тази традиция и ще напиша нещичко по повод на най-новото й писание.
Статията под заглавие Бесове (Част I) и също продължението й Бесове (Част II) е прекалено любопитна и заслужава да се подложи на по-прецизно вникване, за което обаче нямам излишно време; но ще се задоволя с нещичко; статията на др. Дърева е пълна с бисери, плачещи за своя психоаналитичен анализатор; ако имам време за губене в близките седмици, нищо чудно и да се заема с тая полезна за психологическата наука и особено за психотерапията задача. А сега, казах, ще се задоволя, поради липса на време, само с един-два примера.
Та в това пространно писание, достойно за средните страници или за подлистниците-чаршафи на някогашния вестник РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО другарката Дърева надълго и нашироко ни представя главозамайващото и тревожно за здравия човешки разсъдък съвременно комунистическо съзнание и отношение спрямо духовните неща, религията и църквата. Да, същата онази църква, която комунистите преди години разпънаха на кръст, погавриха се с нея, а след това и я оскверниха като си сложиха за църковни водачи верни и проверени другари с пагони на ДС и с пищови под расата, днес е предмет на жален плач от страната на същите тия комунисти! По-голяма извратеност здравият човешки разсъдък едва ли може да си представи. Защо ли обаче др. Дърева е предприела това главозамайващо разсъбличане на най-интимните гънки на комунистическата си душевност?!
Първо, за да си поплаче донасита за "разгрома" на "железния юмрук на непобедимата комунистическа партия", именно за разгрома на ДС; е, поплакала си е, но с един крайно злобен плач през стиснати зъби, който другарката го умее превъзходно. Вие и си скубе оределите коси за "проверените кадри на партията", именно за ченгетата с или без раса, вие страстната др. Дърева, сякаш се намира на пресния гроб на комунизма; дано този плач е знаменателен, дано най-после комунизмът наистина издъхне и да се озове в гроба, ала едва ли може да ни осени такова щастие; защото не може комунизмът да е мъртъв, да е в гроба, а пък комунистите да са пак тук, и то с румени бузки, и то все така нагли и безцеремонни.Е, бузките на др. Дърева отдавна не са румени, но трябва да се вземе предвид, че др. Дърева изстрада кански страдания откак така близкият на сърцето й комунизъм е тръгнал да си отива, ама си отива толкова, колкото си отива от дома ни нахален и нежелан гост. И ето, вече др. Дърева не издържа и яростно е разгневена, щом "злите сили" дръзнаха да посегнат и на последната опора на комунизма, именно на засекретените дълбоко кадри от "железния юмрук на безсмъртната Партия". Как да не реве Дъ-рева на тая страшна апокалиптична картинка, при която "злите сили" се готвят да посегнат на бойните другари, дегизирани с раса и бради, сиреч, смятало се е, че най-трудно могат да бъдат разпознати и изобличени; но ето, че дойде тоя страшен час; е, ще се реве, няма как, нали, Дъ-рева?! И косу ще се скубят ако требе, ама другарите-ченгета с раса да останат, и не само, ами и пак патриарси, сиреч, партиарси, да ни бъдат...
Другарката Дърева, за да изрази бесния си гняв, без капчица свян прибягва и до цитати от Свещеното писание, да, до цитати от Библията, идейната основа на религията, която комунистите навремето обявиха за "опиум за народа" и направиха нужното да я изкоренят от човешките сърца. Да цитират комунистите умеят; преди цитираха Маркс и Ленин, сега цитират... Библията; близкия на сърцето им комунизъм-марксизъм-ленинизъм са на път, за заблуда на врага, да го сменят с толкова ненавистното им преди православно християнство. Е, разбира се, комунист срам няма: на мястото на пиедестала, на който преди за комунистите седеше мракобесът Ленин, сега като едното нищо ще турят самия... Христос, когото, повтарям, без капчица свян, без да им трепне окото, ще изкарат... комунист, само и само комунизмът им да бъде спасен! Няма салтомортале, на което да не е способен комунистът за да спаси комунизма си; няма морал, който той да не е способен да оскверни и поругае. Дърева, като правоверна комунистка, това го умее особено добре.
Тя има също така и една друга страст: на демократите, хората, които не са, не могат и никога няма да бъдат комунисти, т.е. на нормалните хора, не може да им прости, че не са комунисти, сиреч, не са нещастници като нея самата; И затова се мъчи да им пришие все същия комунистически манталитет, като при това се вдъхновява от принципа "Крадецът вика: дръжте крадеца!". През цялото време, като червена кървава нишка, из писанието на др. Дърева струи тоя рефрен: ний, комунистите, бяхме разбойници, убийци, кръволоци, но и вий, демократите, не сте по-добри от нас! Комунизмът, за да се очисти от мръсотията, няма друга страст от тази на "врага" да прехвърли собствената си мерзост, бесовщина и извратеност. Не им пука на комунисти като Дърева това, че ако ний, демократите, бяхме като комунистите, след 1989 г. жив комунист в България нямаше да остане, ала ний не бяхме като тях; ето затова и сега комунистите без капка свян се гаврят с нас - като ни обвиняват, че сме били досущ като тях. Те, комунистите, избиха хиляди и милиони, ний, демократите, не убихме никой, никаква разправа не устроихме, ала сме били досущ като тях - как ви се струва тая дърева комунистическа наглост?! Но това както и да е, комунист морал няма, а пък лъжата за комуниста е същото, каквото за рибата е водата; без лъжа комунистът не може да диша и да живее и един час, камо ли пък ден.
Знае се, че Дъревите бойни другари-ченгета, облечени в раса и оборудвани за заблуда на врага с бради, превърнаха БПЦ в нещо като акционерно дружество или като мутренска дружинка, не занимаваща се с друго освен да брои пари и да прехвърля имоти; окичиха се като мутрите с тежки златни синджири, качиха се на лъсканите си возила бойните другари на Дърева, ала ето, патетичната другарка, без да й мигне окото, пише следното по отношение на ония, които се опитват да приложат закона за досиетата:И за всички, които пищят в захлас; броят сламките в чуждото око; пресмятат алчно имотите на Църквата; плащат на жалки отрепки да клеветят най-вулгарно български духовници; демонстрират лицемерна набожност; наричат Негово светейшество “Максим”, като да е продавачът в кварталния магазин; спазват стриктно 7-те смъртни гряха, а 10-те Божи заповеди презират, което не им пречи да се изживяват като морални стожери на обществото; не различават монах от свещеник; не знаят как да се прекръстят; не са и надниквали в Библията, “щото е много дебела”; влизат в храма, щото е модно, пък може и на телевизора да ги покажат; “вярват”, когато е разрешено и не вярват, когато е забранено; и с един сладострастен блясък в очите очакват поредното шоу, поредното зрелище, поредното ритуално жертвоприношение върху олтара на собственото си безкнижие и духовна пустош.
Забележете, за Дърева бойният и другар "Максим" вече е "Негово светейшество"; сюблимна е обаче картинката, от която човек няма как да не онемее: комунист-аморалист да се мъчи да се представи за "сторонник" на морала и за морален проповедник! Комунистите, изнанадващо за мен, били много правоверни читатели на Библията бе?! Дали др.Дърева не я бърка все още с "Капитала" на Маркс, а?! По нейните думи даже излиза, че "правилно да се кръстят" умеели само комунистите като нея; като едното нищо комунистите ще ни забранят, ако имат тая власт, и да се кръстим, или пък ще организират кръжоци по кръстене тия уроди, а?! Но особено трогателна е нейната загриженост за "българските духовници", както др. Дърева без капка свян нарича бойните си другари по ДС и по разбойническа Партия?! Това как да го определим, а, господа съдебни заседатели, кажете де?!
Ще спра дотук. Признавам си, с последни сили можах да дочета писанието на др. Дърева; такава една извратеност не ми е по силите да понеса. Ще се въздържа тоя път да тълкувам подробно от психоаналитична гледна точка на какво се дължи революционната бдителност и яростния разобличителен патос на страстната другарка Дърева, понеже тя вече е на почтена възраст и не ми се иска да мина някои морални граници. Прочее, който има сили да дочете текста й, ще може да почувства по най-убедителен начин това, което с думи не може да се изрази; нейният собствен текст е най-убедителното му опровержение - за ония, които не са извратени комунисто-комуноиди обаче, т.е. на които сърцето им не е безнадеждно опорочено; извратените ще се възхитят на Дъревото писание с една най-перверзна възхита. И ще получат силно перверзно удоволствие, сравнимо само със сексуалното...
Ще кажа в завършек само това: комунизмът, като капак на всичко, е отвратителен разврат и прелюбодействие с думите, което др. Дърева го умее най-добре. Комунизмът е израз на крещяща, на вопиюща сексуална неудовлетвореност, която избива на повърхността под формата на компенсация, състояща се от неудържими и злобни крясъци, от бесен рев, от всякакви вопли, от фалшива и сълзлива патетика и от една така гнусна сополивост, които по същество не са друго, а са преди всичко съвсем бледи заместители на толкова отвратителните - защото са непрестанни, до безпаметност осъществявани и при това така яростни! - душевни мастурбации, от които комунистът извлича някакво съвсем непълноценно удоволствие.
Толкоз. Остава ни да чакаме момента, в който комунизмът у нас сам ще се пръсне, и то от собствената си злоба и ненавист - подобно на това както се пръска пълен с гной цирей, украсил нечие чело; ще чакаме, макар че хирургията би ни избавила от отровния комунистически цирей значително по-рано и по-ефективно...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар