Публикацията със заглавие Защо ние, българите, и досега проспиваме и пропиляваме всичките си възможности и шансове?, с която се начена една важна според мен дискусия за българската душа и съдба, е предизвикала нов коментар от опонента ми; ето неговото становище: а пък в един следващ постинг ще можете да прочетете и моя отговор на възраженията му:Сърдечно благодаря за препубликуването на постинга ми! Това са само откъслечни, разхвърляни мисли, темата не може да се изчерпа с няколко реда. Мога да направя няколко контразабележки по Вашия отговор.
Българите са се опитали да се освободят сами, това именно е бил смисълът на Априлското въстание. То наистина по ред причини е било географски и времево ограничено и това е една от причините за провала му. Само че Вие си противоречите, като казвате, че българите е трябвало да изчакат до 1918 като чехи, унгарци и т.н. Излиза, че е трябвало да си траят и кютят и да не вдигат никакво въстание, а Вие точно в това ги обвинявате.
Дали българите са смятали руския камшик за по-приятен от турския не се знае. Първо, руската пропаганда е била съвсем друга, така напр. в Северозападна България през 19 век цели села под влияние на руската пропаганда се преселват в Украйна и Южна Русия и съвсем скоро ужасени се връщат. Освен това българите не са искали да сменят турското с руско робство, както твърдите Вие, те – наивно, разбира се - са смятали, че руснаците ще ги освободят и ще се изтеглят, а българите ще имат „собствено царство”.
Забележете, че Илинденското въстание 1903 също се проваля, и то в съвсем други исторически условия: България вече е свободна, националното съзнание на тракийските и македонските българи, останали под робство, за разлика от 1876 вече е на ниво и т.н. Но Турция остава прекалено силна.
Не може да се каже, че българите са „допуснали” да ги освобождават – защото пропуснали, така да се каже, сами да се освободят. Всички балкански народи „допуснаха” да ги освобождават. Просто никой не ги е питал.
Омръзнаха ми терминологичните спорове за турското „робство”. Не мога да разбера каква е тази мания за цепене на косъма. Това напомня на „философията на езика”, която свежда всичко до езикови тънкости. „Спиралата” на ДНК също не е спирала, а винт, но спиралата е приетият научен термин. Същото е и с турското робство. Това е приетото понятие, но ако някои иска, може да пише и „османско присъствие”, „владичество” и под. Впрочем в съвременния вестникарски език има много други глупости като „управляващи” вм. правителство, „политики” вм. политика и пр.
Основната причина за трудното и късно освобождаване на България няма нищо общо с „българския манталитет”, а с факта, че България е била най-важната и най-богата турска провинция. Тя е най-близо до Цариград и е икономически най-просперираща. Турците правилно считат, че загубата на България ще е равнозначна на края на империята. Затова режимът или турската „диктатура” в България са най-твърди. В Балканската, Първата и Отечествената война българите показват, че са всичко друго, но не и с „робска психика”. Султана Рачо-Петрова в спомените си за Балканската война пише: „Турция, нашият довчерашен господар, ни молеше за мир!”
Въобще преди 1944 г. българите не са имало за себе си съзнание като народ със специален, „робски” манталитет, нито са се вайкали по бабешки. Всъщност с Вашия постоянен акцент върху „презряния български манталитет” може и да постигнете „самоосъществяващо се пророчество”, българите да повярват, че това наистина е така и да станат такива.
Ето как са виждали българите себе си и историята си преди 1944 г.; откъси от книга „Летоструй” от 1943 г.:
Националното възраждане на българския народ представлява най-интересното и същевременно най-величавото дело в нашата най-нова история. В течение на по-малко от пет десетилетия българският народ, който дотогава бе забравен и отречен от историята, можа да стане един от първите в бившата Отоманска империя по своята култура, просвета и стопанско благоденствие. Самият този факт посочва какви скрити жизнени сили се крият в нашия народ. Достатъчно беше да настъпят най-елементарните условия за по-спокоен живот и той прояви цялата своя жизненост и творческа мощ. Из неговата среда се издигнаха плеяда самоотвержени и родолюбиви борци, които го поведоха по новите пътища на неговия културен и политически възход. След 50 години борби той получи своята духовна свобода и, макар и не пълно, своето политическо освобождение.
Българското възраждане започва значително по-късно от това на останалите балкански християнски народи. Това е лесно обяснимо. България бе завоювана първа от турците още в края на XIV век. Тя беше най-близо до Цариград... Българските земи лежат на големите кръстопътища на Балканския полуостров, по които Турция трябваше да отбранява своята столица и цялата империя. На границата на българските земи тече Дунав, а всред тях се простира Балкана: двете най-надеждни отбранителни линии за турската държава в двувековните й борби за защита срещу руското настъпление на юг. Затова в българските земи най-осезателно се чувстваше турското владичество: те бяха арена на постоянните борби, които султаните трябваше да водят от втората половина на XVIII в. срещу Русия и, естествено, бяха подложени на постоянни разрушения, а населението им не преследвания, разорения и избивания.
Но, както е известно, нещастието на българския народ не се заключваше само в това. Още от времето на турското завоевание той попадна под двойно иго: освен властта на турците върху него тежеше още по-опасното иго – Гръцката цариградска патриаршия...
Имаше едно твърде обезпокоително обстоятелство: българският народ бе останал без водаческа интелигенция... Но жизнените сили на българския народ, скрити дълбоко в неговата душа, родиха нови доблестни борци за духовна и политическа свобода... Българското национално възраждане обхваща изведнъж всички български земи в Мизия, Тракия и Македония. Още през 1825 г. българите от Скопие поискали от патриаршията свой, български владика. Веднага след това последвали искания от Враца, Самоков, Стара Загора, Търново и пр...
В борбите за освобождението на българския народ вземаха участие българи от всички български краища: Мизия, Тракия и Македония. Впрочем преди освобождението на България съществуваше само един български въпрос, който еднакво засягаше всички български земи. Нещастното разрешение на българския въпрос на Берлинския конгрес през 1878 г. създаде едновременно Румелийския и Македонския въпрос. Румелийският въпрос бе разрешен сравнително в скоро време със Съединението през 1885 г. Македонският въпрос, напротив, остана да тежи на Балканите дълго време. Неговата сложност се дължи на обстоятелството, че в Македония се преплитаха толкова много интереси, които предизвикваха усилени борби между засегнатите държави. Понеже етнически Македония бе населена предимно с българско население и България имаше най-голямо право върху нея, всички наши съседи образуваха блок срещу България с единствената цел да попречат на присъединяването на тая българска област към майката отечество. На това главно се дължи и коалицията, която се образува срещу България през 1913 година.
... Наистина, всеки поробен народ излъчва из себе си апостоли на свободата. Ала надали друг народ е родил толкова много вдъхновени носители на идеята за народностно обединение в свобода и зидари на освобождение, както българският... Раковски осмисля борбата... Осмислена и планомерна, борбата се подема от Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които обединяват около себе си хъшовете и ги повеждат към Балкана... И наистина, с геройската смърт на двете дружини българският народ се показа достоен за свобода. Смъртта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа задълбочи борбата. Трима нови великани – Каравелов, Левски и Ботйов – вложиха нова струя в освободителното движение. Чрез ума на Каравелова, чрез непримиримостта и безстрашието на Левски, чрез възторга и волята на Ботйова борбата доби ново очарование за целия народ.
Всъщност последният балкански народ, който се освобождава, са албанците – 1912. Това става с помощта на Австро-Унгария, една днес забравена империя с навремето огромно и не по-малко зловредно от руското влияние на Балканите. Асвтро-Унгария не иска да допусне Сърбия до Адриатическо море, затова създава албанската държава. Само че половината албанци до днес остават извън територията на Албания.
Унгарците получават своята независимост през 1918, но до днес половината унгарци живеят извън Унгария. Полша е загубила изконни територии на Запад, но е компенсирана на Изток с германски земи. Кюрдите са най-големият бездържавен народ днес на света, а причината за това са Англия и Франция, които не позволяват създаването на кюрдска държава 1918 и никакви въстания оттогава не можаха да променят това положение. Гърците пък 1922 губят малоазиатското крайбрежие, населено от незапомнени времена с гърци. До днес това в Гърция се смята за „Малоазиатска катастрофа”. Враждата между гърци и турци, които иначе са заедно в НАТО (един абсурд!) днес до голяма степен е обусловена тези събития.
Така че нещата са много заплетени и сложни и не може да се каже, че българите са народ с някаква много специфична, „робска” психика. Нито пък е вярно, че Руската империя е била особено антихуманна, докато другите велики сили са преливали от обич и хуманизъм. Напротив, всички те имат много трески за дялане.
Виж, Съветският съюз и комунизмът вече са ново качество на човекомразието. Само че СССР се образува, така да се каже, случайно на територията на бившата Русия империя. Той разбира се, наследява някои черти на руската империя, но те са надградени от комунизма, който е съвсем друг, нов феномен. Комунизмът, особено в неговата троцкистка трактовка, не признава нации и народи. За комунистите Съветският съюз е само плацдарм за световна революция, мястото, от което тя ще вземе своето начало. Руснаците и руското не играят особена роля. Но по силата на обстоятелството, че чистият комунизъм със своя интернационализъм не може да привлече масите, комунистите още при Сталин почват да се правят на националисти и патриоти.
Автор: Анонимен
ЗАБЕЛЕЖКА: Моят отговор на гореизложеното становище можете да прочетете ето тук: Националната история, живот и съдба е функция на съзнанието на съответния народ
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар