Вчера с болка и гняв в сърцето написах една статия Кога народът ни ще възопие срещу бесовската наглост на владиците-ченгета?!; разбира се, по добър български обичай, на нея никой не обърна внимание. На всички вече явно съвсем омръзна непоносимият скандал с владиците-ченгета; у нас, за жалост, мнозинството лесно се изморява, бързо забравя и най-много от всичко друго бърза да се върне в обичайната си просъница, т.е. да потъне в безпаметността и невъзмутимостта на рядък народ, безхаберен не към друго, а към собствената си съдба.
Аз във визираната статия соча едни, по мое мнение, крайно належащи стъпки, които трябва да предприемем, понеже мълчанието, дремливостта в такава една ситуация е непростимо. Ако продължим да си мълчим, тогава ние, мълчащите, ще поемем отговорността за сторения от бесовските владици злодеяния; нима не е скандално да продължаваме да се правим на ударени и да продължаваме да ги търпим за наши "духовни водачи"? Щом един народ може да търпи и ден повече точно такива злодеи, изчадия на комунистическата атеистична бесовщина, за свои "духовни водачи" и "пастири", явно нещо съвсем не е наред с ценностната система, а най-вече и със съвестта на тоя същия народ.
С оглед да не се забрави така лесно това, което предложих вчера, провокирайки дискусия, към която изпълненото с досада и прозяващо се общество няма охота, моя милост днес отново препубликува предложенията си, като този път извеждам на преден план потребността от спешни мерки, ако изобщо искаме да избегнем позора; защото с мълчанието и търпеливостта си се позорим всеки ден. Аз смятам, че с тия изпитания Бог проверява нашата способност да реагираме, т.е. от това как се държим ще се прави заключение за това колко изобщо струваме. Бог, предполагам, иска да се увери дали изобщо за нещо ставаме. Страшно е ако не издържим достойно този тест. Трябва да се реагира, и то не спорадично, а упорито, всекидневно, та безчинствата да престанат един ден.
Трябва да се борим да спасяваме не толкова Църквата си, а своята пригодност за живота; мизерниците не заслужават да живеят, те сами, с бездушието си, подготвят собствената си гибел. Ако пресекнат духовните извори на живота на една нация, тази нация скоро ще бъде мъртва във всеки един смисъл - и заслужено ще изчезне от световната сцена. Та ето сега какво написах вчера; ето един голям откъс от него, белким тоя път някой го прочете и се позамисли поне малко, а пък, току-виж, някой дръзне да прояви някаква конвулсия, та мъртвилото да почне да се разсейва:
Те (тия изцяло компрометирани владици-ченгета) се гаврят с нас, разчитайки именно на обръгналостта, на безчувствеността на "стадото"; те, тия наши "пастири"-самозванци (щото знаем тях кой ги е турял за "висши пастири", ами туряла ги антинародната и антидуховна комунистическа власт, туряла ги е ДС, не филанкишията ги е туряла!), изглежда не без основание се надяват, че в така и така сложилата се ситуация стадото ще продължи да се държи именно като стадо; а това, уважаеми българе, не са никакви пастири, това са вълци, облечени с овчи кожи - и това ли не го разбирате изобщо?!
Да, българското стадо е "предвождано", българското стадо се оставя да го предвождат същински вълци, представящи се за "пастири", играещи ролята на "смирени духовни водачи"! Вие представяте ли си изобщо колко гнусно е това, което се случва пред очите ни, а пък народът, общо взето, продължава да мълчи, да тъпее и блее?! Ако не се случи в тази ситуация нещо извънредно, което да измете сатанистите-владици от храмовете и от владишките сараи, то това ще е свидетелство, че нацията ни е духовно мъртва, щом и това е способна да преглътне. Толкова е просто това, нима още не го разбирате?!
Пиша тия неща, изхождайки от следното. Ако тия, въпросните ченгета, ако имаха в сърцата си поне капчица съвест, ако имаха капчица отношение към духовното, знаете ли какво тогава щяха да направят? Ами то е толкова просто и саморазбиращо се това, което следваше да направят, не се ли сещате? Нали уж сме християнски народ, как така да не се сещате?! А що стори предателят Юда със себе си? Що следва да направи оня, който така невъзвратимо се е опозорил? Говоря за хипотетичен случай, който тук нямаме, щото до момента нито един владика не се е разкаял истински; говоря, следователно, за случая ако да би някой от тия мерзавци би имал в сърцето си поне капчица съвест; но явно нямат. Ето що следва да направи такъв един нещастник.
Ако съвестта възопие в сърцето на такъв, той ще изреве от болка, а страданията му ще бъдат неописуеми предвид това, що е сторил. Ако такъв осъзнае що е сторил, а за това се иска поне капчица съвест, такъв един убиец на Светата Православна Българска Църква трябва да обезумее от мъка, да излезе на площада, да разкъса дрехите си, да издере с нокти кожата си, с ръце да заскубе косите, пък и брадата си. Такъв следва да почне да се въргаля в прахта и да моли за пощада не нас, излъганите, омърсените и омерзените овце, а трябва да моли за пощада Оня, що е горе; но явно такива като нашите вледици са най-убедени атеисти, щом нямат поне и капчица страх от Бога! Да се въргаля в прахта и да ни моли да го убием с камъни, та да спрем по-скоро мъката, терзанието му. А не да се прави на ударен и изобщо да не се сеща, че най-първото, що трябва да стори такъв мерзавец, е да се откаже от духовния си сан, щото чак толкова недостойни няма как да бъдат духовни водачи никому! Как, откъде-накъде ще ни е водач такъв, щом на самия себе си не е могъл да бъде водач, щом е допуснал да затъне до шия в такава гнус и мръсотия, каквато е работата на едно "духовно" ченге!
Не мога да си представя как изобщо човешка душа може да живее с тежестта на такъв позор, но ето, че тези могат; ох, как могат, и не само че искат да живеят, ами искат да продължат да живеят в лимузините си, във владишките си сараи, къпейки се в лукс, разкош и разврат! Щото от такива сатани човек всичко може да очаква. Тия мерзавци с поведението си за сетен път показаха, че са най-зли и безчувствени оръдия на Сатана, които дори и в тази ситуация продължават да изпълняват злокобната си роля: да убиват, да душат, да съсипват духовността, морала, нравствената сила на народа си! Проклети да са! Завинаги и навеки мир да не усетят жалките им души!
Те няма да направят туй, що следва да направят, ако имаха капчица съвест, което ни показва, че пред нас е налице отвратителен пример на пълна античовешка и антидуховна опороченост и деградация. Тази, за жалост, е самата истина. Ние, стадото, трябва да направим длъжното, та да се освободим от тия вълци в овчи кожи, представящи се за наши "пастири"; иначе и стадото ще се пропилее и загине. Трябва да помогнем на Великата Страдалчица - Светата Българска Православна Църква - да се очисти от тая мръсотия и да възвърне исконния си блясък от вековете, що ни е вдъхвал сила и мощ като страна и народ във времена, още по-тежки от сегашното.
Но тогава сме имали Църква, имали сме и истински духовни пастири, а сега, уви, нямаме. Доказателство за това е, че нито един (е, има малки изключения, но от другия Синод), да, нито един свещеник от Максимовия Синод не смее да пророни и дума срещу своето ченгесарско началство, щото, предполагам, тия унизени хора треперят да не си загубят хляба. В Българската Православна Църква, уважами български народе, още не е дошла 1989-та година, та затова страхът в нея е толкова голям! Ето, налага се да декомунизираме институцията, в която комунизмът по презумпция е трябвало да не може да проникне, ала ето, не само е проникнал, ами я е овладял тотално: Църквата ни е осквернена от тая комунистическа атеистична напаст, представяте ли си що значи това?!
Остава ние, миряните, да възопием; ала и ний мълчим като безгласно, онемяло стядо. Срам, срам, трижди срам! Мълчим! А знаете ли що следва да направим поне ние, вярващите? Ето що.
Трябва във всеки храм вярващите хора да съберат сила и на неделното Богослужение - ето, утре е неделя! - смирено да помолят своя свещеник да провъзгласи проклятие на бесовските сатанисти-владици, що убиват Църквата ни. Да, да ги прокълне, и да провъзгласи, че този Божий храм не ще да има нищо общо с властта на тоя Синод, с властта на такъв Синод! Всеки храм следва да се отцепи от юрисдикцията на Максимовия Синод, а пък след това самите свещеници - но не един и двама, а всичките, до един, ний, гражданите, вярващите, трябва да ги принудим да сторят това! - на свой форум според канона, из своите среди, да изберат според канона и устава автентичните духовни водачи на вярващия народ. Длъжни сме, разбирате ли, няма отърване ако не се захванем да изпълняваме тоя наш човешки и народен дълг - да очистим Църквата си от тая долна и мръсна атеистична налеп! - ако не го изпълним още сега!
Аз друг начин не виждам, вие, ако виждате, кажете. За мен единственото средство е една такава духовна революция отдолу, от низините, от всеки един отделно взет Божи храм. Прочее, много ми е интересна реакцията на самите свещеници; аз лично бих участвал още утре в такава една акция в осквернения от владиката Николай храм "Света Марина"; ако има пловдивчани, които искат заедно да участваме в една такава проява, да се обадят на имейла ми или във Фейсбук, та да се сговорим.
Щото ме е страх, че ако чакаме може да стане късно; удари часът, повече не бива да се чака. Залогът е много голям: духът на България не можем да гледаме спокойно как се гърчи и гине, а ние търпим ли търпим. Че сме търпеливци, търпеливци сме, но въпросът е: докога изобщо може да се търпи?!
Щото търпението във време като нашето е равно на съучастничество с изстъпленията на ония, които са убивали десетилетия наред нашата Църква, а сега безнаказано искат да я доубият съвсем - и да я оставят бездиханна и опозорена в краката ни. Ще им позволим ли и това да сторят? Що за народ сме ако им позволим да сторят и това?!
Аз във визираната статия соча едни, по мое мнение, крайно належащи стъпки, които трябва да предприемем, понеже мълчанието, дремливостта в такава една ситуация е непростимо. Ако продължим да си мълчим, тогава ние, мълчащите, ще поемем отговорността за сторения от бесовските владици злодеяния; нима не е скандално да продължаваме да се правим на ударени и да продължаваме да ги търпим за наши "духовни водачи"? Щом един народ може да търпи и ден повече точно такива злодеи, изчадия на комунистическата атеистична бесовщина, за свои "духовни водачи" и "пастири", явно нещо съвсем не е наред с ценностната система, а най-вече и със съвестта на тоя същия народ.
С оглед да не се забрави така лесно това, което предложих вчера, провокирайки дискусия, към която изпълненото с досада и прозяващо се общество няма охота, моя милост днес отново препубликува предложенията си, като този път извеждам на преден план потребността от спешни мерки, ако изобщо искаме да избегнем позора; защото с мълчанието и търпеливостта си се позорим всеки ден. Аз смятам, че с тия изпитания Бог проверява нашата способност да реагираме, т.е. от това как се държим ще се прави заключение за това колко изобщо струваме. Бог, предполагам, иска да се увери дали изобщо за нещо ставаме. Страшно е ако не издържим достойно този тест. Трябва да се реагира, и то не спорадично, а упорито, всекидневно, та безчинствата да престанат един ден.
Трябва да се борим да спасяваме не толкова Църквата си, а своята пригодност за живота; мизерниците не заслужават да живеят, те сами, с бездушието си, подготвят собствената си гибел. Ако пресекнат духовните извори на живота на една нация, тази нация скоро ще бъде мъртва във всеки един смисъл - и заслужено ще изчезне от световната сцена. Та ето сега какво написах вчера; ето един голям откъс от него, белким тоя път някой го прочете и се позамисли поне малко, а пък, току-виж, някой дръзне да прояви някаква конвулсия, та мъртвилото да почне да се разсейва:
Те (тия изцяло компрометирани владици-ченгета) се гаврят с нас, разчитайки именно на обръгналостта, на безчувствеността на "стадото"; те, тия наши "пастири"-самозванци (щото знаем тях кой ги е турял за "висши пастири", ами туряла ги антинародната и антидуховна комунистическа власт, туряла ги е ДС, не филанкишията ги е туряла!), изглежда не без основание се надяват, че в така и така сложилата се ситуация стадото ще продължи да се държи именно като стадо; а това, уважаеми българе, не са никакви пастири, това са вълци, облечени с овчи кожи - и това ли не го разбирате изобщо?!
Да, българското стадо е "предвождано", българското стадо се оставя да го предвождат същински вълци, представящи се за "пастири", играещи ролята на "смирени духовни водачи"! Вие представяте ли си изобщо колко гнусно е това, което се случва пред очите ни, а пък народът, общо взето, продължава да мълчи, да тъпее и блее?! Ако не се случи в тази ситуация нещо извънредно, което да измете сатанистите-владици от храмовете и от владишките сараи, то това ще е свидетелство, че нацията ни е духовно мъртва, щом и това е способна да преглътне. Толкова е просто това, нима още не го разбирате?!
Пиша тия неща, изхождайки от следното. Ако тия, въпросните ченгета, ако имаха в сърцата си поне капчица съвест, ако имаха капчица отношение към духовното, знаете ли какво тогава щяха да направят? Ами то е толкова просто и саморазбиращо се това, което следваше да направят, не се ли сещате? Нали уж сме християнски народ, как така да не се сещате?! А що стори предателят Юда със себе си? Що следва да направи оня, който така невъзвратимо се е опозорил? Говоря за хипотетичен случай, който тук нямаме, щото до момента нито един владика не се е разкаял истински; говоря, следователно, за случая ако да би някой от тия мерзавци би имал в сърцето си поне капчица съвест; но явно нямат. Ето що следва да направи такъв един нещастник.
Ако съвестта възопие в сърцето на такъв, той ще изреве от болка, а страданията му ще бъдат неописуеми предвид това, що е сторил. Ако такъв осъзнае що е сторил, а за това се иска поне капчица съвест, такъв един убиец на Светата Православна Българска Църква трябва да обезумее от мъка, да излезе на площада, да разкъса дрехите си, да издере с нокти кожата си, с ръце да заскубе косите, пък и брадата си. Такъв следва да почне да се въргаля в прахта и да моли за пощада не нас, излъганите, омърсените и омерзените овце, а трябва да моли за пощада Оня, що е горе; но явно такива като нашите вледици са най-убедени атеисти, щом нямат поне и капчица страх от Бога! Да се въргаля в прахта и да ни моли да го убием с камъни, та да спрем по-скоро мъката, терзанието му. А не да се прави на ударен и изобщо да не се сеща, че най-първото, що трябва да стори такъв мерзавец, е да се откаже от духовния си сан, щото чак толкова недостойни няма как да бъдат духовни водачи никому! Как, откъде-накъде ще ни е водач такъв, щом на самия себе си не е могъл да бъде водач, щом е допуснал да затъне до шия в такава гнус и мръсотия, каквато е работата на едно "духовно" ченге!
Не мога да си представя как изобщо човешка душа може да живее с тежестта на такъв позор, но ето, че тези могат; ох, как могат, и не само че искат да живеят, ами искат да продължат да живеят в лимузините си, във владишките си сараи, къпейки се в лукс, разкош и разврат! Щото от такива сатани човек всичко може да очаква. Тия мерзавци с поведението си за сетен път показаха, че са най-зли и безчувствени оръдия на Сатана, които дори и в тази ситуация продължават да изпълняват злокобната си роля: да убиват, да душат, да съсипват духовността, морала, нравствената сила на народа си! Проклети да са! Завинаги и навеки мир да не усетят жалките им души!
Те няма да направят туй, що следва да направят, ако имаха капчица съвест, което ни показва, че пред нас е налице отвратителен пример на пълна античовешка и антидуховна опороченост и деградация. Тази, за жалост, е самата истина. Ние, стадото, трябва да направим длъжното, та да се освободим от тия вълци в овчи кожи, представящи се за наши "пастири"; иначе и стадото ще се пропилее и загине. Трябва да помогнем на Великата Страдалчица - Светата Българска Православна Църква - да се очисти от тая мръсотия и да възвърне исконния си блясък от вековете, що ни е вдъхвал сила и мощ като страна и народ във времена, още по-тежки от сегашното.
Но тогава сме имали Църква, имали сме и истински духовни пастири, а сега, уви, нямаме. Доказателство за това е, че нито един (е, има малки изключения, но от другия Синод), да, нито един свещеник от Максимовия Синод не смее да пророни и дума срещу своето ченгесарско началство, щото, предполагам, тия унизени хора треперят да не си загубят хляба. В Българската Православна Църква, уважами български народе, още не е дошла 1989-та година, та затова страхът в нея е толкова голям! Ето, налага се да декомунизираме институцията, в която комунизмът по презумпция е трябвало да не може да проникне, ала ето, не само е проникнал, ами я е овладял тотално: Църквата ни е осквернена от тая комунистическа атеистична напаст, представяте ли си що значи това?!
Остава ние, миряните, да възопием; ала и ний мълчим като безгласно, онемяло стядо. Срам, срам, трижди срам! Мълчим! А знаете ли що следва да направим поне ние, вярващите? Ето що.
Трябва във всеки храм вярващите хора да съберат сила и на неделното Богослужение - ето, утре е неделя! - смирено да помолят своя свещеник да провъзгласи проклятие на бесовските сатанисти-владици, що убиват Църквата ни. Да, да ги прокълне, и да провъзгласи, че този Божий храм не ще да има нищо общо с властта на тоя Синод, с властта на такъв Синод! Всеки храм следва да се отцепи от юрисдикцията на Максимовия Синод, а пък след това самите свещеници - но не един и двама, а всичките, до един, ний, гражданите, вярващите, трябва да ги принудим да сторят това! - на свой форум според канона, из своите среди, да изберат според канона и устава автентичните духовни водачи на вярващия народ. Длъжни сме, разбирате ли, няма отърване ако не се захванем да изпълняваме тоя наш човешки и народен дълг - да очистим Църквата си от тая долна и мръсна атеистична налеп! - ако не го изпълним още сега!
Аз друг начин не виждам, вие, ако виждате, кажете. За мен единственото средство е една такава духовна революция отдолу, от низините, от всеки един отделно взет Божи храм. Прочее, много ми е интересна реакцията на самите свещеници; аз лично бих участвал още утре в такава една акция в осквернения от владиката Николай храм "Света Марина"; ако има пловдивчани, които искат заедно да участваме в една такава проява, да се обадят на имейла ми или във Фейсбук, та да се сговорим.
Щото ме е страх, че ако чакаме може да стане късно; удари часът, повече не бива да се чака. Залогът е много голям: духът на България не можем да гледаме спокойно как се гърчи и гине, а ние търпим ли търпим. Че сме търпеливци, търпеливци сме, но въпросът е: докога изобщо може да се търпи?!
Щото търпението във време като нашето е равно на съучастничество с изстъпленията на ония, които са убивали десетилетия наред нашата Църква, а сега безнаказано искат да я доубият съвсем - и да я оставят бездиханна и опозорена в краката ни. Ще им позволим ли и това да сторят? Що за народ сме ако им позволим да сторят и това?!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар