Как се ражда истинският политически или народен лидер - или защо нацията ни е обезглавена?

По повод на вчерашната ми публикация със заглавие във Фейсбук се състоя любопитен дебат, най-показателната част от който искам да приведа тук като отправна точка на разсъждението ми върху въпроса как се става водач или лидер, но в истинския смисъл, а не наужким, т.е. как могат да се родят у нас истински лидери, а не такива, каквито ни пробутват медийните манипулатори и кукловодите; смятам, че си заслужава повече да се помисли по тази тема, въпросът е важен, заслужава си и да се дискутира по него; но ето първо обмяната на мнения, която ме подтикна да пиша по тази тема:

Kristina Krysteva: И може би не трябваше да има и... ПРОТЕСТ?! Само болни мозъци могат да си позволят... да неглижират протестите у нас, по-скоро - ФЕВРУАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ. На хората им писна от мафиотското и олигархично управление на България, искат си РОДИНАТА. Кои ГНИДИ не разбраха този ПОРИВ????

Ангел Грънчаров: Протести трябва да има, ама протестиращите требва да имат и акълец, за това говоря... щото иначе, сама виждате, работите докъде стигат...

Kristina Krysteva: Ами да бяха го оглавили тия, с "акълеца", тоя протест... вместо да съскат и пръскат жлъч от немощ и "интелектуално" безхаберие! Да де, щото досегашните го имаха бол... ама аслъ - успяха да ограбят народа до кокал, и то на прост народ - това и му се пада!

Ангел Грънчаров: И акълец, и моралец требе... за това говоря; иначе какъвто народът, такива и неговите водачи, госпожо... Уви, така е... не трябва да се оставяме мошениците да са ни водачите, трябва да внимаваме, Вие и срещу тази мисъл ли възразявате?! А иначе за истинското "оглавявяне" (както се изразихте), как се става водач, но в истинския смисъл, това е отделна и то хубава тема: как става когато народът си получава истинските водачи, до какво се свежда същностното, а не фалшивото народно водачество, което тука ни пробутват, ето това е чудесна тема, и по нея ще напиша нещичко тия дни. Благодаря за идеята, която ми дадохте!

Тия мисли обменихме с тази госпожа или другарка, както предпочитате я наричайте. У нас наивен, лековерен народ колкото искате, вижда се, че не сме застрашени да останем без наивници. Да останем без хора, което са податливи на лъжите, хора, които се оставят да бъдат водени от недостойни, ала кресливи хора, които ги правят след това на луди. У нас балъци, както се казва, бол, не е като да няма. Та в тази връзка си заслужава да се помисли повече как по начало и по принцип се става истински водач на народа, другояче казано, искам да поставя темата за това как се ражда същинският, истинският политически или народен лидер.

Темата, както се казва, е огромна и много трудна. Защото, от една страна, трябва да видим как е било това в историята, но най-вече как то се случва в днешните условия на масовите комуникации, когато такива "лидери" се раждат и ни се натрапват ако не за дни или за часове, но поне за месец най-много и хоп, ето ни нов "лидер", колкото по-нагъл искате от останалите, толкова и по-фалшив. Ний затова си и патим толкова, защото се оставяме да ни оглавяват такива неистински, фалшиви "лидери", мнозинството от народа пък, дето друга грижа сякаш няма, а само си търси поредният спасител и оправяч, само това чака, скача от "лидер" на "лидер", мени ки кумирите така лесно, както си меним и гащите, да не кажа и по-често даже. Но така не стават тия работи, така не бива да стават. А че имаме криза за истински, същински лидери, и че тази криза е не само у нас, а и по целия свят, това също трябва да се отчете, и то е израз на несъмнения факт: в днешно време истински, по естествен начин родили се и възникнали лидери нямаме, този път за пораждане на лидерството и водачеството е за днешно време ако не съвсем отрязан, то е адски потиснат, станал е кажи-речи невъзможен.

Понеже темата, така поставена, е наистина огромна, ще се задоволя с откъслечни възлови по моята представа моменти, които могат да ни подтикнат да се замислим върху проблема по-сериозно. Ето какво се считам длъжен да кажа най-вече.

Да приемем, че сме имали един истински национален лидер - Левски. Или Ботев. Или Стамболов. Тяхната съдба е многозначителна, много говори. Хем тия са по същество, така да се каже, национални лидери, а не чисто политически, сиреч, не са лидери на части от народа, а са уж лидери на целия народ. Ето какво ни казва тяхната многозначителна съдба. Първо, приживе и тримата не са били признавани от народа, а само от известни части от него; по-голямата, значителната част от нашия народ, и то в най-решаващото време, именно "когато му е времето", не умее да припознава истинските си лидери, с което ги обрича на неминуема гибел. И Левски, и Ботев, и Стамболов, по тази причина, са умрели, кажи-речи, като кучета, оставени комай от всички. И фактически най-големите ни национални герои, излиза, са убити от нас самите, убити са от нашето безразличие, от нашето малодушие, от нашата страхливост, от нашата безотговорност спрямо собствената съдба и участ. Щом така грозно постъпваме с най-големите си личности и лидери - а ние и до ден днешен постъпваме все така с всичко, което у нас е с по-голям личностен капацитет и потенциал, да не изброявам сега имена, да не ме обвинят в пристрастност! - това в същото време означава, че в мнозинството си ний, българите, сме склонни да ценим безличията, некадърници да смятаме за свои лидери, наглеци да туряме на най-високия пиедестал. Другояче казано, и тук действа известната максима: кажи ми какъв или кой ти е лидера, та да ти кажа ти самият колко струваш. Или: Всеки народ се познава по лидерите си. Щом са ни такива лидерите, и ний самите толкова и струваме. Ако ний самите сме боклуци като личности, то и боклуци ще ни бъдат лидерите, няма как да е иначе.

Второ, значи, убиваме без капчица жал истинските си лидери, погубваме ги, с което отваряме място за никненето на нашите фалшиви кумири. У нас е страшна тарапана от такива фалшиви бъдещи кумири, от кандидати за славата, не може да се мине от тях, навсякъде са, блъскат се с лакти, бутат се, страшна работа, ще се избият да стават водачи на народа. Погледни какви навлеци ни натрапват в тази връзка нашите любвеобилни медии, които, разбира се, се влюбват в тоя или оня не от някакви алтруистични и чисти чувства, а на основанието на значително по-прозаични аргументи, именно парични аргументи. У нас сичко се купува, е, и лидер да станеш се иска парички, имаш ли парички, ще си купиш съответното телевизионно време и скоро ще станеш "разпознаваем лидер", а пък като платиш парички и на толкова жадните за пустите финикийски знаци "социолози", като едното нищо ще те натикат и в "рейтинга". Обикновено се търси подходящ бъдещ "лидер", който да умее да свърши някаква мръсотийка, да извърши някакво ново предателство, някаква мерзостчица, у нас кандидати за такива пошлости колкото щеш, даже някои се обиждат, че не са ги предпочели да извършат една или друга мерзостчица, сиреч, у нас се смята за крайно унизително да те възприемат за честен, за недостоен да вършиш мерзостчици, за недостоен да се продадеш, т.е. да бъдеш купен. Такива се цупят и страдат от неблагодарното човечество. Ето, защо кукловодите, да речем, предпочетоха за лидер Боко, а не, да речем, Алексей Петров, Трактора де?! Даже този вторият, чини ми се, изглежда и значително по-интелигентен? Но, разбира се, все пак са важни качествата на оня, комуто ще отредят една или друга мръсничка рол. Колкото по-мръсничка е ролята, толкова по-голям пезевенк, сиреч, хитрец, измамник, мошеник требе да е кандидатът. Такива работи. Отвратително е. Затуй у нас свестен човек, сред тая конкуренция, няма никакъв шанс да стане лидер, да пробие, да бъде възприет като такъв от народа на истински, същности основания. На това основание ние сме и ще продължаваме да бъдем една обезглавена нация, щото нацията, която си няма истински лидери, е тъкмо такава, обезглавена нация. У нас затова за лидери, простете, имаме не глави, а... задници, лидерите ни са тъкмо... гъзове, какво повече да го усукваме, щом истината е такава?!

Да, истинският, същностният лидер по идея и по начало трябва да бъде глава на народа, да бъде негов главатар, ама в хубавия смисъл на думата. Щото какво прави главата по принцип, какво е предназначението на главата? Ами предназначението на главата е да мисли, да умее да изразява народните копнежи, да ни говори за истинските народни потребности, идеали, терзания и прочие. Ний в нашия народностен организъм сме довели положението дотам, че нямаме нужда тъкмо от най-важното: главата, представяте ли си какво значи това?! От глава нямаме нужда, ала от... задници (простете още един път!) имаме, видите ли, страхотна нужда! И затова българското тяло, тялото на България, вместо глава обикновено има задник; на мястото на главата се кипри задник! Гнусна работа. Щото задникът трябва да се крие, а не да е най-отпред: правете си сметката какви сме щом онуй, що е достойно да ни е глава, го погубваме, без жал го ликвидираме, а начело и най-отпред, на лицето, си туряме именно задници! И си правете също така сметка сами докъде ще е докараме, щом си позволяваме такива непозволителни волности! Щото нали знаете какво може и какво умее да прави един задник?! Да не споменавам аз, щото ще стане хептен гнусна тая статия. Но се питам дали наистина не трябва да стане хептен гнусна и даже миризлива, та белким някой поне заради смърдела се усети какво прави - и докъде сме я докарали.

Ето, Боко, да речем, последният ни народен кумир, любимец на "целокупния малоумен народ", започна своята бляскава кариера като говореше едни там умнотии за това, че, видите ли, политиците не били друго, а били... "екскременти в целофан"! Били, да го кажем по народному, лайна в целофан. Той, чистникът с чистник, се гнусял от тях, ама сам не се посвени да стане политик, т.е. да покаже, че и той е едно... лайно, и то такова, че неговата хептен не е за разправяне. Щото като си лайно, стой си там, дето ти е мястото, а не да се правиш на много интересен; нали знаете какво Боко правеше през цялата си бляскава кариера?! Ами правеше едно-единствено нещо: замеряше медийните вентилатори с такива "екскременти в целофан", с такива лайна, че свят да ти се завие! Е, знаете какво се получи: затова сега, в резултат на неговото управление, всички имаме чувството, че сме потънали до шия в пустите му лайна! Няма как да е иначе, дотук се стигна, щото той друго и не правеше, а само замеряше медийните вентилатори с лайна. Всяка сутрин всяко свежо, току-що произведено лайно той го пльосваше върху некой медиен вентилатор и ни опръскваше без жалост! Егати копрофагичната държава станахме заради тоя! Ядохме лайна не знам си колко години, сега целите сме потънали в лайна, и ето, не знаем вече какво да правим. И май сме склонни да "чистим" едни нечистотии с други нечистотии, с надеждата новите лайна да смърдят, предполагам, по-ароматно! Край! Свършвам с тая дума, прекратявам с тази смърделива метафора, но какво да правя, нямах друг избор, наложи се да я използвам, за да покажа истинското състояние на нещата, в които се намираме. Истината за мен е водещото, не нещо друго...

Та сфанахте ли сега реалната ситуация каква е у нас с т.н. "политическо лидерство", с водачеството на народа? Сега давате ли си сметка какви са разните му там Янета, Воленчовци, Жорж Ганчевци (и тоя дърт мискинин пак го измъкнаха отнякъде!), Гоцета, Цецовци, Марешки, Ярешки, не знам си какви още кандидати за славата, за които важи едното правило: фани единия, удари другия, страшни мискини са наште т.н. "политически лидери", "кумири", "народни титани", "любимци" и пр.! Страшен резил са ни т.н. "лидери", гнус, същинска гадост, човек даже не може да намери точната дума за да опише реалната ситуация, мръсотията, до която сме стигнали! Да, иска се чистене на българските авгиеви обори, иска се май целият Дунав да преградим и да го пуснем да изчисти нашата смърделива българска кочина, аз друг начин не виждам да се изчисти нечистотията. Май се иска същински потоп, та да се избавим от гнусотиите, в които сме затънали до шия.

Да, ама къде са ни водачите - ще каже някой?! Щот тия работи не стават току-така, наистина се искат истински, същински, израсли от народните недра водачи. Които могат да ни станат истински глави, които достойно да могат да изпълняват функцията на водачи, на глава на народа. Има ги нейде наоколо такива достойни за тая велика рол личности, ала ний не можем да ги разпознаем. Или ако ги разпознаваме, правим сичко, що е нужно, да ги убием, нали говорихме за тая, другата ужасна и фатална българска склонност?! Ето, да речем, някой има такива лидерски качества, умен е, честен е, мислещ е, достоен човек е, говори верни приказки, някой да се е трогнал от това?! Не, задминаваме го с високомерие, сакън, да не го забележим, да не го оценим, да не го подкрепим, не няма такава опасност: ний се бутаме в тарапаната, да се кланяме на разните му там... лайнари, дето са в светлината на медийните прожектори и дето замерят медийните вентилатори... знаете с какво, да не споменавам още тая толкова противна дума.

Това е положението. Правим нужното истинското, дето расте в народните недра, в недрата на народното тяло, да го убиваме, а да даваме път само на фалшивото, на гнусното, на неистинското, на изроденото, на недостойното изобщо да живее. Това е положението. Трагично е. Не си представям как ще излезем от него докато самите ние поне малко не почнем да се променяме. Да почнем да подкрепяме ония, които го заслужават. Които са доказали, че могат да работят за доброто на народа. Които като лидери са доказали, че имат качествата да оглавяват народа и да го водят към заветните цели. Да, имаме и такива лидери, малко са, но ги имаме. Но не ги ценим. Напротив, мнозинството ги мрази. Щом обича лайнарите, няма начин това презряно и изродено мнозинство да не мрази истинските, достойните си водачи. Ето, примерно, един Костов, да речем, са готови да го изядат с парцалите, щото у нас всичко, що е личност от по-голям калибър, то дразни, то поражда ненавист, а пък мнозинството обича нещастниците, радва се на кухите дрънкащи кратуни, на мошениците, самозванковците, на балоните под налягане и пр. Факт. Как да се променим, как да станем други, щото така, докато сме си все такива, ще продължим да затъваме в мерзости и мръсотии, аз още не знам, но търся отговора на въпроса. Ще пиша и по тия неща скоро. А засега стига.

Хубав неделен ден ви желая! Посветете поне малка част от времето си в задаващия се чудесен ден и на размисли върху това, което ви казах. И ако има нещо - прощавайте! Не съм ви обидил защото ви мразя, а защото не мога да търпя недъзите ви. Затова. За ваше добро съм го направил...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.