Истината ни прави свободни

вторник, 17 септември 2013 г.

Ей, хора, моля ви, нека да спасим младите от безжалостната преса на човешките души, в каквато се е превърнало днешното училище!

Днес е първият учебен ден. Много лицемерно-патетични и кухи приказки ще се изприказват днес от разните му там официални и казионни лица, които с подобно говорене само показват, че изобщо и съвсем не им пука за случващото се с нашите деца в училищата - камо ли пък да им пука за тежката ситуация в българското образование. Мазнят се, лигавят се, било пред учителите, било пред учениците (а най-вече пред камерите на репортерите!), но ако поне малко поне им пукаше за учениците или за учителите, нямаше да говорят така, а щяха да кажат поне една човечна дума. Истинските, сериозните проблеми в българското училище и образование най-старателно се заобикалят, за тях почти никой не говори, имам предвид официалния истеблишмънт‎. Те са забранена тема, ако някой си позволи да говори за това, неговото се оценява за "лош вкус", за "лош тон". Е, аз ще поговоря точно за това, за което днес никой няма да говори. Ще кажа това, което днес никой няма да каже.

Ще гледаме днес умилително-сълзливи репортажи за това как първокласниците влизат за първи път в класната стая, където ухилена учителка ги чака и почва да ги благославя. Всички се радват и едва сдържат сълзите си! Какъв трепет само, а?! Знаете ли какво, а на мен ми става много тъжно като си представя какво ги чака тия ангелчета, дето току-що попадат в месомелачката, наречена "училище", наречена "образование". Да, аз може да съм извратен, но на мен ми е тъжно като гледам тия невинни душички как, без да знаят що ги чака, попадат в тази безжалостна паст. Вие се радвайте, аз ще скърбя като гледам тия сценки. Нека да съм извратен, аз така чувствам нещата.

Аз съм български учител, който 30 години вече упражнява тази "професия" - или, по-точно казано, се пържи на тоя огън. Да си учител е тежка и неблагодарна работа. Споменавам това, щото да се разбере, че добре зная какво е училището - тъй че онова, което казах по-горе, да се разбере, че е извлечено от живота и от опита ми, а не са празни приказки на опитващ се да ви впечатли дърдорко. Защо ми е мъчно за невинните прелестни дечица, които влизат днес в класната стая ли? Ето за какво.

Забелязали ли сте колко умни, добри, любознателни, абе не мога да намеря точните думи, за да охарактеризирам дечицата, каквито са те преди встъпването в училище, но те са нещо като самата прелест! Невероятни са! Питат, дейни са, искат да знаят, търсят, вълнуват се, трептят от една чиста и прекрасна душевност. И всичко е така чисто и неопетнено, така истинско, тук имаме толкова вдъхновен духовен порив, който съвсем скоро ще бъде убит, да, най-безжалостно ще бъде разтерзан, разкъсан, осквернен, смазан - и то именно от тия опитни мъчителки, каквито са учителките, дето така мило се хилят като посрещат жертвите си. Да, възрастните, в лицето на старателните учителки, дето спазват точно инструкциите на министерските чиновници, за кратко време ще успеят да убият целия духовен порив на децата - и знаете какво ще ги направят, нали знаете, я не се правете на ударени, че изобщо не знаете, че изобщо не се сещате за какво говоря?! Сещате се, ох, как се сещате, не се правете на изоглавени, че не се сещате! Не се били сещали те, мен ще лъжат!

Скоро, след годинка, две, а и понякога по-малко, ще бъдат постигнати първите "бляскави резултати" от действието на прословутата образователна система връз душите на най-младите, на толкова прелестните дечица. Знаете какви те ще станат съвсем скоро, нали? Ще станат инатливи, мързеливи, отвратени от всичко, скучаещи, блуждаещи, ще станат злобни тъпанарчета, ще станат живи малки дяволчета, дето ще почнат, за да си отмъстят, да тормозят същите тия учителки, дето са успели да убият детското у тях, да осквернят душите им, да омърсят и да съсипят духа им. Да, това ще стане, що не си го признаем? Е, знам, ще има и добри дечица, които все още, напук на всичко, което става около тях, ще се стараят да учат, да се държат прилично, аз говоря обаче за тенденцията, за глобалния процес и неговата посока.

И ето, ще минат години, душите на децата ни ще загрубеят от издевателствата, на които са били подложени. Онова човешко, което ще съхранят в себе си, нашите деца ще го запазят в битки за съхранение на самите себе си, които ще бъдат принудени да водят всеки ден. Ала, за жалост, и ето това е страшното, огромното мнозинство ще се поддаде: душите им ще бъдат натикани във въпросните калъпи, всичко, що живее, ще бъде съсечено без жал, в резултат ще се появят отвратителни по манталитет комуноидчета, безлични, глупави, нахални, арогантни, безчувствени, ала, видите ли, за сметка на това "много умни" и дори "знаещи", даже "многознайковци"! Да бе, умни, дори, представете си, "интелигентни" били нашите деца, след като душите им били вече натикани в калъпите, след като душите им вече са станали не души, а нещо като тухлички, от които се гради след това доста лесно прословутата стена, социумът, обществото, нацията. "Умни" били, айде де, но дори, да допуснем, са умни, но стопроцентово не са мислещи, пък и да имате много здраве от мен, но такъв ум, откъснат от другите душевни сили, които единствени могат да го облагородят, е бесовска сила, от която добро не чакайте. Ето това е най-пагубния резултат от действието на безчовечната, обезчовечаващата преса, наречена "образование" и "възпитание", имам предвид, разбира се, държавно-регулираното образование и възпитание у нас, щото у нас просто друго няма! И не се предвижда да има де, няма да допуснем някои деца да станат личности, да се изплъзнат от клещите на системата!

Мисля, че казах главното, дано се разбра същината на мисълта, която ме мъчи не от вчера. На "изхода" на системата какви излизат някогашните така чисти, одухотворени, сияещи от прелест първолачета? Ами погледнете снимките от т.н. абитуриентски балове, там можете да видите какъв продукт бълва системата всяка година! Да не го описвам аз, щото всички виждат с очите си. Е, има очи, които гледат, а не виждат, има извратени хора, на които много им харесва днешното чалга-поколение, дето щрака с пръсти в чалга-дискотеките и се кълчи като въртоглаво в шеметния ритъм на кючеците. На мен тоя продукт не ми харесва, това е изпуснато поколение, е, знам, че има и свестни хора и стойностни личности сред младите, дай Боже да е така, дано моята преценка да се дължи на черногледството ми, дано да греша, ала едва ли. Не одобрявам съвсем това, което прави Системата с душите на младите, ето тази ми е мисълта.

В резултат нали знаете какво постигаме с тоз именно човешки матр`ьял? Ами ето какво, прекрасно го знаете, не се правете на изоглавени, че не го знаете: най-бедни сме в Европейския съюз, и не само в него. И най-унизени сме. И най-обезверени сме като нация. Не знаем какво си струва да искаме. Най-объркани сме. Пълни материалисти сме. Най-бездушни сме. У нас се просперира главно с прецакване на другите и с непомерна наглост. И с кражби и далавери. Както и да е. Казах главното, чини ми се.

Затуй ето в този първи учебен ден ми се ще да изкрещя с цяло гърло:

Ей, хора, човеци, моля ви, проявете милост към децата и към младежта, дето бива така зверски тормозена в училищата! Да, призовавам твърдо за малко поне милост към младите! Ей, хора, моля ви, нека да направим нещо та да спасим младите от безжалостната преса на човешките души, в каквато се е превърнало днешното училище! Хора, стреснете се поне малко, така повече не бива да продължава! Искат се спешни и то кардинални промени на всичко, което цари в т.н. "образователна система", дето си я имаме все още в непокътнат вид от съветско и комунистическо време. Престъпление е да не забелязваме какво точно става в училищата - и как те оскверняват всичко онова, което е от Бога дадено в душите на малките човеци, на нашите деца, дето днес пристъпват прага на училището така чисти - като същински ангелчета. А пък след 12 години ще се преобразят и ще станат... вече ви казах какво, а вие си го знаете чудесно. Защо е така станало ли? Ами помислете малко де, не е толкова трудно.

Всичко е сбъркано в образователната ни система, абсолютно всичко. Поставена е на съвсем погрешни основи и начала. Всичко трябва да се промени, из основи. Крайно време е. Навън вече е ХХI век, дойдоха нови времена, а училището си е все такова от памтивека. Така не стават тия работи. Училището в този вид, в който съществува сега, е вредно за човечеството. Или трябва да бъде променено, или изобщо да го няма, та да не вреди. Страшни вреди и поражения нанася то най-вече на душите на младите. Обърква ги. Прави ги несамостоятелни. Убива порива им към свобода, така чист в ранната младенческа и детска възраст. Смазва личността им. Обезличава ги. Прави ги "тухлички". Крайно време е тухларната да бъде съборена. За да се отприщи човешката съзидателна енергия - и да породи своите чудесии.

Свободата ражда богатствата, не нещо друго. Свободният търсещ човек, човекът-творец - ето какво ни е нужно. И без което не можем. Творческото начало у човека, което го има у всяко дете, обаче без жал бива изкоренявано от системата. Това е най-тежкото й престъпление. Само заради него тя заслужава да бъде съборена без никакви съжаления. Към това призовавам от години. Никой не чува моя глас - глас в пустиня. Нека. Страдайте тогава. Убивайте душите на младите. Пък се чудете после защо нищо не върви. Няма да върви я. Как ще върви? Вие сте причината нищо да не върви. Изродените ви души и съзнания са тази причина. Затова точно оттук трябва да почне и промяната...

Пак да кажа: милост за младите - ей, хора, длъжни сме да спасим младите от безжалостната преса на човешки души, в каквато се е превърнало училището! Чувате ли ме? Спрете идващата трагедия! Отскубнете от душите си коварните илюзии, освободете се от тях. Спасете душите на младите, моля ви!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ