Истината ни прави свободни

неделя, 22 септември 2013 г.

Жертвите на административния терор в образованието вече нямат друг избор освен най-отчаяния след самозапалването: гладната стачка

В четвъртък и петък, във връзка с края на продължителния отпуск по болест (след операцията, на която бях подложен на 18 април т.г.) лекарската комисия ме подложи на задълбочен преглед с оглед да прецени състоянието ми; комисията прецени, че трябва да бъда изпратен на ТЕЛК за разрешение за ново продължаване на болничните; е, та тия два дни бях по болници и на опашки в ТЕЛК (там е страшно стълпотворение от хора, страшно много болни има в нашата държава!). В крайна сметка ТЕЛК реши да ми продължи болничните, но не за това тук става дума, а искам да кажа нещо съвсем друго, крайно интересно по моя преценка.

Когато простоях доста време на първата опашка, пред приемната, и когато най-сетне минах, там ми дадоха папката с моите документи и ми казаха да отивам в еди-кой си състав на ТЕЛК, където да дам папката и да чакам за преглед на друга, още по-многолюдна опашка. Възползвах се от това, че папката с документи е в мен и докато чаках, признавам си, я разгледах от любопитство. И открих интересен документ, в който съответният държавен орган пише за жалба от моята работодателка, която била обжалвала еди-кой си болничен лист, във връзка с което аз бях преди около две седмици пак призован пред ТЕЛК; е, ТЕЛК потвърди болничния лист, жалбата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив не постигна целта си, но тъй като аз не бях уверен за това кой и защо е обжалвал болничния лист, та сега това откритие, това доказателство, че моята така любезна работодателка е извършила тази подлостчица, ме накара да се разтреперам от обида. Ще ви обясня на какво се дължи тази моя реакция.

Жалбата против болничния ми лист на г-жа Анастасова до "надлежните държавни органи", която може да се сравни с нещо като донос, постигна следния ефект: този болничен лист все още не ми е изплатен, прекалено беше забавено плащането му, поради което аз в момента съм съвсем без доходи. Но това, както се казва, е "малкото зло", което ми беше причинено; има и голямо зло, за което искам да кажа тук. То има нравствен характер. И е значително по-обидно. Ще ви обясня защо. Предполагам, на много хора точно този аспект на нещата им убягва. Затова и пиша този текст, като конкретният случай просто ми даде чудесния повод.

Става дума за непоносимата административна гавра, която тя ми устрои. В началото на изминалата година (м. септември) аз бях наказан от същата тази г-жа Анастасова (фактически за едно неявяване на Педагогически съвет!) с дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". В края на тази, на все същата учебна година, но през м. юли, моя милост, бидейки в болнични, реши да посети един психологически семинар на учителския "колектив", а също така и едно заседание на педагогическия съвет, именно присъствах на последното му заседание за учебната година. Още като ме видя там, сред колегите (аз вече писах за това в блога ми) г-жа Анастасова, директорката, дойде при мен и ми заяви, че съм бил нямал право да присъствам и че трябвало да се махам; казах, че съм дошъл, понеже ми е интересно да видя това обучение, зер, и аз съм психолог, но тя категорично ми каза да се махам; щом съм бил в болнични, трябвало било да съм на легло, а не да се мотая къде ли не; ако не се махна, ако не си отида, щяла била да обжалва болничния ми лист. Е, аз останах, заявих, че лекарите са ми препоръчали да се разхождам, че за мен е полезно да съм в движение, и че благодаря за загрижеността й, но ако иска да напусна залата, нека да има добрината да извика милиция, която да ме изнесе от залата. Както и да е, ето, тя наистина е обжалвала болничния ми лист, изпълнила е заплаха си, аз това до вчера го предполагах, ала не бях сигурен, че е така, а ето, сега вече съм сигурен, след като видях въпросния документ в папката. В тази връзка (простете за досадната обяснителност) искам да направя поне два извода:

- Първият: Аз съм, предполагам, единственият случай (в световната история!) на човек, който за едно и също нещо е бил наказан от един престарал се административен гений по два коренно различни и взаимно-отричащи се начина. Моля, внимателно следете мисълта ми, понеже това, което искам да изразя, е трудно за изразяване с думи и май сам се обърках вече: и за неявяване на педагогически съвет бях наказан, и за... явяване на педагогически съвет също бях наказан от все един и същ административен гений в нашето родно образование! Другояче казано: каквото и да направиш все ще те накажат - това ако не е гениално, сполай му кажи! Вярно, първият път ме наказаха с дисциплинарно наказание (което, прочее, аз обжалвах пред съда и съдът отмени въпросната заповед на директорката), а този път, обжалвайки болничния ми лист, бидох наказан с... безпаричие (въпросният болничен лист още не ми е изплатен от властите, нищо че жалбата на работодателката ми също беше отхвърлена от компетентния държавен орган). Вярно, с онова наказание директорката си разчисти пътя при най-малко "провинение" да ме уволни, което, да би се случило, пак би довело до безпаричие, ето, сега пак съм наказан с безпаричие. Явно у нас се смята, че същинско наказание на един човек е най-вече като го лишиш от пари, т.е. обречеш го на глад. Аз обаче лично смятам, че обидата, нравствената гавра от този абсурд е по-страшното, е истински страшното: явно тази система на директорския административен произвол, за която аз ви давам в случая толкова очебиен пример, личността, каквото и да направи, все може да бъде тормозена.

- Вторият извод: Въпросният административен гений, както сами се убеждавате, успя да изнамери начин да тормози един човек дори и когато е в болнични, сиреч, изобщо не е под пряката му власт. Досега, както му е редът, началниците можеха да ни тормозят само когато сме на работа, сиреч, когато, тъй да се рече, си им в ръцете, си под пряката им власт; но ето, сега явно науката и техниката в тази област са напреднали дотам, че вече може да бъдеш тормозен дори и когато си в болнични, сиреч, когато не си под пряката власт на старателния отмъстителен администратор. Сиреч, оказва се, за такива административни гении на родното ни образование няма невъзможни неща, за тях всичко е възможно! Аз се оказах, предполагам, първата жертва на административен произвол дори и когато не съм под пряката юрисдикция на съответния началник, което, както и да го погледне човек, си е достатъчно основание за национална гордост! Нашите администратори доказват, че всичко могат! Че за тях невъзможни неща няма. Е, има малка подробност: съдът отмени въпросната заповед за дисциплинарно наказание (администраторката, разбира се, от това не се възпря: тя обжалва решението на съда и сега при по-висшата инстанция се бори да докаже, че е безгрешна!), а пък съответният държавен орган, именно ТЕЛК, потвърди обжалвания болничен лист, т.е. и в двата случая се доказа, че имаме налице прояви на безпрецедентен административен произвол.

- Трети извод: В тази тоталитарна административна система, която царува в родното образование, каквото и да направиш, все ще съжаляваш, стига да не си приближен на директора. Ако си приближен, тогава нещата стоят съвсем иначе. Примерно, тогава ако си на пенсионна възраст, любвеобилният администратор ще те остави на работа, за да получаваш значително повече пари, пък по този начин, чувам, и пенсията щяла била да ти се увеличи един ден, което именно и обяснява толкова горещото желание на разни бодри пенсионери да бъдат учители и в пенсионна възраст; в нашето училище има такива случаи. Разбира се, същият администратор, който е така великодушен към своите хора, без капчица жал уволнява от работа дори и млади хора, които имат семейства и деца, да не говорим пък за всички останали; важното е да не си от тесния кръг приближени и винаги си застрашен от уволнение. Системата "наши-ваши" тук действа безотказно: примерно, на тия, които са от кръга на "наште", директорът ще им даде завидно парче от "общата баница", така именно се нарича оня дял от т.н. "диференцирано заплащане"; ако не си от "наште", ще ти дадат най-мизерен дял и прочие. А може и нищо да не ти дадат: въведе се специално заради мен такъв параграф, че ония учители, които били наказани със заповед от директора, да не получават нищичко от т.н. "диференцирано заплащане"; вижда се, че материализмът така разсъждава: само с даване и отнемане на пари се награждава и наказва фактически родния труженик. Е, и с нравствени терзания биват награждавани ония, които биват обиждани, но това, така да се рече, е бонус, промоция, то не се брои. Иска се да имаш поне малко съвест, за да ги усетиш изобщо тия терзания.

И още изводи могат да се направят от този казус на най-екстравагантния административен абсурд, но сега, признавам си, нямам желание повече да го нищя. Спирам дотук. Сега да кажа две думички относно моето намерение да обявя гладна стачка.

Вчера попитах двама лекари, моето джи-пи и също един невролог: в моето здравословно състояние мога ли да се подложа на такова едно изпитание, а именно да обявя гладна стачка? Единият ми отвърна: да, защо не, щом се налага може; другият категорически ми забрани да прибягвам до това средство. Било много опасно, особено ако се заинатиш да стачкуваш по-дълго. Много мои приятели, като разбраха за намерението ми, също се опитаха да ме възпрат от прибягването до това крайно средство. Аз, дето толкова трудно вземам решения, съм поставен, сами виждате, в превъзходна ситуация. Изчаках да мине вчерашният ден, имах смътна надежда инстанциите и администраторите, като разберат за намерението ми да обявя гладна стачка, да се размърдат поне малко, ала това, разбира се, не се случи.

Моята идея беше да ги принудя към диалог. Само това искам. Диалог, ала не в съдебната зала, а иначе. Те обаче стоически мълчат. Всеки както иска нека да си тълкува това мълчание. То е много изразително. Мълчанието, каза една моя приятелка наскоро, било... блато, не злато. Нравствено блато. Та трябва да решавам дали да обявя гладна стачка и аз, хем да подкрепя стачкуващата вече колежка от Велико Търново (тя била подложена на абсолютно същия, на 100% съвпадение, административен тормоз като мен!), хем да покажа, че нейният случай не е изключение или инцидент, а става дума за дълбок порок на самата система, която навсякъде твори и произвежда подобни ексцесии. Хем да покажа на моите тукашни администратори, че както са се разпасали, повече няма да бъдат търпени, че така повече не може да продължава.

Вчера ми се обади по телефона един администратор от РИО, това е регионалния инспекторат по образованието в Пловдив. Разпита ме туй-онуй. Не можел да се ориентира в историята. Казах му: четете блога ми, там всичко пише. Аз им изпратих линкове към някои мои публикации, нека да почетат. Той обаче много се докачи и ми отвърна, че бил крайно зает и сериозен човек и нямал излишно време "да се мотае по разни блогове, скайпове, фейсбуци и интернети като някои други". Казах му, че и много заети и сериозни хора като мен ползват и четат тия "блогове, скайпове, фейсбуци и интернети", но той не прояви желание да дискутираме. И в един момент нищо повече не каза - изчезна. В тази ситуация, понеже днес вече е събота, съм склонен да отложа вземането на решение за обявяване на гладна стачка и от моя страна до понеделник. В понеделник, в ранното утро, ще бъда вече взел това решение. Ще ви информирам за него непременно.

На мен, всъщност, след като съм лишен в момента от доходи и пари (поради въпросното спиране на изплащането на болничните, което директорката ми все пак успя да постигне - за да ми отмъсти за нещо!), съвсем не ми е трудно да обявя гладна стачка тъкмо поради посочената причина. Аз и без това доста ограничих яденето, предвид здравословното си състояние; отдавна не ям колбаси, месо и прочие, едно че са скъпи, друго, че са вредни за здравето. Почти съм станал вегетарианец - както голяма част от бедния и унизен български народ, който поради липса на пари вече направо си гладува. Тъй че, повтарям, преходът към гладна стачка изобщо не ме плаши. Малко ми трябва и ще предприема тази стъпка. Но най-важната причина е тази: да покажа солидарност с гладуващата колежка от Търново. Срамота е да стоим настрана, да гледаме умно сеир, да се чешем тук-там, най-вече около крачетала - но дори и малкото си пръстче да не помръдваме с нещичко да помогнем! Прочути сме с това наше пословично малодушие и безразличие!

Ето затова най-вероятно ще обявя гладна стачка и аз. Някои протестират срещу мафиотското правителство вече цели 100 дена (!!!), а огромната част от народа стои, мърмори някакви невнятни думи, псува, плямпа нелепици (у нас кухненски бабаити колкото щеш!), гледа сеир, потрива малодушно ръце, ала и малкия си пръст не ще да мръдне с нещичко да помогне, да подкрепи протестиращите - и гладуващите, пък и протестиращите даже с гладна стачка! Този наш позорящ ни манталитет трябва да бъде разбит без капчица жал. Ето затова ще обявя гладна стачка и аз. Щото каквито сме в момента в мнозинството си - страхливци, малодушници, треперковци, безчувствени дървени "философи", пословични търпеливци и пр. - сме за окайване направо. От такива като нас свободен и достоен народ не става, а става само... мърша, по думите на класика!

Това исках да кажа - то какво повече има да се говори, трябва нещо да се предприеме, трябва нещо да се прави?! До понеделник! Бъдете здрави! Хубав уикенд се е отворил - само за мислене! Мислете, не е вярно, че мисленето вреди на здравето и на душата, напротив! Протрихте си пръстите от щракане, оставете тия пусти кючеци, зафанете се поне малко от малко да мислите - и ще видите как ще почне да ни потръгва един ден в живота! И дори скоро ще ни потръгне, ще почне да ни върви, няма начин да не ни потръгне - стига да почнем повече да мислим. Щото мисленето е, така да се изразя, "люлката" на действането: които не умеят на мислят, те затова и нищо не правят!

Да, мисленето е голяма сила, тя твори чудеса - пробвайте, няма да съжалявате! Това мога да ви кажа - и с това ще завърша...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ