Истината ни прави свободни

понеделник, 23 септември 2013 г.

Страшна работа е нашата българска работа!

Личното, личностното, "личните проблеми", онова, което е свързано с личността, с нейната душевност, у нас явно съвсем не се цени, то се оценява поголовно от всички като "маловажно", "незначително", "безинтересно", "безсмислено" и пр. У нас затуй все още вилнее комунистическото "Какво там значи някаква си личност?!" (думи на Вапцаров!), ето на това се покланят, изглежда, всички. Тъжна работа! Както и да е. След дълги размисли тази сутрин решавам: аз днес няма да обявя гладна стачка. Причините и основанията ми за едно такова решение са много:

• Убеден съм, че опонентите ми няма да разберат смисъла на една такава акция; аз в най-тежки и съдбовни ситуации, часове след понесена от мен животоспасяваща операция ги призовавах към разбирателство и помирение, апелирах към хуманност, те обаче съвсем не се трогнаха, та сега ли ще се трогнат?!
• Не желая да предизвиквам допълнителни притеснения у хората, които ценя и обичам, най-напред моето семейство, моята възрастна майка, моите приятели;
• Здравето не ми позволява да се боря по този начин за правата си, а също така и за някакъв мой граждански, духовен и хуманен идеал;
• Съществува дълбоко принципно и ценностно разминаване с опонентите ми, което означава, че всеки опит за установяване на онтологически контакт е предварително обречен, е безнадежден; неразбирането между нас е непреодолимо; между нас зее непроходима пропаст;
• Имам значително по-важни неща, на които съм длъжен да посветя оставащите ми сили и отреденото ми от Бога време (издаване на списание ИДЕИ, писане в блога, довършване за започнати вече книги и пр.), сиреч, глупаво е да пропилея оставащите ми сили и време в една такава наистина неразумна инициатива;
• В училището липсва потребната психологическа обстановка, за да бъда подкрепен; там витае поголовен страх; авторитаризмът на ръководството е в апогея си;
• Има и други обстоятелства, които ме принуждават да се откажа, за които тук не мога да пиша; те са предимно от нравствен, от по-висш, така да се каже, характер - и за да ги обясня, ще се иска много време, пък такива неща у нас, казахме, съвсем не се разбират и ценят.

Що се касае до психологическата обстановка в ПГЕЕ-Пловдив, искам да публикувам тук, без никакъв коментар от моя страна, едно свидетелство, именно един опит за разговор, който проведох с една личност, която уважавам, но която, за жалост, е вече с пречупен дух; ето какво си казах с тази госпожа, която предпочитам да нарека "Г-жа Х.":

Ангел Грънчаров: Здравей, да обявя ли и аз гладна стачка или да не обявявам, ти как мислиш?
"Г-жа Х.": Мисля, че това е неразумно!
Ангел Грънчаров: А обстановката в училището "разумна" ли е? :-)
"Г-жа Х.": В момента пиша тест за входящо ниво за 8 клас и се чудя как ти намираш време да мислиш за такива неща!
"Г-жа Х.": Ако всеки си е на мястото и работи разумно, то тогава ще цари общ разум!
Ангел Грънчаров: Е, аз съм безработен, време при мен - бол!
"Г-жа Х.": Ти не си безработен, а в болнични, така че почивай си и се успокой!
Ангел Грънчаров: Значи, ако изключим моите безпокойства, в училището цари безупречна обстановка?!
"Г-жа Х.": Лично на мен никой не ми пречи да си върша работата. А тя е доста. Сигурно за това не ми пречат, за да не прехвърля част от нея на тях.
Ангел Грънчаров: Блазе ти! Щото на мен здравата ми пречиха другарките директорки!
"Г-жа Х.": Моето желание е да имаме спокойствие и да си изпълняваме задълженията на работното място в добра обстановка!
Ангел Грънчаров: И моето желание е същото, за жалост обаче е неосъществено. Всеки ден бях подложен на тормоз. Както и да е, извинявай, че те занимах, поисквайки да поговорим малко!
"Г-жа Х.": Няма за какво. Желая ти спокойна нощ!
Ангел Грънчаров: Благодаря, подобно!

Това си казахме с тайнствената "Г-жа Х.". То показва нещо. Какво показва нека всеки да се опита да постегне сам.

Ще добавя и това: от постоянното напрежение във връзка с двата съдебни процеса, с съдебните дела, които са ми заведени, на едното от тях съм подсъдим, от нескончаемите обикаляния и разговори с адвокати и пр. здравето ми рухна съвсем, от няколко дни съм в ужасна сърдечна криза и почти не ставам от леглото. Най-лошото е, че сърцето вече съвсем не се повлиява от предписаните ми лекарства. Тия дни, вместо да стачкувам, ще ми се наложи да обикалям по кардиолози, а нищо чудно да ми се наложи още тази сутрин да прибегна до услугите на спешна помощ. Наистина нямам физическата възможност в този момент да стачкувам. А не ми се ще да умра мърцина с една гладна стачка, и то ей-така, за да направя някому услугата да се отърве от мен.

Прочее, над главата ми въси като дамоклев меч заплахата от одиозното дело за "обидни мисли", които една администраторка-синдикалистка откри в моята книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), а това дело, както всички разбират, е всъщност за да ми бъде отнето моето свещено човешко право на изразяване; представяте ли си, сякаш сме в ранното Средновековие (или в Германия или в съветска Русия през 30-те години на ХХ век!) от мен въпросната особа поиска, като условие да се споразумеем преди откриването на процеса унищожаването на всички вече отпечатани екземпляри тази моя книга! Това, че ми се поискаха пари, вероятно за да се откупя, е допълнителен щрих, който също много говори. Излишно е да споменавам, че въпросната администраторка-синдикалистка иска от мен нещо, което аз не мога да обещая: да мълча за всички проблеми, да не пиша за тях в блога си! Шантажът е очебиен. Аз с такова нещо не мога да се съглася или пък да се помиря.

Ето защо ми се налага, въпреки тежкото си здравословно състояние, да се боря. Вече сили нямам, но тия администраторки не ме оставят на спокойствие: директорката пък обжалва вече спечелено от мен дело, сиреч, заведе ново дело срещу мен! Не им пука от това, че съм в тежко здравословно състояние. Ще ме съдят да дупка, както ме заплашват. Е, щом трябва, ще се съдим. Куриозното дело за обида ще се отрие тази сряда, 25 септември. Това също е една от причините да се откажа от гладната стачка.

Толкоз. Желая ви чудесно начало на работната седмица! Аз вече не работя. В болнични съм още. Вече повече от 6 месеца. Все пак поне това не може да им се отрече на тия администраторки: осъществиха заветната си цел мен да ме няма в училището за дълъг период, месеци наред аз да не мога да общувам с учениците, да съм фактически лишен от възможността да преподавам. Предполагам, безкрайно са щастливи поради това обстоятелство, идилията, вярвам, е на висота. Нека. Именно за да се запазя и да се върна един ден, аз тази сутрин се отказвам от идеята си за обявяване на гладна стачка. Просто не ща да им осигуря ликуване, дължащо се на това, че мен няма да ме има завинаги...

Да, такива неща се случват в едно българско училище, с един преподавател по философия, който държи да бъде личност и не позволява да го мачкат. Да, такива неща се случват, отбележете, в нашата европейска вече България! Абсурди в нея колкото щеш, в изобилие! А най-отчайващото е, че не получих никаква подкрепа (с нищожни изключения) от т.н. у нас "активно гражданско общество"! Явно на никому не пука от това, че там накъде някакви администратори си позволяват да мачкат и унищожават някаква си там личност. Това, позволете да забележа, у нас се възприема, изглежда, за нещо "съвсем нормално", за нещо "в реда на нещата", представяте ли си?! Затуй никой никак не реагира. Е, реагират де: включват се, само обаче колкото да ме наругаят. Дето се казва, и те да хвърлят своите съчки в огъня, на който се пържа! Ето това вече е съвсем страшното! Да помогнат искат, вероятно, за да бъда опечен по-бързо.

Страшна работа е нашата българска работа! Затуй добре разбирам тия, дето си взеха шапката и напуснаха нашето родно българско блато - и позорище. Да бях по-млад и аз щях да сторя същото в този момент. Писна ми да се боря, да се мъча да чупя с глава стени. И в резултат се получи това, което можеше да се очаква. Счупих си главата, не стените...

ПОСЛЕПИС: Тъкмо написах тия неща и по телефона ми звъннаха моя брат, който е инвалид - и майка ми също. Между другото ми казаха, че е починал един наш съсед, почти мой връстник, Бог да го прости, само две годинки по-голям от мен; отишъл си човекът на баня, там, в Долна баня, както показва името на китното мое родно градче, имаме хубава минерална баня, та отишъл той в обществената баня, изкъпал се (водата, дето тече там, е доста гореща, та се налага да бъде разреждана със студена, иначе изобщо не може да се понася), поговорил си с хората, дето били на баня, върнал се - и скоро след това внезапно починал, получил, най-вероятно, инфаркт! Така стават тия работи! Бог да го прости, детството сме си изкарали в нашата махала: много се разстроих като разбрах за смъртта му. И мен това ме чака, та затова толкова се разстроих... смъртта витае около мен, но засега, кой знае защо, все още ме подминава.

Та затуй вече окончателно се отказвам от хрумването да обявя гладна стачка. Не ми се мре чак толкова преждевременно и един вид по моя воля. Пък животът, дето Бог ни го е дал, е нещо свято, с което нямаме право да си играем. Само Този, който ни е дал живота, той има правото да разполага с него. Нашият живот не е нещо, което сме си дали сами. Нямаме власт над него. Тази философска причина вече съвсем надделява на везните. Няма да стачкувам по този краен начин. Нека да ми се подиграват зевзеците. Майната им. Хайде чао! И простете ако има нещо!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ