Дървеното "философстване" е тъкмо безсърдечното "философстване"

Не съм очаквал, че една моя реплика, съдържаща се в заглавието на една публикация, съдържаща само видеоклипче (виж Появи се нов музикален талант от голяма величина: ето как в Америка всички се радват на талантите!), ще породи такава дискусия, но ето, оказа се, че може; в един момент се засегна и сериозната тема за видовете философстване, поради което счетох за нужно да отделя на тази дискусия самостоятелно място; ето какво си казахме там:

Анонимен каза: Тук, както обикновено, има грънчаровски подтекст: как в другите страни хората ценят талантите, но в някои страни – разбирай като България например - те не се ценят, включително не се ценят и големите философи и педагози като Ангел Грънчаров например. Тщеславието, честолюбието, славолюбието, нарцисизма и суетата са характерни за всички хора и особено за интелектуалците, които денонощно копнеят за признание. В това няма нищо осъдително, стига обаче да не се довежда до крайност и да не става мания.

Можем да се радваме на признанието, ако го получим, но все пак с мярка, и не бива да униваме, ако не го получим, защото това не е краят на света и никоя личност не е толкова важна, че светът без нея ще свърши. Винаги трябва да гледаме на самите нас от космическа перспектива и тогава нашите грижи, желания и копнежи ще се релативират и ще придобият подобаващи размери.

А иначе както отбелязва и Солженицин американската масова попкултура не е непременно еталон за подражание. Уйтни Хюстън беше добра певица, но постепенно деградира в художествено отношение и в личен план и знаем как завърши. Това е съдбата и на много други поп”звезди” и звездички”, които с успеха губят почва под краката си.

Ако става дума за истински талант, вижте например това. През 1984 година 12-годишният Евгений Киссин свири Шопен. Спомням си този запис, слушах го навремето по радиото и си казах: ама много маже този пианист. Само че като узнах, че става дума за 12-годишен, промених мнението си, защото за възрастта изпълнението беше феноменално. Концертите на Шопен, писани от него на съвсем млада възраст, не звучат много трудно, но дори чисто технически тези безброй малки ноти и нотички са голям проблем за коректно изпълнение.

Владимир Петков-Трашов каза: Благодаря Ти, Господи, че ме разплака и по такъв повод! Да видя прераждането на Уитни Хюстън... Благодаря Ти, Чоджум... Сполай Ти, Приятелю... Как Я караш, О Недостижими и Не даден Всекиму за Постигане... О, Велики и Безкрайно Мъдри Учителю...О, Вечен и Безкраен Сфинксе... О, Божествено Чуден и Феноменален Дух... Знам, че съм Частичката от Теб, която Те съдържа ИЗЦЯЛО, ВЕЧНО, ЧУДНО, НЕПОСТИЖИМО и ЗАВИНАГИ... Вярвам го - означаващо и, че го знам...

И, разбира се, че не съм изперкал, както знам също и, че би си ги помислил (той не би ги и коментирал) - като изперкване, точно тези ми "откровения" - г-н Хлопаща дъска. Който съм и съвсем, ама 100% сигурен, че не би и, че не е пролял и една капчица-сълзичка за... същото нещо... Да не говорим за г-жите Стоянова и Анастасова, нали... Чоджум.

2013.09.26г. Владимир Петков-Трашов

Ангел Грънчаров каза: Ето сега съм бил виновен - според "г-н Хлопащата дъска" - че съм призовавал и ний, българите, да почнем да се радваме на талантите сред нас. Това, видите ли, било осъдително, било "израз на мания". :-) Правете си сметка сами за каква духовна деградация е пример едно такова отношение...

Е, бай Трашов - вярвам, няма да ми се обидиш, че се обърнах така към теб, приятелю! - има и у нас такива като мен и теб странници, дето също плачем когато видим някой талант, а също и му се радваме от сърце. Има ни, ама, явно, не сме много. Иначе знаеш каква е типичната българска реакция в такъв случай: презрително свити устни, с ехидство проявяща се завист, по кухарски надуто презрение, дървено "философстване" тип "Хлопаща дъска" и прочие, и так далее...

Анонимен каза: Рационални, логически аргументи според Ангел Грънчаров са израз на „дървено философстване” и „хлопаща дъска”. Ще кажа: ами именно поради това България е в това положение, в което е и българската философия в състоянието, в което в – защото строгото, издържано, балансирано мислене май не е българската сила, българинът май се ръководи повече от стихийни, ирационални страсти, затова впрочем и българската политическа система или по-точно антисистема е такава – защото българите предпочитат да не мислят, а да „се затрогват” и така гласуват за всеки спуснат им от Кремълските сценаристи олигофрен или дебил.

Разбира се, че не трябва винаги да се водим само от рациото и аз също се затрогвам и плача, когато видя или чуя някой талант, и то в много по-голяма степен, отколкото Ангел Грънчаров предполага. Мисля Шопенхауер беше казал, че степента на възхищение, която можем да изпитваме, говори за нашата стойност като човеци.

Мога да привеждам безкрайно много примери - в случая понеже става дума за музика - за музиканти. Какво да кажем например за великия цигулар Йозеф Хасид, който съвсем млад полудява и умира. За него Фриц Крайслер казва: „Цигулар като Хайфец се ражда веднъж на 100 години, цигулар като Хасид веднъж на 200.”

Или големите, но починали трагично рано пианисти като Уйлям Капел, Дину Липати, Ричард Фарел, Роза Тамаркина, Карл Таузиг и др., списъкът може да бъде продължен.

Ангел Грънчаров каза: Дървеното "философстване" е тъкмо безсърдечното "философстване"; умът сам по себе си е нищо в сферата на философстването, иска се душа и сърце. Прехвалената "научност", "обективност" и "логичност" на този тип "философстване" всъщност е израз на една коварна безчовечност и бездуховност; на него не му се удава да постигне най-значимия разрез на тоталния, посилен за човека смисъл. Затова именно му викат дървено "философстване", а пък носителите му са тъкмо дървени "философи", с каквито е пълно у нас, или, другояче казано, "Хлопащи дъски". Комунизмът като "идеи" пък беше доведена до крайност "научност" на този тип "философстване", сиреч, обезчовеченост и обуздухотвореност, тъй че сега, при разлагането на комунизма, е съвсем нормално много хора да страдат от същата ощетеност.

Мисълта, неоплодена и неодухотворена от чувство, е античовешка, е непълноценна, е злобна, е студена. Това, прочее, не е същинска мисъл, щото мисълта в своя абсолютен потенциал е велика духовна сила. Мисълта, неоплодена от чувството, е импотентна, скопена мисъл. Тя не ражда нищо живо, тя ражда само чудовища. Комунизмът е пример за едно такова чудовище, една уродщина, която самостоятелният разсъдък успя да създаде. Само умът (разсъдъкът) сам по себе си е нищо, за да се философства се иска нещо много повече от ум, иска се разум; разумът, по моето разбиране, е тъкмо синтетичното, органичното единство на мисъл и чувство, на ум (разсъдливост) и сърце, чувствителност. Разумът е органон на духа и като такъв е и органон на философстването. Писал съм ги подробно тия неща в своя курс лекции по философия, носещ заглавието "Изворите на живота" ("Вечното в класическата и съвременната философия"). Само разумът като израз на духа на човека може да поражда жизнеспособни идеи. Умът поражда, казахме, само уродщина, човешка непълноценност, дървени "философии" и прочие.

Един от пороците на нашето време е този уклон към самоцелната разсъдъчна позитивност, основана на превъзнасянето на самостоятелния ум, от която страдат много хора. Причината за него е безразделното преклонение пред науката, считана за образец за мислене, за строгост и прочие. Науката наистина се опира само на ума, тя е позитивно познание. В своята си сфера тя има големи постижения. Пренесе ли се обаче този модел и канон в сферата на човекознанието, на проблемите, имащи човешки смисъл, той поражда, казахме, само чудовища - и дървени "философии".

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.