Истината ни прави свободни

четвъртък, 26 септември 2013 г.

Директорката на ПГЕЕ-Пловдив подложи "колектива" на възможно най-конфузно, унизително и отвратително нравствено изпитание

Тия дни от няколко и то от напълно достоверни, заслужаващи доверие и уважение източника (защо се изразявам така предпазливо ще разберете след малко!) разбрах куриозна и напълно невероятна новина: директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, крайно обезпокоена от моето Отворено писмо до г-жа Министърката на образованието, написано в навечерието на новата учебна година била предприела някои стъпки, които окончателно я изобличават и дискредитират като човек, който, за жалост, живее с представите на едно отдавна отминало, страшно и абсурдно време.

Та уважаваната г-жа директорка, представяте ли си, била свикала спешно общо събрание на колектива, прочела там внимателно и тенденциозно подбрани откъси от моето писмо до Министерството, а след това, в духа на славните отминали времена, организирала нещо като "народен другарски съд", дала думата на "възмутения народ" да разгроми подлостите на "най-злостния враг" на директорското добруване Ангел Грънчаров. Как е минало събранието всеки сам може да си представи, а пък накрая, като капак на всичко, самата г-жа Анастасова представила собственоръчно написано от нея "разгромно писмо" до Министърката на образованието, в което се казвало, че Ангел Грънчаров, първо, е "много лош", че "не требе да му се верва", че "не е прав", напротив, "народът добрува" под нейното мъдро управление, представяте ли си какво са написали в туй одиозно писмо?! Съответно, както си му е редът, в туй писмо били изброени успехите и постиженията, които училищният народ е постигнал под така мъдрото ръководство на директорката, което иде да покаже, че "народният враг Грънчаров" не само че греши, ами и постъпва най-подло, щото иска да развали тъкмо упоменатото всенародно добруване.

Пиша тия неща, и усещам как читателят си вика наум: абе, Грънчаров, човече, но това не е възможно да се случи бе, е, прекали бе, човече, фантазираш, такива неща вече не се случват у нас, ти нещо да не халюцинираш?! Знам, че така звучат тия неща, аз самият сам не повярвах, че това нещо се е случило, затуй поразпитах доста хора, присъствали на събранието, ала, уви, всички ми казаха, че този невероятен спектакъл е бил разигран, със съответната му, както се полага, предварителна подготовка и обработване на нещастното училищно и учителско природонаселение. Е, налага ни се да повярваме, че такива анахронични и абсурдни неща са не само възможни, но са и действителни в нашите уж демократични и напредничави европейски времена, в които обаче, явно, има хора, живеещи в едно съвсем друго, уж отдавна отминало, ала, както виждаме, съвсем живо време.

Драгата директорка Анастасова обаче не се е усетила, пък и никой не се е осмелил да й го каже (щом не са й казали нещо толкова очебийно, щом са премълчали да й го кажат, явно искат да я подхлъзнат да продължи да се излага и да се опозорява колкото се може повече!), че такива "разгромни мероприятия" в наше време са недопустими, щото тя, сами забелязвате, без капчица смущение си позволява да демонстрира факта, че не от вчера, а от много дълго време провежда такава една кампания по моето дискредитиране като личност и като преподавател, за което не се свени да използва недопустими средства, включително и да прибягва до манипулиране на учениците - за да си разчисти сметките с толкова неугодния й индивид, какъвто е моя милост. Тия неща обаче са не само недопустими в един нравствен смисъл, но те са недопустими и според закона: човешката личност е нещо свято. Разбира се, за ония, които живеят в отминалите времена, подобни законови и морални ограничения не значат нищо, ето, сами се убеждавате - щом си позволяват онова, от което друг човек би се срамувал или поне погнусил.

Представяте ли си какво именно се е случило: бясната, разярена директорка громи "злостния враг Грънчаров", ето, направила си е труда да напише цяло едно разгромно писмо срещу него! И апелира, от висотата на своя властнически трон, народът да я подкрепи, да се присъедини към смазването на "врага", да покаже лична преданост към обидената властваща особа! Опитайте се да си представите цялата конфузност на ситуацията! Нормалната естествена реакция е в такъв момент да си замълчиш и да оставиш излагащият се да продължи да се излага. Аз не съм бил на това разгромно събрание, но съм присъствал на предишни други такива мероприятия от типа "народен съд" на директорката и на кръжеца лично приближени до нея ласкателки и добре знам, че в това училище има хора достойни, които са изпитали подобаващия срам от това, което се върши пред очите им. Да, ама тук те призовават не само да се включиш във верноподаническия спектакъл, но и да се подпишеш под писмото, написано от разярената директорка, а някой смее ли да не се подпише, да, моля, кажете ми, някой ще дръзне ли да не сложи подписа си?! Та нали това означава, че по този начин, дето се казва, ще си подпише смъртната присъда: наскоро г-жа Анастасова уволни сума ти учители, повечето от които просто ги е подозирала, че не са й лично предани! Народът е наплашен до крайна степен, само това да беше провинението на директорката, именно, създаването на такъв злокобен психологически климат в училищната общност е достатъчно за незабавното й уволнение от г-жа Министърката. Та кой, значи, в такъв случай ще посмее да не си плюне връз лицето и да не подпише директорското писмо?!

Аз лично, донейде познавайки българската народна психология, подозирам, че това писмо е подписано от по-голямата част от "колектива", като при това се е образувала опашка от бързащи по-напред да сложат подписа си, щото колкото по си нетърпелив по-скоро да подпишеш, толкова повече ще демонстрираш умилителна преданост към директорката, а това, няма как, ще се отчете, нищо чудно и значително по-хубави пари да получиш при т.н. "диференцирано заплащане" в края на годината! Както и да е, виновни са не хората, които са били подложени да избират в една такава изцяло конфузна нравствена ситуация, щото дилемата е: ако не подкрепиш директорката и то с демонстриране на лична преданост, това означава, че подкрепяш "оня там враг Грънчаров", което не само че петни доброто име на самовластницата, но и дори, представете си, е дръзнал да "уронва" (тая съветска дума непременно присъства във въпросния документ, готов съм да се обзаложа на много пари, че тя неизбежно фигурира там, щото е любима думичка на тия среди!), да, позволил си е да "уронва" доброто име на "самата институция", представяте ли си колко е подъл тоя Грънчаров?!

Такива работи. Нека, нека да се излагат дадени хора, щом благоразумието им не ще, пък и не може, предполагам, да надделее. Явно се чувстват сами в потъваща продънена лодка, щом са дръзнали да се излагат по тоя начин, мислейки си, че това, видите ли, ще спаси тяхната власт - и, респективно, добруването. Нека Министерството да види с какви хора си има работа - и да се принуди да вземе подобаващите организационни изводи, от които директорката, явно, толкова много се бои: щом е дръзнала да устройва такива разгромни спектакли в стил 50-те години на ХХ век! Хубавото е обаче, че има добрината така красноречиво да демонстрира верността на моите тези, на всичките ми, до една, тези: а именно, че провежда от години една целенасочена и то политически мотивирана кампания по унищожаването на една личност, на един преподавател, което нито един разумен ръководител не би си го позволил, щото това е разкош, забранен от закона! И също така демонстрира, че заради властчицата си няма нещо, което да я спре, че е способна на всичко, само и само да си запази прословутото директорско кресло. Да, обаче така не стават тия работи, щом си довел работите до такова едно плачевно положение, единственият изход е този: да се оттеглиш сам, ако си обаче осъзнал какво си направил. Е, докато не си усетил и осъзнал, ще се инатиш, ще правиш разните му там позорящи те салтанати и спектакли, пък в един момент, като се оцапаш в нравствена мръсотия изцяло, ще ти се наложи пак да се оттеглиш, ала значително по-опозорен. Така стават тия работи, така са ставали винаги в историята, така ще станат и сега.

След случилото се вече се вижда, че работите са непоправими. Да, обаче има една малка подробност: това училище не е лична или частна собственост на уважаемата г-жа директорка, та да си прави в него каквото й скимне, то е обществена институция, сиреч, то е и толкова мое, колкото е нейно, колкото е на всеки един учещ или работещ там, а също е и на всеки един български гражданин-данъкоплатец. Аз затова си правя труда да описвам тия случки от ежедневието на едно наше родно училище, и то не какво да е, а ПГЕЕ-Пловдив: да знае данъкоплатецът за какво му изразходват парите. Примерно, за какво е изразходвано толкова работно време, та да се правят лични пиар-кампании на самозабравилата се директорка, която, както и подобава за давещите се, вече се хваща за всяка сламка, ала това едва ли ще я спаси. Разбира се, тя си пропиля всички до един по-разумни и достойни начини да излезе от ситуацията, ала вината за това си е изцяло нейна. Аз й дадох безброй шансове, защото моята борба беше за ето тия неща:

- Като убеден демократ аз не мога да си позволя едно държавно училище да се управлява авторитарно, да се тъпчат всички до един принципи на демократичния дебат и отношения;
- Като преподавател по философия и гражданско образование аз счетох за свой дълг да реагирам срещу толкова драстичните грешки и произвола, който една прекалено самоуверена администраторка дръзна да си позволи;
- Длъжен бях също да си защитя своето добро име, авторитет и достойнство от злостните нападки и добре организирани кампании по дискредитиране, проведени от въпросната административна особа;
- Мой професионален дълг беше да работя за доброто име на институцията - като я защитих в тежкия момент от своеволията на авторитарната директорка, аз изпълних този свой дълг;
- Е, бях принуден да поема целия удар върху себе си, платих ужасна цена за всичко, рухнах здравословно, станах инвалид, но поне си запазих честта, което за мен, като философ и личност, е най-важното, е истински важното.
- Преподадох много уроци на въпросната самовластна административна особа, а също така и на ръководните фактори, които са я назначили на отговорния пост, на който тя така красноречиво се провали по всички линии;
- Позволих си да изнеса и нещо като практически уроци по морал и достойнство на цялата училищна общност, което, както и да го погледне човек, ми е тъкмо работата, щото аз съм титуляр-преподавател по тия именно хуманитарни, философски, граждански предмети и дисциплини.

Та, с една дума казано, считам, че си изпълних дълга. Нравственият преди всичко дълг. Не мълчах, не проявих малодушие. Показах, че е глупаво човек да го е страх, да трепери за кожата си, за презряното си добруване под сянката на трона на поредния властник. Има такава категория хора, за нас на първо място стои нещо най-простичко: искаме съвестта да ни е чиста. Ний не умеем да правим позорни сделки със съвестта си. Това за нас е най-важното. Не сме много хората у Нашенско, дето мислим така, но все пак ни има. И докато ни има, мръсотията, нравствената свинщина няма да обхване всичко. Ще има някакви островчета в морето от разврат и блудства. Благодаря на Бога, че ме направи философ и ми даде тази духовна сила, за да не рухна и аз под напора на всеобщата разруха. Човечността все нещо значи. Трябва да значи. Ще е така докато се борим срещу безчовечността. Безкомпромисно. Иначе - капитулираме ли, оставим ли мръсотията да ни залее и удави - горко ни, добро няма да видим...

Послепис: Искам тук да благодаря на хората, които в тази тежка ситуация ме подкрепят, пък макар и негласно. Разбираемо е, страшно е да се афишираш като солидарен с "оня там враг Грънчаров", но е радващо, че има доста такива хора, които са силно възмутени от безчинствата на въпросната административна особа. Някои от тия хора ще подпишат директорското писмо само и само за да си нямат главоболия, щото моят пример добре показва, че а направиш нещо, което не е по вкуса на директорката, мигом ще бъдеш подложен на такива репресии, че свят ще ти се завие. Затова ще подпишат, не за друго. Принудени са да подпишат. Друг е въпросът, че синдикатите и техните лидери, вероятно, упорито мълчат. Или пък демонстрират нескривана симпатия към самовластната директорка. Което, както и да го погледне човек, е грозно: да участваш в доубиването на една жертва само и само да направиш хубаво впечатление на началничката си с оглед някакви егоистични изгоди - и в угода на твоята лична корист. Аз така разбирам това. Жертвата на злостния административен произвол съм аз. Сами виждате, че даже по време, в което съм в болнични, терорът продължава. Хубаво е, че директорката има добрината да даде и това категорично доказателство за верността на всичките ми констатации, които отправих до Министърката в своето Отворено писмо.

П.П.-2 Днес по административен ред ще изискам въпросното "разгромно писмо на колектива" срещу моя милост до Министърката, за да го приложа към документацията за предстоящото съдебно дело. Пък и тук да го публикувам, защо не, интересно ще е: ако г-жа директорката беше поне на сантим демократка отдавна да беше се включила в дебата, който аз отдавна й предлагам. Така правят демократично мислещите хора, свободно разговарят, обменят мнения, спорят, а не си организират... "народни съдилища" срещу "враговете", както тя обича да прави. И толкова явно го обича, че вече го прави даже и в отсъствието на въпросните "врагове", което, както и да го погледнем, е проява на същинска гнусотия. Искам също така да ви уведомя за нещо любопитно: подгласничката на директорката, нейната помощничка, която при това е и синдикален лидер (!!!) на единия от синдикатите, вече месеци наред не благоволява да даде копие от протокола на едно друго такова "разгромно заседание" на прословутия "народен другарски съд", проведено тогава в рамките на синдиката, в който членувам, пак, разбира се, срещу моя милост; то се проведе през миналата година, през пролетта още, за което аз писах тогава в книгата си НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), а пък после въпросната администраторка-синдикалистка ме даде под съд, щото била намерила "обидни мисли" във въпросната книга.

Такива работи стават у Нашенско, няма що, тук животът, както виждате, е съвсем интересен и дори пищен, блика, дето се вика, от куриози, от простотии и от абсурди. Както и да е, а сега хубав ден на всички! Дано това писание да ви е подбудило да се позамислите за някои съдбовно важни неща около нашата българска нравствена ситуация, в която, уви, пребиваваме; щото нали знаете: най-напред е мисленето, наред с него иде словото, а пък после идва и действието, нали така?! Ще се оправим едва когато по-напред прогледнем...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ