Истината ни прави свободни

неделя, 29 септември 2013 г.

Жалба до Инспектората по образованието във връзка със ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив

От ден 9-ти на 7 (юли) месец та досега - днес сме 28 септември! - не съм получавал своето обезщетение по болест ("болничните"), въпреки че през цялото това време се намирам именно в законен отпуск по болест. Причината за да се случи това е жалба до съответните държавни органи на моята работодателка, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която обжалва мой болничен лист и по този начин задейства една дълга процедура за проверка, благодарение на която аз толкова време мизерствам, живея без пари. В това време беше задействан ТЕЛК, който извърши съответната проверка и констатира, че болничният ми лист е съвсем правомерно издаден и е изцяло законен, сиреч, отхвърли жалбата на толкова съвестната ми шефка. Да, но ето, септември вече се изниза, а аз още не съм си получил паричното обезщетение и живея почти без пари. Кога ще ми бъде изплатен болничният не се знае. Защо пиша това ли? Ето защо.

Ами защото ви давам нагледен пример за това, че бюрократичната машина у нас е в състояние да мачка и да тормози човек дори и когато той е под специалната закрила на закона; да, моят пример показва, че усърден администратор може в условията на съществуващата система да репресира и да тероризира един човек даже и когато той не е под пряката му власт и юрисдикция. И то да тормози, тероризира и репресира човека по най-долен начин: като му отнеме даже и средствата за съществуване, за прехрана, за оцеляване! Това се случва у нас, да, и това е възможно, колкото и невероятно да звучи то. Аз лично никога във вече доста продължителния си живот не съм бил подлаган на такива недопустими административни репресии и гаври. При това, като капак на всичко, съм даден и под съд от същата тази администраторка, която обжалва спечелено от мен съдебно дело, отменило като неправомерна нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание; делото за обжалване пред Окръжния съд ще се проведе на 4-ти октомври, след няколко дена само; това също е нова и оригинална форма на тормоз спрямо човек, който е в болнични, т.е. е болен, възстановява се от тежка операция.

Но има и още едно дело (!), на което пък съм подсъдим, и то е заведено от помощник-директорката, същата тази особа е едновременно и синдикална лидерка в ПГЕЕ-Пловдив (!!), тя пък ме съди "за обидни мисли" в моя философска книга (!!!), първо, за да угоди на началството и второ, за да упражни нужния натиск та евентуално да се откажа от своето свещено човешко право на свободно изразяване - тъй като аз съм активен блогър, който между другото най-активно пише и за проблемите в образователната ни система, а също така и за тези в нашето училище. Та съм тормозен, виждате, по най-разнообразни и перфидни начини и то тъкмо в период, в който съм в доста тежко здравословно състояние, което много говори; говори обаче за ония, които имат потребната съвест и понятие за човечност да почувстват това.

Тия дни пък научих, че независимо от това че съм в отпуск по болест, уважаемата г-жа директорка е организирала над моя милост специално "разгромно заседание" на нещо като специално режисиран "народен" или "другарски" съд, където е принудила "колектива" да подпише написано от самата нея писмо до... Министъра, в което, предполагам, се описва колко "неправилно мисли" Ангел Грънчаров като си позволява да я критикува, да е недоволен и прочие, и също така се изброяват "огромните успехи" на учреждението откак то е под нейното "мъдро ръководство"! Това вече преля чашата, щото да се организират такива анахронични репресивни мероприятия с цел да бъде дискредитирана една личност и един преподавател е не само морално недопустимо, но е също така и незаконно; при това не ми е дадена дори думата да се защитя, което също така много говори.

Та по тази причина решавам тази сутрин да напиша доклад, жалба или нещо като Отворено писмо до въпросната съвсем самозабравила се администраторка, което ми се ще да го заведа като официален документ, който ще представя на вниманието на уважавания съд; или не, по-добре да го напиша до Началника на инспектората по образованието - с копие до директорката; ето какво съдържа въпросното писмо:

До Началника на РИО-Пловдив

КОПИЕ: До г-жа Стоянка Анастасова,
Директор на ПГЕЕ-Пловдив

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров,
преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив,
ЕГН: 590328..., тел. за връзка: 0878269488

Уважаеми г-н (г-жо) Началник,

Намирам се в продължителен отпуск по болест след тежка животоспасяваща (черепно-мозъчна) хирургическа операция. Тия дни научих - вижте моля публикацията Директорката на ПГЕЕ-Пловдив подложи "колектива" на възможно най-конфузно, унизително и отвратително нравствено изпитание - че г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, наистина е организирала нарочно събрание на Педагогическия съвет, на което, след като най-тенденциозно се е постарала да настрои моите колеги срещу постановките в написано от мен Открито писмо до г-жа Министъра на образованието и науката след това е принудила "колектива" да се подпише под съчинено от самата нея "контра-писмо" до Министъра, в което, както разбирам, е изброила успехите на учебното заведение - откакто то е под нейното мъдро ръководство. В тази връзка Ви моля да проверите случая и да ми отговорите на следните въпроси и искания:

- Доколко е допустимо в съвременни условия да се провеждат такива "разгромни мероприятия" и дискредитиращи кампании, чиято цел е да разрушат имиджа, авторитета и достойнството на една личност и на един преподавател - чрез създаването на крайно негативни въздействия и влияния в ущърб на въпросната личност и преподавател?

- Какви норми на правото, законността и на морала е нарушила г-жа Анастасова, позволявайки си да организира нещо като "народен съд" (или "другарски съд" или "извънреден извънсъдебен трибунал") над човек, който е дръзнал да изрази критично отношение към стила и методите на нейното управление?

- Не е ли нормално, в името на демократичния дебат, моя милост да беше поканена на това събрание, а също така и да ми беше връчен екземпляр от въпросното "разгромно писмо", с оглед да мога да защитя позицията и достойнството си пред въпросния "извънреден трибунал"?

- Има ли право уважаемата г-жа администраторка да организира подобни "извънредни съдилища", с които да отнема правомощията на съдебната институция, след като организирането на такива съдилища е изрично забранено от Конституцията? Случилото се не е ли крещящо нарушение на правовия ред в нашата страна?

- Бихте ли могъл, уважаеми г-н (г-жо) Началник, да въздействате на ръководителката на ПГЕЕ-Пловдив да ми връчи, пък макар и постфактум, екземпляр от въпросното писмо, понеже този документ ми се налага да го депозирам пред Окръжния съд в Пловдив, където на 4 октомври 2013 г. е насрочено дело по обжалваното от г-жа Анастасова Решение на Районен съд, с което беше отменена нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"?

- Помощник-директорката на същото училище г-жа Камелия Стоянова, която също така по съвместителство упражнява и функцията на синдикален лидер на организацията към синдикат "Образование" на КТ "Подкрепа" в училището, пък ме съди в заведено от нея наказателно дело, този път за "обидни мисли", съдържащи се в моя философска книга - със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (и подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"); причината е организирано от нея друго подобно "заседание на народния съд", този път "извънредният съдебен трибунал" беше организиран на синдикално събрание, което куриозно събрание аз анализирах в есе, съдържащо се във въпросната книга; г-жа Стоянова категорично отказва да ми даде копие от протокола на това събрание, което също ми е необходимо да го представя в съда; бихте ли могъл, уважаеми г-н (г-жо) Началник да проверите случая и да изясните на г-жа Стоянова доколко организирането на такива "народни съдилища" е в нейната компетентност на администратор, намиращ се на държавна служба в едно учебно и възпитателно заведение, каквото е нашето училище? (Същото се отнася и за инициативата на самата директорка по отношение на фрапантния случай, който представих по-горе.)

- Моля да ми отговорите имат ли някакво законно право въпросните администратори по един такъв арогантен начин да се опитват да ме злепоставят и дискредитират пред "колектива" и по този начин да упражняват подобен тормоз върху лице, което при това в момента не се намира под пряката им юрисдикция и власт, тъй като, от една страна, съм в отпуск по болест, а от друга страна съм инвалид с 60% инвалидност? Аз смятам, че това е безпрецедентен случай на репресия, която при това е упражнена, както виждате, върху лице, което е с особени права и е под специална закрила на закона предвид тежкото ми здравословно състояние.

- И още нещо, не по-малко драстичен и безпрецедентен пример за репресия от самозабравил се администратор над лице, намиращо се под закрилата на закона: преди време г-жа Анастасова в специална жалба до съответните държавни органи обжалва мой болничен лист и по този начин задейства дълга и сложна процедура за проверка, благодарение на която аз месеци наред мизерствам, живея без пари. Защото изплащането на този болничен лист беше спряно и блокирано. В това време беше задействан ТЕЛК, който извърши съответната проверка и констатира, че болничният ми лист е съвсем правомерно издаден и е изцяло законен, сиреч, отхвърли жалбата на толкова съвестната и престарала се моя администраторка. Да, но ето, септември вече се изнизва, а аз още не съм получил паричното си обезщетение за юли и за август - и живея почти без пари. Как смятате, оправдано ли е това административно рвение, допустим ли е този невиждан административен тормоз, на който съм подложен от въпросната администраторка, която е подвластна именно на институцията, която Вие ръководите?

За всичките 30 години, в които работя като преподавател по философия (работил съм в сферата и на гимназиалното, и на университетското образование) аз никога до този момент не съм бил подлаган на подобен унизителен и екстравагантен административен тормоз и терор - и на такива гаври и репресии! Моето обяснение е едно: този тормоз и терор се дължи както на дълбоките ни идейни, ценностни различия и противоречия с г-жа Анастасова, така и на това, че тя всъщност предприе една политически мотивирана кампания по дискредитирането и унищожението ми като личност и като преподавател - тъй като моя милост също така е активен и ангажиран гражданин, блогър и писател, който в статиите, в книгите си и дори във всекидневното си поведение, в преподавателската си практика, в действията си изразява една твърда позиция в подкрепа на коренната реформа и демократизацията на нашата образователна система.

Ето това е "престъплението", заради което г-жа Анастасова, като защитничка на статуквото, се нае и се захвана да ми отмъсти и, по възможност, да ме унищожи. Което именно и показва анахроничния манталитет, на който тази администраторка е жертва: отдавна, слава Богу, отминаха времената, в които безнаказано можеше дадени личности да бъдат мачкани, громени, смазвани, унищожавани, убивани само защото са различни, само защото не се вместват в „общия калъп”! И, да се надяваме, тия времена никога повече няма да се върнат!

Моля да ми отговорите писмено на горните въпроси, след като проверите внимателно визираните по-горе обстоятелства. Вярвам, че молбата ми ще бъде удовлетворена.

28 септември 2013 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис: Ангел Грънчаров)

ЗАБЕЛЕЖКА: Започвайки да пиша тази жалба до Началника на РИО-Пловдив разбрах, че досегашната началничка на Инспектората, именно инж.-мениджър ИВАНКА КИРКОВА е била уволнена. По тази причина, тъй като не мога да зная кой ще я наследи, по такъв необичаен начин се обръщам към ръководителя на въпросната институция, именно, като пиша "Уважаеми г-н (г-жо) Началник".

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ