От "добре информирани източници" (нали така казват по медиите, по традиционните, по конвенционалните медии де, щото блогът също е медия, но е по-модерна, по-нова, по-различна, един вид персонална медия и прочие е блогът!), та от доста и то наистина твърде информирани "фактори" научих, че в състава на училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив най-живо се обсъждал въпроса да има или да няма ученически протест на 16 септември, когато се открива учебната година - по повод на уволнението от страна на директорката Ст. Анастасова на неколцина учители, сред които и г-н Калин Христов. Изразявам се така предпазливо щото атмосферата на страх, която владее средите на т.н. училищна общност, е на високо ниво, което, както и да го погледне човек, не говори добре за стила на ръководство на това училище. Подочух оттук-оттам, че самата директорка била в паника и правела каквото е по силите й да предотврати протеста, примерно интензивно разговаряла с учители и ученици и ги натискала да разубедят учениците да не участват в "подобно мероприятие" срещу властта и прочие - каквото в такъв случай именно се прави от страна на директорите. Чух също така, че на откриването щяло да има делегация от Италия (!), а и г-н Кметът (на Пловдив) щял лично да присъства, което обяснява старанията на директорката протестът да бъде париран колкото се може по-сигурно и по-надеждно. Предприети са съответните демаршове и в интернет; ето един такъв опит учениците да бъдат разубедени да участват в протест против уволнение на любими техни учители; написал го е, както изглежда, един все още незавършил гимназията ученик (запазих на места по-оригиналния правопис и пунктуация, т.е. не съм редактирал или пипнал текста по някакъв друг начин):
Добър вечер хора, следя от близо, но и отскоро какво се случва с училището и искам да напиша няколко реда относно моята гледна точка. Говорих с г-жа Анастасова и чух нейната страна, все още не съм говорил с г-н Христов, за да мога да анализирам нещата и да си сформирам лично мнение и позиция, но от това което до момента ми е ясно, мога да кажа, че доста от вас, в тази група са вече завършили тетаджии и не ви интересува особено какво ще се случи с училището след протеста (ако има такъв). Моята гледна точка обаче е, че един такъв протест би уронил от части авторитета на училището.
Ако се замислите, колко от настоящите ученици бихме участвали в протеста? - Един, двама, десет? Защо ли? - Според мен трябва да си запознат и с двете страни, за да може да се вземе конкретна страна или да се въздръжим от взимане на такава. Може да звуча супер банално, но мисля, че поне от части съм прав. Сигурен съм, че най-много 10% от хората в тази група сме говорили поне с единия учител, ами другите? - След падаря всички овце. Ще опитам до 16-ти септември да говоря и с г-н Христов, естествено ако не го притеснявам и чак тогава бих исказал ЛИЧНО мнение по въпроса кой е прав и кой е крив (пак казвам според мен).
Чувал съм, че г-н Христов е невероятен учител, но лично не мога да потвърдя. Да, от малкото разговори с него, без значение за какво съм си изградил неговия образ на доста приятен и точен човек, но пак казвам, не ми е преподавал и не мога да кажа мнение за преподаване. Та мисълта ми беше, че да, може директорката да не е права, може да е права, естествено буди се съмнение у мен, защо г-н Христов, след като не може да работи по КТТ уж (не знам как се води точно), все пак работи и г-жа Анастасова чак сега решава, че нещо трябва да направи, да изпитвам съмнение у нея, но пак казвам, не искам да заема страна и та (пак се отклоних от мисълта ми) въпроса е дали трябва да има "протест" при положение, че единствените хора които ще понесат някакви последствия (ако има такива естествено) сме ние - текущите ученици.
Лично подкрепям протестите в нормалната им форма, когато човек е запознат напълно с обстоятелствата, но в случая, че само може би 10% от протестиращите (бивши ученици най-вероятно) ще знаят за какво ще протестират, а останалите ще викат и крещят щото някой им е казал своята гледна точка, това вече обезсмисля протеста. Вълнувам се от темата, а текстовият начин за изразяване на мнение и емоция е по-труден отколкото говоримия, предлагам, ако всички имаме желание да научим нещо по-въпроса, което да помогне на нас да си изградим мнение или страна, може да направим някакъв общ разговор в Google+, където ще можем наживо да обсъдим какво се случва, а евентуално и ако някой учител иска да изкаже нещо по въпроса, ще може по-лесно да го направи. (Това е само предложение де, не ме плюйте че рекламирам Google :D). Та така, аз лично няма да взема позиция докато не се запозная с двете гледни точки, не знам за вас.
Поздрави!
Написа: Angel Genkov
КРАТЪК КОМЕНТАР НА ГОРНОТО, който поставих и на съответното място във Фейсбук: И аз искам нещо да кажа, което е принципно. Понеже се занимавам с психология, та затова. Страхът не е добър съветник; понеже когато човек се остави на него, проявява несъмнено малодушие; след страха обикновено идва срамът... една доста неприятна емоция. Толкоз. Който разбрал, разбрал...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар