В българските училища се води същинска война срещу т.н. "свободни" часове. Когато някой учител отсъства, учениците наричаха това "свободен час", т.е. можеха малко да си починат, изплъзвайки се поне за 40 минути от месомелачката, наречена училище. Да, ама ето че образователната бюрокрация, която по принцип е против всякаква свобода, посегна и на свободните часове - откъде-накъде ще си почиват, няма такова нещо, учениците трябва да бъдат постоянно тормозени?!И ето че дойдоха строги инструкции отгоре, от Министерството, вече да няма свободни часове, т.е. отсъства ли някой учител, веднага да бъде заменен от друг, а учениците никога да не са свободни. Щото свободата е прекалено сладък плод, и почнат ли да привикват към нея, след това все по-трудно ще бъдат тикани в тиранията.
Тая битка на властите срещу "свободните" часове за мен е симптоматична: показва колко ненавистна е изобщо свободата за нашата образователна бюрокрация. Тя внимава да не допусне свободата в училище под никаква форма, щото свободата е ужасна съблазън. Допуснеш ли младите да усетят сладостта на свободата, след това нищо чудно да почнат да искат още и още свобода, а тогава какво ще правят бюрократите, за които единствената причина на съществуването им е да вредят, да пречат, да потискат, да елиминират и дори и най-малкия повей на свобода!
И когато отсъства някой учител, директорите са инструктирани да му намерят заместник, та учениците да не са свободни. Разбира се, това е трудна работа, щото за да се изпълни, трябва да има нещо като "заместник-учители", а такива няма. Учител, свободен от работа, и то по същия предмет, трудно може да се открие. И ето че ръководящите кадри прибягват до следното: който и да е там, да има някой си там, дори и да не е учител, да ги занимава с нещичко, важното е учениците да не са свободни, щото почнат ли да привикват към свободата, тежко после на бюрокрацията ни. И идва някой, най-често учител по съвсем друг предмет и почва да чете на учениците някакви беседи, нравствени поучения и прочие, което е само за запълване на времето.
Също така много се бди в нашите училища учениците, не дай си Боже, да почнат да мислят; а нали ако имат свободни часове или свободно време, току-виж почнали да се замислят. За да не се случи това, те не трябва да имат никакво време за мислене. И затуй и няма свободни часове. Няма и не трябва да има никаква свобода в училище, щото "свободата е страшна и опасна вещ" (Достоевски), да, свободата е страшно и опасно нещо. От него нашата образователна бюрокрация се плаши и пази както дяволът се пази от тамяна.
Аз бях два дни в болнични и причина за тия мои размисли тази сутрин е това, че се поинтересувах вчера замествали ли са ме и прочие. Разбира се, че са ме замествали. Ефект от тия замествания никакъв. Чели им нравствени беседи, а пък учениците са прозявали, та да се отвратят от нравствеността докато са живи. Аз предложих, щом се смята, че е вредно учениците ни да са свободни, когато отсъства учител, да могат да гледат, примерно, филм (макар че 40 минути не стигат да се гледа един филм). Но най-добре е да си бъдат свободни, да си починат малко. Такова е моето разбиране. Като го казах ми се отвърна: как ще допуснем да се мотаят по улицата, по-добре да стоят в класната стая, а пък някой с нещо да ги занимава?!
Да, както виждате, улицата е, оказва се, голям конкурент на училището. И училището се плаши от конкуренцията на улицата. Има защо да се плаши. Щото улицата, в крайна сметка, повече въздейства на младите отколкото училището. Улицата - това е животът. А от него у нас се плашат твърде много.
Един момент. Ако улицата, конкурент на училището за завладяването на душите на младите, е носител на живот, то в такъв случай символ на какво е училището? Поставям тоя въпрос за размисъл през идващия ден. Приятен ден на всички!
Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар