Истината ни прави свободни

сряда, 8 юни 2011 г.

Анотация към предстояща моя лекция за "личностно-центрираната методика"

Утре, от 14.00 ч., в каб. 1305 в ПГЕЕ-Пловдив ще изнеса доклад на тема Личностно центрирана методика - пред учителите от хуманитарните предмети на ПГЕЕ-Пловдив. Ако някой друг преподавател от друго пловдивско училище се заинтересува, да заповяда - защо не?! На мен лично много ми е интересно как ще се посрещнат идеите, които имам намерение да споделя. Разбира се, ще направя видео-запис на лекцията си и ще го сложа в блога; дано пък нещо от него на някой бъде все пак поне малко полезно.

Искам обаче още тук да кажа нещо, което може да пробуди нечие любопитство. Защо "личностно-центрирана" да е методиката, за която ще стане дума. Как така "личностно" и също така "центрирана"? Да не би да се има предвид, че това е методика, която е центрирана около личността? Чия личност, на учителя - или на ученика? Или и на личностите и от двете страни трябва да се обръща подобаващо внимание? Тези и още много други любопитни и значими въпроси ще ме занимават в изложението ми.

Да кажа още нещичко. В "педагогическия процес", първо, трябва да участват две равнопоставени страни - субекти - това именно са личността на преподавателя и на "обучавания". Учителят да участва именно с цялата си личност, не само, да речем, с ума си - или с интелекта си. Ами досега как е участвал, нима не с цялата си личност? Да, ама тепърва трябва да го прави осъзнато. Цялото богатство на личността на учителя трябва да бъде включено и да участва в един пълноценен образователен и педагогически процес. Същото се отнася и за личността на ученика. Не основни "пластове" в тяхната личност да бъдат пренебрегвани или потискани, напротив, трябва да се даде простор на изява на всичко, което носи в себе си личността на учителя и на ученика.

Това, следователно, е една съвсем човечна педагогика или методика. Не "свърхчовешка" или "полу-човешка", а именно човешка. И то по един човешки начин. Сиреч - свободно. Понеже свободата трябва да е пространството на изявата на пълноценната личност на учителя и на ученика. Цялостно излъчване на душевността, която се таи в личността на ученика и на учителя. Междуличностно взаимодействие - това също е ключов израз, от който трябва да се изхожда, ако искаме да разберем по-пълно за какво всъщност става дума.

И още нещичко да добавя - като изходна предпоставка. Личност иде от раз-личност, а пък двете идат от лице. В личностно центрираната методика се има предвид и се изхожда от това, че ние, като личностни, сме различни - и такива трябва да си останем. Да не се нивелира или елиминира личностното в познавателния или образователен процес означава точно това - да се акцентира от раз-личността на участващите в него. Ние сме различни, сиреч, не можем да мислим еднакво, да възприемаме еднакво, да чувстваме еднакво, да оценяваме и прочие, напротив, във всички тия свои същностни и също така коренни прояви сме различни.

Ето защо личността на ученика не бива да бъде моделирана по калъпа на личността на учителя - едно такова насилие не трябва да бъде допускано. Ученикът в никакъв случай не трябва да бъде принуждаван да мисли като учителя си, той трябва да мисли като себе си. За което трябва да има изискващата се за това свобода. Свободата е фокуса, около който всичко в тази "методика" се върти. Без свобода няма личност, няма също така и различност. Оосновният дефект на нашето образование е че то е изключително обезличностено. Участващите в него са всичко друго, но не и личности. Те биват принуждавани да се откажат от личността си - и, респективно, от свободата си. Комунизмът и манталитетът, стереотипът, наследен от него, и впит така упорито в душите и съзнанията, е причина за това обезличностяване. Промяна може да има само ако тъкмо личността стане стожера, около който всичко трябва да се завърти. Ако това не се случи, нищо ново няма да се появи.

Обезличностеното образование е неплодоносно. То не заслужава даже думата образование. Образование иде от образ, сиреч, цялостна структура не на какво друго да е, а на личността, на душевността, на самата цялост на човека. Която трябва да се формира спонтанно, свободно, непринудено. Тук не може да се действа с неподходящи инструменти, примерно, с чук. Или със сърп. Тук всичко е така фино, че много по-лесно се руши, отколкото да се създава. Да обобщя: личностно-центрираната методика е ценностно фокусирана. Какво точно означава това, ще разясня в лекцията си.

Тук ще вметна само, че въздействието върху ценностите на личността е нещото, което нашето недъгаво образование съвсем не прави. Или го прави съвсем неподобаващо. Така го прави, че повече вреди, отколкото да помага. На това основание младите у нас или нямат ценности, или са прекалено много ценностно объркани, или пък са оставени сами да търсят спасителния бряг. Ценностният момент у нас, не само в образованието, а и изобщо, в цялостния живот, е пренебрегнат до степен, от която повече не може да бъде. Така повече не може да продължава.

Да спра дотук. Ще се опитам утре да покажа как по-конкретно се изразяват и въплощават тия принципи в един наистина пълноценен и човечен процес на образование, който, за жалост, рядко се случва из нашите училища и дори академии. Ако се случва, е като изключение, а не като правило. Онова, което пречи, са разните инструкции, разсадъчни правила, норми, манталитет, един ужасен манталитет, който си стои непокътнат и действа подмолно, несъзнавано. Той трябва да бъде подложен обаче на пълно и безпощадно разрушаване. Ето и за тия неща ще говоря утре.

Прочее, тия дни получих ръкописа на новата, доколкото знам, все още не отпечатана (но подлежаща на печат) книга на дейците на "Новото образование", обединени от г-н П.Лазаров. Благодаря на г-н Лазаров, че ми изпрати книгата. Една интересна за мен книга, която чета внимателно и непременно ще реагирам щом я възприема цялостно. Също така се захванах да пиша своя, при това съвсем синтетична концепция за образованието, което да бъде контрапункт на оная концепция за "закон на училищното образование", която мъдрят министерските глави. На които, прочее, нямам никакво доверие. Те са показали, че нищо смислено и жизнеспособно не могат да родят - или поне да измислят.

Затуй да чакаме те да ни кажат какво да правим в нелеката ситуация, в която се намира българското училище, е не смърт подобно. Трябва сами да се опитваме да намерим изхода. И трябва да завоюваме това право да го правим. То, всъщност, е наше исконно, но потъпкано право. Не да чакаме благоволение или разрешения, най-малкото пък инструкции. А сами да търсим и да действаме. Друг път няма. Другото, казах, е на гибел подобно...


Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ