Само една надежда - младежта(Откъс от книгата на проф. Минко Балкански "Устрем и воля")
При тази разруха на обществото остава все пак една надежда, може би илюзорна, но единствена, на която все още може да се разчита: обучението на младежта.
По отношение на България човек може да бъде както оптимист, защото всичко трябва да започне отначало, така и съвършено отчаян от наличието на общество, загубило всякакви ориентири, в което няма никакви морални и етични жалони, никакъв критерий за добро и зло, а корупцията се възприема като обичайно явление.
Общество без памет за извършените престъпления, без уважение към благодетелите, без идеал, без друг стремеж, освен незабавната полза: какви ценности може да предаде такова общество на своите деца, каква духовна насока ще им предложи?
Училищата са източник на просвета и дават необходимите знания, но кой се грижи за възпитанието и придобиването на елементарни умения за живот в обществото? Учителите го правят до известна степен, но казват, че ролята им е да предават елементарни знания по писане, четене, смятане и други умения, докато възпитанието е задължение на семейството.
За съжаление, в много случаи семейството отсъства. Често дядото и бабата вече ги няма, родителите са разведени, а когато не са, те работят, връщат се късно вкъщи, уморени, нямат време да се занимават с децата. Самите родители са расли в комунистически режим, повлияни са от пропагандата и не са изградили добра ценностна система.
Отново се пада на обществото, на училището да участва във вазпитанието на децата. Още от съвсем малки трябва да бъдат научени на вежливост, на морал, на доброта, на щедрост, на любов към ближния, на поведение в обществото.
В съвсем ранна възраст децата притежават инстинктивно необходимите качества да се превърнат в добри и справедливи граждани, но трябва да бъдат предпазвани от лоши примери, от вредни влияния, от пороците на възрастните. Трябва постепенно да се укрепва природната им доброта, да се подхранват положителните им наклонности, да се опазва чистотата на сърцата им.
Училището трябва да бъде стимулирано и подкрепяно за изпълнение на тази задача. Обучаващият трябва да разполага с ориентири, насоки, инструкции. Учебниците трябва да се пишат с участието на философи, социолози, писатели, моралисти, педагози - цели екипи, способни да създават текстове и примери, подходящи за работа в клас.Трябва да се настоява пред властите обучението по гражданско поведение и морал да заеме отново полагащото му се място в училището, защото то е от основно значение за живота на обществото и трябва да бъде част от възпитанието на младите поколения.
Това е задачата, която съм си поставил в момента. Зная, че пътят ще бъде труден, че инертността е голяма и добре преценявам колко енергия ще трябва да изразходвам и колко трудности да преодолея, но имам необходимата воля да се захвана с тази задача и силата да вървя по този път.
Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар