Тази сутрин попаднах в един блог, в който открих, между другото, интересна публикация, която ми се иска да публикувам в новата книжка на списание ИДЕИ; заглавието й е Естествен хомофоб . Ето, прочее, откъс от този текст, а останалото можете да идете да прочетете там, така и така стана дума за него:Аз съм хомофоб. Самият аз съм гей, но не харесвам останалите гейове. Имам предразсъдъци. Смятам, че повечето гейове са швестерки - мазни интриганти, на които не може да се вярва, хора, с които не искам да имам нищо общо. И затова бягам от тях. В живота не познавам нито един гей - нямам гей познати, камо ли гей приятели.
Аз всъщност съм дискриминатор. Самият аз съм дискриминиран, но това не ми пречи и аз да дискриминирам. Имам предразсъдъци към най-различни групи от хора: към ромите, че са крадливи; към момчетата, че са тъпи; към българите, че са кофти.
Дискриминираният е и дискриминатор.
...
На помощ срещу всички онези, които дискриминират мен, викам презрението и надменността. Често когато ходя някъде навън, придобивам високомерен и надут вид, и то съвсем умишлено и целенасочено.
Искам да покажа на другите, че съм повече от тях - повече от момчетата, които ходят зад мен и шумно обсъждат, че съм женствен; повече от момичетата с къси поли, високи токове и големи деколтета, които се мислят за страхотни; повече от групата мъже на средна възраст, които си говорят на улицата в кръг и ме ужасяват с мъжкарското си поведение; повече от онова момче от моето даскало, което е толкова женствено и мазно, но не е явен гей; повече от също така надутите и предвзети тийнейджъри, с които се разминавам по центъра на града, които играят същата игра като мен.
Комичното е, че аз наистина съм повече от тях, но докато се разминаваме на улицата в рамките на една-две секунди изгарящото ми презрение е единственият начин, по който мога да им го покажа.
И така нататък, текстът наистина предразполага към размисъл относно душевността, разбиранията и ценностите на днешните млади хора, сред тях и "по-особените" такива. Казват, че скоро и у нас ще има гей-парад, ето, нека тази публикация да бъде въведение в темата. Прочее, моя милост смята и нееднократно е писала, че хомосексуалните изцяло имат основания да недоволстват и протестират срещу едно общество, което ги отхвърля и не иска да признае човешкото им право да бъдат себе си. Но за тия неща ще пиша повече скоро, когато у нас надигнат глава "патриотите" и "истинските мъжкари", поне от тях имаме бол...
А накрая искам да завърша с нещо странично. В този блог видях, че има особен шрифт на текста. Хареса ми. Това ме накара да се поразровя и да открия, че в системата са въвели доста нови шрифтове. Разбира се, опитах най-различни; накрая се спрях на шрифт, който носи името Philosopher. Тъй че от днес блога ми ще има по-различен вид. Мисля, че шрифтът е красив, а на вас как ви изглежда?
Всичко добро и хубав ден! Да бягам за работа...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар