Някой от вас знае ли какво е да си човек?

В един коментар, който открих под публикация във видеоблога на тема Един дясномислещ журналист – Иво Беров – пее своя авторска песен за сгушените хора с умърлушените души, чета следното:

Имам един въпрос. Искам да живея като свободен човек и да водя достоен живот. Много ли искам? Не заслужавам ли да бъда човек в моята Родина?

В държавата, в която хората получават толкова малко, че да бъде достатъчно само да задлъжняват и да оставят на децата си трагедията на съвремието си. Това се случва с подкрепата и съгласието на управляващите, които в течение на 22 години ни лъжат, че правим нещо добро, но всъщност ние живеем още по-зле робския си живот в служба на самозабравили се феодали.

Имах един клиент-циганин. Той беше кравар и пасял кравите близо до София. Вечер се прибирал заедно с жена си и връщал кравите. Една вечер двама хулигани с по присъда го причакали и му казали: „От днес повече няма да пасеш кравите на шефа! Ние ще ги гледаме!“. Изумен и уплашен с последни сили казал, явно защитавайки живота си: “Но защо? Това е прехраната ми, от това живея!“

Тогава двамата мъже започнали да го удрят с юмруци по лицето, избили му зъби, ритали го по цялото тяло, но от всичко най-много го унижили пред жена му като викали: „Ти си мангал! Ти не си човек, бе ! Махай се и повече никога не идвай!“.

Полицията после ги арестувала, съдът ги съдеше и така делото си протичаше, докато един ден циганинът ми се обади от Испания. Беше светъл зимен ден. Слънцето правеше сградите в центъра като златни и, макар че беше хладно, времето някак беше приемливо приятно. Циганинът ми се обади и каза:

„Гума, как си? Как е времето в България? Знаеш ли къде съм? Аз съм в Испания! Седя на слънце! Тук е топло, пия бира и никой не ме закача! Намерих си работа! И жената работи! Гума, аз съм човек! Аз съм човек, разбираш ли? Тук е хубаво и аз съм човек!“. Той заплака, заплаках и аз: дали от радост, че повече никой няма да го унижава - или пък че аз не съм човек, защото тук, ние, останалите, водим нечовешкия живот на роба, който не може да се откупи, защото няма сили да умре с чест и достойнство.

Никога така не съм изпитвал унижението, радостта и страданието, че някъде там, накрая на континента един угнетен и унижен човек е вече щастлив, а тук е преживял тъжните дни от живота си. А това са и дните, когато е бил млад, когато е играл с децата в махалата, когато се е запознал с жена си и когато са се родили децата му, когато те са пораснали.

Тук беше минал живота му, но в една друга държава беше разбрал, че е човек! Виждате ли разликата? Или от зло, все със злото се сравняваме, за да достигнем до деня, когато, изгубили човешкия си облик, от звяра по-зли да сме?

Някой от вас знае ли какво е да си човек?

Написа: гумата

Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?