Истината ни прави свободни

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Нов опит да ни натикат в "правата атеистична вяра"

Оня атеистичен "анализатор", по-скоро агитатор, чиято статия тази сутрин подложих на критика - виж Отчайващо смехотворно и скудоумно атеистично словоблудство - гледам, че сега е написал нов словесен опус, в който се мъчи наново да ни убеждава в една изначална и незащитима кауза. А именно в каузата, която може да се нарече кауза пердута, понеже се основава на един крайно догматичен и войнствен атеизъм, който този човек така сляпо и несмислено изповядва. Наложи се да напиша нов коментар; ето какво се пъчувствах длъжен да му кажа, та белким поне малко му помогна:

Живеете с твърде вехти, крайно опростени представи за това какви са вярващите, как мислят и как чувстват нещата. Пишете например "Религията налага, или се съгласяваш с всичко което ти казваме или си еретик, тоест враг"; и прочие, и т.н., и ала-бала, и дрън-дрън; това, простете, са глупости, дължащи се на ужасен предразсъдък; общоизвестно е, че най-толерантни и нравствени на този свят са именно истински вярващите в Бога хора.

Не бива да смесвате представата си за фанатика с това какъв е и как мисли истински вярващият и одухотворен човек. Фанатизмът от всякакъв вид, особено пък атеистичния фанатизъм, или атеистичното мракобесие, прочее, се дължи на изцяло вредното влияние, което имат върху човека някои раздъдъчни образувания, свързани с интереси, предимно политически и материални. А истинската вяра е изцяло безкористна, чиста, одухотворена и свободна от такива "мирски" влияния. Тъй че бие на очи, че робувате на представи за вярата и религията, които точно съответстват на представите, които навремето ни се опитваха да ни набивават в главите учебниците по "научен атеизъм", също и също така и усърдните, ала толкова жалки негови проповедници и агитатори.

Всъщност, ако не си вярващ човек, ако нямаш вярата в сърцето си, просто няма как да осъзнаеш как мислят и как оценяват нещата вярващите, какво за тях е вярата и какъв ефект има тя върху душите им. Нали разбирате, просто нямате как да имате съответствие (адекватност) с тия неща, щото те тогава са Ви изцяло чужди. По същия начин един вярващ едва ли е възможно да почувства какво става в душата на безбожника.

Тъй че, вместо да се мъчите да описвате как възприема нещата и как мисли вярващият човек, имайте добрината да представите как Вие лично, като изтъкнат атеист, си представяте нещата; това ще е много по-интересно на публиката. Пък оставете вярващите да говорят за своите ценности, разбирания, начин на мислене. Мисля, че това е съвсем естествено и в реда на нещата, пък и е израз на онази толерантност, която е така присъща на модерния, на уважаващия свободата на другите човек. За Ваше сведение държа да отбележа, че всеки човек има безусловното право сам да избира да вярва или да не вярва, в какво да вярва, как да вярва, как да си обосновава вярата, с какво да запълва сърцето си и прочие. Тогава за какво се хабите, пишейки тия агитаторски текстове: да преубеждавате вярващите в Бога хора ли? Да ги правите атеисти ли? Да ги натикате в "правата атеистична вяра" ли? Всуе се морите, както се казва в някои древни книги!

Щото когато се опитвате да представяте душевността на вярващите в Бога, намирайки се при това отвъд и извън нея, тогава неизбежно прекарвате всичко през тясната мензура на един атеистичен мироглед, което няма как да не изкриви обективното състояние на нещата. Нали имате пртенцията, че атеизмът бил имал за свой пръв приятел науката - защо тогава изневерявате на най-основни принципи на научността? Или искате просто да продемонстрирате, че атеизмът не е нищо друго освен суеверие, и то от най-лошия, от най-догматичния, от най-немислещия вид?

Апропо, пропуснали сте да споменете още неколцина прочути атеисти, примерно Ленин, Сталин, Тодор Живков, Брежнев и прочие гениални "мислители", "интелигенти", "образовани", "мислещи" и "одухотворени" хора. Защо, впрочем, като толкова се вълнувате от това как мислят вярващите хора, не подирите списък, в който да са включени ония от великите учени, писатели, философи и пр., вярващи при това в Бога? Има твърде много такива.

Достоевски примерно. Толстой. Платон, Аристотел, Сократ, да изброявам ли още? Кант. Хегел. Още искате ли? Има предостатъчно. И сред учените, сред дейците на науката има предостатъчно вярващи. Един Блез Паскал примерно стига ли Ви? Самият Дарвин, казват, бил вярващ човек. И прочие, много са.

Когато човек пише по дадени теми, много трябва да внимава дали ефекта от писанията му няма да е бумерангов, т.е. да постигна точно обратното на това, което цели. При Вас се получава точно това. Крайно сте неубедителен за по-интелигентните и мислещи хора, нищо че атеистите Ви ръкопляскат. Вашите писания, простете, не издават интелигентност, а крайна ограниченост и елементарност.

Тъй че сам Вие, на дело, показвате несъстоятелността на основната си теза, а именно, че колкото по-образован ставал човека, толкова по-невярващ бил ставал той, ерго, толкова повече нараствала интелигентността му. Това са произволни и преднамерени спекулации, които Ви харесват толкова само защото сте си втълпили, че подкрепят атеистичната догматика, в която така така безусловно и сляпо вярвате.


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

4 коментара:

Анонимен каза...

Религиозният фанатизъм не се дължи само на борба за власт и изгода. Той се дължи на изкривяване на вярата, създадено от древния враг человечески.

Кръстник Дроселмайер каза...

И котките вече знаят, че богове не съществуват. Време е да пораснете.

Анонимен каза...

Благодарим на Free Infidel, че ни показва пътя на истината. Много ми е интересно как ще докаже, че Бог няма. Не може, но се надява да няма и понеже не му липсва самочувствие вземе та се провикне, че наистина със сигурност няма. Това провикване е всъщност да се убеждава сам, че е прав, щото го гложди, ами ако има !?!

Анонимен каза...

За пореден път се вижда, че не атеизмът е нещото, което създава проблемите.

Абонамент за списание ИДЕИ