По принцип отбягвам да пиша пиарски или пропагандни коментари, старая се да съм верен на критичния си дух. Понеже критиката е полезна най-много и най-вече тъкмо за критикувания - стига да понася критика и да е умен дотолкова, че да си извлече длъжната поука. Но де ти у нас чак такъв хоризонт на разбирането и такава поносимост към другоячемислието?!Понеже от няколко дни си позволих няколко остри критични реакции, свързани с прояви около предизборната кампания за кандидати на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ - виж За повече морал в политиката, т.е. за очовечаването на българската политика!, Ех, дали могат да се правят избори в нашенски условия без чинии, кебапчета и прочие атрибути?!, Моят сблъсък с един влиятелен блогър с древно-римски "консервативен" манталитет - които могат да бъдат и най-вероятно са изтълкувани като "деструктивни" и "вредни" за десницата, сега държа да уточня отношението си, да внеса пълна яснота за това как аз виждам нещата. Правя го, защото - заради недоизясненост - не искам да ми бъдат приписвани позиции, които просто няма как да са мои.
Аз не скрих, че по моето разбиране СИНЯТА КОАЛИЦИЯ трябваше да издигне Иван Костов за кандидат за президент, понеже тая роля му приляга - и той може да се справи с нея бляскаво, както се е справил и с ролята на премиер-реформатор. По прагматични причини обаче този вариант беше отхвърлен. Може и да е за добро, но може и да не е. В политиката прекомерният прагматизъм не може да доведе до дълготраен успех. Той води само до конюнктурни, временни постижения.
Защото само истинските и чистите неща - а най-истински неща в политиката са принципите, ценностите, идеализмът, сиреч, съзнанието за дълготрайните интереси, моралът - притежават субстанциалната мощ, имаща ресурса да промени живота ни. Но въпреки своите несъгласия - за щастие, решенията не ги вземам аз - се примирявам с даденостите и смятам, че трябва да се участва в утрешните предварителни избори; аз лично, разбира се, ще участвам. Ще го сторя, защото съм воден от съзнанието, че с гласа си ще помогна на по-добрите кандидати да ги спечелят. Та около тях да се консолидират силите не само на традиционната десница, а и на всички разумни хора у нас, т.е. ония, които искат същностна промяна на крайно тежката ситуация.
Добре, но кои са по-добрите кандидати? И как така да ги смятаме за "по-добри", на какво основание можем да сме убедени, че сме избрали наистина по-добрите кандидати?
Всеки човек, според своите представи за нещата, сам прави избора си. Аз не ща да влияя на ничий избор. Моят морал не ми позволява да заявя: гласувайте като мен, щото аз тия неща ги разбирам по-добре от вас! Или да река с претенция за несъмнена "убедителност" на аргументацията си ето това, да речем: "Еди-кои си кандидати са по-добри не само защото са ми приятели, но и защото...". Така нескопосано не може да се повлияе на избора на интелигентни хора, каквито са избирателите на десницата. И трябва много да се внимава да не стане така че вместо да помагаме, да вредим - и то водени от най-добри подбуди. Както обикновено и става: искайки добро, да правим зло.
За мен обаче начинът за ефективно повлияване на нечий избор се опира на разума и на честността. Даже честността трябва да е по-преди и от разума, сиреч, тя следва да го води; честният, искреният разум според мен е най-влиятелен. Дори и в страна на триумфиращата лъжа и на ликуващата глупост, каквато, уви, е нашата уникална страна, ако се говори честно и разумно, сиреч, с прости думи, такива думи няма как да не стигнат не просто до ума, но и най-вече до сърцата. Честността - или искреността - е разумът на сърцето, а сърцето е последната инстанция във вземането на решения, дори и на политическите такива.
Наглата лъжа, която така безпардонно триумфира у нас в последните 10 години, според мен не може да има безкрайно дълго действие - не вярвам чак толкова опорочени да са душите на сънародниците ми. Не можеш да лъжеш един човек вечно. Преситеният от лъжи сънародник копнее за истинно, честно слово. Мощта на такова слово е несъмнена, бих казал също дори колосална. Пред неговото действие лъжата става такава, какво трябва да е по начало: жалка, смешна, мизерна. Само честното, искрено говорене туря лъжата на мястото й. Само то дава простор за действие на истината. А това, за което копнеят сърцата ни, е тъкмо тя: милата, скъпата, ала така поругана истина. Тук, според мен, е разковничето за успеха на една автентична десница, каквато трябва да бъде СИНЯТА КОАЛИЦИЯ.
Политическото шикалкавене и разните политически тарикатлъци след неминуемо идващото залязване на ерата "Боко от Банкя" вече са дискредитирани до степен, че ония, които заложат на тях, са обречени. Ще спечелят само правдиво говорещите, искрените, честните политици, които заради истината са способни себе си даже да пожертват. Политика, за учудване на мнозинството, не е синоним на лъжене, на фукльовщина и на шикалкавене. Боко, а и царят преди него така много проституираха с тия манипулационни ресурси, че те вече нямат никакво действие.
Моят критерий за разумен политически избор е прост: как говорят кандидатите. По думите им аз ги разпознавам така проницателно, че след това рядко съм се разочаровал от тях - когато дойде време да действат. Политикът преди избори говори, а след избори трябва да действа, за да потвърди на дело приказките си. У нас Боко, примерно, предимно говори, а прави каквото му скимне; действа, без да мисли, заради едната поза. Разбира се, разумно говорещ е умният, мислещият политик. Да може да говори умни приказки, трябва много да е мислил - и да умее да мисли.
Но решаващото за мен е това: в приказките му освен разум да долавям също и че е честен, неопорочен, правдив, бих казал дори и искрен човек. Сиреч, да е човек в пълния смисъл на тази дума. Това последното го долавям не само в думите, а и в погледа, в изражението на лицето, сиреч, съвсем интуитивно. На основата на тия прости, ала действени критерии аз избирам така, че никога не съм съжалявал, че съм си хвърлил гласа на вятъра. Е, имал съм забележки спрямо избраниците си, но пък никога не съм се срамувал, че съм гласувал за тоя или оня. Е, почти никога де, но пренебрежимо малко съм се срамувал.
И, воден от основанията, които изредих, аз утре, в неделя, 12 юни, с чиста съвест ще ида да гласувам в предварителните избори за това Светослав Малинов да бъде кандидата за президент на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Понеже съм пловдивчанин, за жалост, няма да мога да подкрепя с гласа си кандидата за кмет на София Прошко Прошков, но ако бях софиянец, непременно щях да го сторя.
Това исках тази сутрин да споделя с теб, уважаеми читателю на моя блог. Желая ти приятен уикенд! Нека да се опитваме да бъдем разумни в този живот, т.е. да подкрепяме добрите, честните, искрените хора - и политици. Има такива хора. Има и такива политици.
Защото ако нямаше, нямаше да има и никаква надежда вече...
Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар