Прочетох книгата на М.Балкански "Устрем и воля". Автобиографична книга за пътя в живота на тоя голям френски и световен учен с български произход. С когото имах честта да се запозная по време на организирана от неговата фондация конференция по "Морал, етика и гражданско образование". Ако смисъл да пиша за впечатлението си от книгата на проф. Балкански мога да го направя и с няколко думи: много силна и завладяваща книга, която се чете с вълнение от първата до последната страница.Една полезна книга, която може да покаже на всеки човек, особено пък на българите, коя е загадката на успеха в живота: да работиш неуморно без да се щадиш. И тогава успехът няма как да не дойде. Стига да си живял в нормално общество, което е нормално доколкото ще оцени по достойнство труда и инициативите на талантливия, на активния човек. Щото има общества като нашето, в което, за жалост, преуспяват не най-добрите и не най-работливите или най-умните; у нас преуспяват най-подлите, най-покварените, най-долните, най-нахалните. Както и да е, това е друга тема. Прочее, под "нормални" аз разбирам свободните страни и народи. Не такива като нашия...
Четейки неговата книга си давам сметка колко много загубих лично аз като останах в нашето родно българско блато, а не се отправих по широкия свят да търся успеха си още веднага след рухването на комунизма. "Рухване" на комунизма ли казах? И кога е било това?!
Животът на М.Балкански от 20 години вече протича в руслото на всекидневни грижи за поправяне на тежкото положение в неговата първа родина, България. Аз нямам тук възможност да представям колко много прави тоя човек особено за младите хора у нас, но който иска, може да си набави книгата му и да я прочете. Повтарям, тази книга може да зареди с оптимизъм спрямо живота ония, които искат да постигнат нещо, а не търсят само поводи да оправдаят бездействието и пасивността си.
Искам да приведа един показателен епизод от книгата, който показва много; ето го:
... Желанието ми да отворя България към останалия свят и особено към Франция невинаги е предизвиквало ентусиазма, на който се надявах. По време на побратимяването между университетите "Пиер и Мария Кюри", "Св.Климент Охридски" и Българската Академия на науките се състояха много официални церемонии, изречени бяха красиви обещания за сближаване между Академията и Университета, но всъщност нищо подобно не се случи. След завръщането на представителите им София, Академията и Университетът продължиха да си обръщат гръб. Всъщност между двете учебни заведения не съществува никакво ефикасно сътрудничество в научната област, което е много жалко и вреди на напредъка на научните изследвания в България. Науката в България много бързо престана да ме интересува. Имаше по-спешни и по-полезни неща за правене. Заех се да се занимавам най-вече с младежта...
В проекта за побратимяване съществуваше клауза за участие на френски експерти в изготвянето и прилагането на нов закон за българското висше образование. Аз подготвих материали, предложения, препоръки, които потънаха незнайно къде. Бях поканен от парламентарната комусия да изразя мнение. На излизане от Парламента бях извикан у председателя на Българската академия на науките, който най-бурно ми изрази своя гняв! Помислих, че ще получи сърдечна криза. Как съм можел да си позволя да говори за това, което се върши в свободния свят и което може да накърни интересите на Аакадемията?! Колко смешен и жалък беше този човек в своята възбуда, търсещ абсурдни аргументи да защити привилегиите, получени по време на комунистическата диктатура, абсолютно илюзорни и вредни за развитието на науката и културата!Действително, общество, живяло и творило през целия си живот под комунистически режим, смятало за възможно да съгради земен рай с цената на толкова страдания и жертви и което си дава сметка, че това не го е довело доникъде, общество разочаровано, уморено, изпразнено от всякаква мотивираност и вяра, мъчно може да се вдигне на крак, да се обърне към бъдещето, да си вдъхне кураж и амбиция. Трябва да се изгради ново общество, което с въображение, дързост, морална сила и вяра в бъдещето да има волята да върви напред. За това трябва да се залага на младите.
Това пише на едно място проф. Балкански. На много места установих негови твърдения, с които не просто съм изцяло съгласен, но и които са също така мои лични, изстрадани изводи от нелекия ми път в живота. Аз затова ще цитирам и други места от тая забележителна книга на един голям учен, прекрасен човек и истински гражданин на света, от който ние, българите, можем да почерпим много мъдрост, стига да не бяхме толкова незаинтересовани даже от собственото си бъдеще и съдба - и като индивиди, и като нация.
Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар