Истината ни прави свободни

сряда, 2 ноември 2011 г.

Будители и приспиватели...

Искам с няколко реда да благодаря на всички, които ме поздравиха по случай вчерашния празник, който е празник и на просветните дейци; много съм трогнат, че се намериха хора, които ми казаха по някоя топла дума, сгряваща душа в царящия наоколо хлад и студ на враждебното мълчание. Благодаря ви, приятели, за съпричастността!

Най-вълнуващи са думите, които ми изпрати като есемес по телефона един човек, с който се знаем само по имена; той се казва Йоаким Каламарис; грък, женен за българка, работи и живее в Пловдив; университетски преподавател, доколкото зная; ето какво ми пише този човек:

Честит празник! Мисията на народните будители, след като те са откърмили духовността, разпращани са да събират зрънцата на знанието, е да го засяват в народната душа - за да израства то като познание! Да раздират завесата на Храма на Истината и знанието! Да се стремят към неуморното бдение и в миналото, и в настоящето, към просвета и просветление, към готовност за сътворителство на логиката и знанието! Нима точно това не е казано с други думи от Апостола на свободата Левский? "Времето е в нас и ние сме във времето". Йоаким Каламарис

Какво сега да отговоря на този човек? Мога ли да намеря думи, с които да му се отблагодаря, като приемам думите му, разбира се, не по мой адрес, а към цялото съсловие на ония, които са посветили живота си на пробуждането на народната свяст? Не умея да пиша вълнуващи послания от този род, затуй ще си позволя да му отговоря тук със следното разсъждение, дано попадне на него.

По начало човекът, посветил се на образование, култура, духовност, има два пътя, по които може да върви: на будителя и на приспивателя. Едните будят, другите приспиват. Едните дразнят, другите се умилкват. Едните казват истината колкото и да е горчива тя, другите предпочитат да говорят сладки приказки, и то с едничка цел: да се харесат. Да станат любимци на тълпата. Погледнете каква е ситуацията в днешните ни медии; давате ли си сметка колцина са будителите в тая сфера, които си изпълняват мисията, и каква огромна, потискащо грамадна е напастта от подлизурковци, от платени съвести ("съвести под наем"), от манипулатори, готови на всякаква мерзост, от такива, които не правят друго, освен да приспиват, сиреч, да объркват, да заблуждават, да отклоняват душите от истински съществените ни проблеми - и като индивиди, и като нация?!

Будителите служат на истината, приспивателите - на лъжата, разбира се. Лъжата приспива, истината буди. Да, само истината буди - и освобождава. Думите са на Спасителя: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!". Най-важният Му завет е този. Но колцина ли са тия, които са го разбрали - особено из нашите земи?!

Будителите, както е било и едно време, някога, са гонени, плюти, на тях винаги са им обръщали внимание предимно лаещите озъбени кучета, но много рядко някой им е отварял врата, та да ги пусне в топлия си дом. Когато Паисий е обикалял по села и градове със своите дисаги и със своята книжка и е търсил сподвижници за своята велика истина, как смятате, с ръкопляскания ли са го посрещали?! Едва ли, убеден съм обаче, че много от вратите, на които е потропал, са останали неотворени. Ами Левски? А как сме посрещнали Ботев? Ами другите? Ами Софроний? Сега ги величаем, но постфактум, а тогава? Това, както и да го погледнем, е ужасна, подла, грозна неблагодарност! Израз на компенсация: много нечиста ни е националната съвест, за това поне давате ли си сметка? Сега будителите ни от миналото са ни нещо като икони, но тогава, когато са били живи, сме ги ругали, плюли, гонили, преследвали, обиждали, неприемали...

Ами, позволете ми да запитам: а сега как се отнасяме към съвременните си будители?! Приспиватели са отрупани с почести, те мило ни се усмихват от всеки телевизионен екран, от тая напаст нямаме мира; и чешмата човек го е страх да пусне, да не говорим пък за ютията, щото веднага оттам ще чуе мазния глас на Андрей Слабаков, примерно. Или на Дим Дуков. Или на останалата арогантна и нахална медийна напаст, вие ги знаете по-добре от мен. Ала, позволете ми да ви запитам: а към ония, които будят, които работят всеотдайно на нивата на просветата, на духовността - към тях как се отнасяте, тях цените ли ги?! На приспивателите си сме им благодарни, тях ги уважаваме, тям завиждаме, направо ги боготворим! Как ли не, та те ни приспиват, те не ни дразнят, те са така мило ухилени и мазни? Ами другите, будителите, тях, повтарям, как ги възприемате, цените ли ги поне малко?

Цените, ама дръжки! Хич изобщо не ги цените. Напротив - презирате ги. Те били, представете си, малки, незначителни, те били аутсайдери. Нарочно изпускам кавичките. Ония, приспивателите, в народното съзнание са велики, будителите ни пак са непризнати, гонени, обиждани, ругани, плюти, на тях се присмиват, подиграват, тях ако могат биха ги убили и удушили, щото, представете си, какви са пък те, та да ни дразнят, да ни будят; ний пък си искаме да спим, айде де?! Това е положението. На грам и на сантим не се е променило положението - от Паисия насам. Не само че е все същото, но и още по-лошо е станало.

Вие по-добре от мен знаете как е. Та нали всеки от нас, от вас, от всички ни прави всичко, което е по силите му, за да убива всеки кълн на будност, на просвета, на светлина и прочие? Ами към учителите на нашата младеж как се отнасяме, позволете да запитам и това? Отишъл ли е някой родител да благодари на учителите на детето му за това, че се грижат за личностното му развитие и израстване? Не, няма такова нещо?! Как може?! Ходят по училищата само за да излагат какви ли не претенции, да ругаят учителите на децата си, да демонстрират презрение и неуважение?! За тях учителите са нещо като презрени слуги, представяте ли си? Будители ще ми претендират да бъдат, откъде накъде?! Я ми дай на мен тук Ивана, Ники Кънчева, Ружа, Азиса... остави ги тия аутсайдери, учителите, даскали презрени!

Това е. Спирам дотука. Това можах да напиша, драги ми г-н Каламарис. Така аз виждам нещата. Не ги идеализирам, както виждате, а се мъча да постигна реалното положение. Истината, с друга дума казано. А такива, както е известно, дето си позволяват да казват истината, у нас, в България, са най-ненавистни. Така си е било, така и ще си остане. Лъжците обаче най ги обичаме. Туйто. Българска народна душа...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

5 коментара:

Анонимен каза...

Тази статия повече от всяка друга демонстрира колко СИЛНА е жаждата ви за внимание и колко голямо е егото ви. Тъжна история...

Ангел Грънчаров каза...

Кое е толкова тъжно?! Че си безличен и анонимен ли? Бъди себе си, бъди личност, бъди егоист - и трагедията ти може да намелее. "Повечето хора са твърде глупави за да бъдат егоисти" (Ницше) - тая ницшева мисъл какво ти говори?

Анонимен каза...

Бих искал да знам защо именно интелектуалците или самопровъзгласилите се за такива смятат, че са натоварени с особена мисия в живота – на някакви „духовни водчаи” - и са длъжни да поучават, напътстват и насочват другите, които според тях са с по-скромни интелектуални способности. Откъде черпят тази самоувереност и това право? Те забравят, че „скромность украшает человека”. Обикновените хора никога не стигат до идеи да ощастливяват и направляват другите, те просто живеят живота си и не се месят на другите да живеят както искат, не искат да променят света, да премахват неправдата и да ощастливяват човечеството.

Факт е, че най-големите пакости в историята на човечеството са направили именно „будители” като Маркс, Ленин, Сталин, Хитлер, Мао и т.н. Е, според г-н Грънчаров те са отрицателни будители или „приспиватели”. Но как да отличим приспивателите от будителите? Има ли еднозначен критерий?

Колкото до егоизма - въпреки Ницше той едва ли е добродетел. Смирението е една от кардиналните, вкл. християнски добродетели. А иначе философите имат различно отношение към участието на мъдреца в обществения живот. Някои като Епикур съветват „да се живее скрито”, далеч от обществото и политиката. Късният Платон също е отвратен от политиката. Витгенщайн е странно аполитичен за мислител от такъв мащаб в такава драматична епоха, в която е живял. Бертран Ръсел е ляв политически активист и пацифист, който дори лежи в затвора заради възгледите си, и то в либерална Англия! – и т.н.

Анонимен каза...

Из интервю на Ернст Тугендхат (81), един от водещите съвременни немскоезични философи:

Суетен ли сте?

Всички сме егоцентрици. Но някои са по-рефлектирани от други. А суетните са особено нерефлектирани.

Имаме ли право да се радваме на успехите си?

Хубав въпрос. Бих казал да, ако не прекаляваме.

Анонимен каза...

Няма значение, че съм безличен, Грънчаров. Важното е, че вие сте личен. От най-личните. Хубаво е, че ви има, за да ни забавлявате, все пак. И от вас има ползица...

Ханонимен

Абонамент за списание ИДЕИ