
Гледам обаче още от първите дни, откакто ни пуснаха парното, че учениците ни са сякаш тъжни, поне с посърнали физиономии; изобщо не се радват на парното. Питам ги: е, доволни ли сте сега, вече зимно време тук няма да е студено? А един ученик ми отговаря: не, господине, изобщо не се радваме! Защо?! - го гледам недоумяващо аз. А той ми отвръща: Ами ясно защо: сега повече няма да имаме "дървени ваканции"! И няма заради студа да намаляват часовете, както беше предишните години.
Представяте ли си какво е тяхното разсъждение?! Имали си една надежда и радост зимно време: заради падането на температурите под определена граница да не учат - или поне да им намаляват часовете. А сега вече няма да имат тая надежда и радост! И затова са така посърнали и тъжни!
Разбирахте ли сега още нещо, и то твърде съществено, за прочутия български манталитет?! Аз лично, признавам си, съм удивен. Чак дотам не вярвах че се е стигнало. Но ето, че се е стигнало. Много жалко.
Не говори добре за бъдещето на една страна тази толкова разпространена масова психология на нейната младеж. Виждате как у нас, още от млада възраст, хората се учат да кръшкат от работата си, да мързелуват, да тарикатстват, да "гяволуват", както казва народът. Не, не са добри тия работи, съвсем не са добри...
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар