Младата българска демокрация беше умъртвена ако не още в пелените и в люлката, то поне в проходилката си

Чета всякакви интересни анализи и особено пък читателски коментари на тия анализи - анализи на резултатите от изборите и на оформилата се "нова ситуация". Тук-там намирам същностно значими и имащи фундаментален смисъл възлови моменти, без долавянето на които едва ли може да се проумее смисъла на ставащото. Имам друга работа "и на ушите", както се казва, но и аз не мога да отмина тия проблеми. Понеже смятам, че от огромно значение е да успеем да доловим точния смисъл на случващото се - с нас самите, с държавата, с нацията. Ето обаче как искам да процедирам този път.

Искам да направя една, според мен твърде показателна и изразителна аналогия между настоящите президентски избори и предишните, ония от 2006 г., на които Гоце Първанов, в двубой на балотажа със Сидеров, успя да седне за втори път в президентското кресло (и по този начин да има възможността да направи поразиите, които направи). През 2006 година основните играчи в политическото поле са БСП, ДПС, АТАКА (която в предишната година, на парламентарните избори, е успяла да се натика в Парламента), НДСВ (доста стопено, но все пак явяващо се фактор), двете сини партии, ДСБ и СДС (имащи самостоятелни парламентарни групи). Бойко Борисов, забележете, още го няма, което поражда резонния въпрос: как ли изобщо Слънцето е могло да изгрява тогава без Него?!

Прочее, има го: той, намръщен, подобно на полубог, нов-новеничък кмет на София, чист, бодър като комсомолски вожатый (водач), вече ни гледа от всеки телевизионен екран и от първите страници на всички вестници; някой, твърде заинтересован, го подготвя на стартовата линия, давайки му пълен медиен комфорт и хегемония - и хвърляйки огромни пари за възхода му; нему е отредена ролята да стане съвсем скоро основен политически играч - и, както знаем, събитията се развиха точно в предначертаната от кукловодите посока. Ако някой оспори това и ме обвини в "конспиративизъм", държа да уточня, че сам не споделям постулатите на това плоско и твърде банално обяснение на нещата.

Относно анализа на онази ситуация, в далечната 2006 година, ще ви предложа няколко опорни точки, за да можете да вникнете по-дълбоко в смисъла на случващото се - и на онова, което тогава предстои да се случи, а днес, в наше време, вече се е случило. Няма сега наново да пиша и описвам, кратичко и в резюме, това, което тогава се случи, щото в такива ретроспективни анализи се изпуска живостта на непосредственото възприятие. С оглед на това ще ви дам възможност да прочетете няколко мои анализа, писани тогава, в току-що създадения мой блог (тия дни отбелязвам 5 години от създаването на блога ми!) - и препечатани от съществуващия тогава, а днес споминал се десен вестник СЕДЕМ (пък и от други). Ето ги тия статии; прочее, който не му се чете по някакви си свои причини и не ще да се задълбочава, за него е достатъчно само да прочете заглавията - и пак с нещичко ще му се помогне да се ориентира, да схване главното:

Начало на путинизацията на България

Изборите като нравствен тест и катарзис

Избори в страната на Гоце, Бор, Сава, Сайдеров и… Оруел - този коментар не съм го писал аз, на анонимен анализатор е, но го привеждам тук неслучайно, а най-вече заради ето този констатация:

Джордж Оруел никога не е бил по-актуален за страната ни отколкото сега!

Българската идея и нашенската политическа чалга

Великото време на олигархията: путинизирането на България (Виж и публикацията на тази същата статия в един популярен форум, което и доказва, че върху нея не съм правил по-късни прибавки.)

Идея за дупките в София

Спирам дотук с линковете, за да не се разводнят нещата. Горните текстове са съвсем достатъчни за ония, които искат да доловят същностните особености на преживяното тогава. Знайно е, че без познание на миналото не само настоящето, но и особено бъдещето става съвсем мъгливо.

Моята идея за това "самоцитиране" е следната: процесите, чиито тенденции са се изявили още тогава, сега са се задълбочили, и то в твърде голяма и дори опасна степен. Сега по принцип е същото, но е избуяло в един невероятно голям размер, което пречи на възприемането и схващането на целостта, на смисъла на случващото се. Нали знаете приказката за гората и дърветата: там, долу, при събитията, виждаме само "дървета", а за да видим "гората", трябва да си изберем подходяща позиция, та погледът да обхване цялото; ето, аз ви давам възможността да стъпите на едно такова високо място, откъдето да можете самостоятелно да съзрете целостта, т.е. да доловите и да постигнете смисъла, от който толкова много зависим. И като индивиди, и като държава, и като нация. Без прозрение в същностната тенденция на историческия процес събитията се струпват като случайности или чудатости, като прищявки на самозабравили се политически наглеци. Нима нашите медии и присъдружния социологическо-политологически слугинаж не ни натрапват точно една такава интерпретация: "Стана това, което Он, Боко, поиска, щот е... пич и мъжкар!"?! "Камъчето" обаче никой не смее да изплюе; щото, ако си го позволи, мигом ще бъде изтръгнат от така апетитната цицка...

Аз не искам никому да натрапвам своите тълкувания. Затова и (за)сега се въздържам от писането на по-задълбочен анализ на така и така оформилата се вече ситуация, явяваща се израз на едно крайно неблагоприятно - и за нас, индивидите и гражданите, и за държавата, и за демокрацията ни, и за бъдещето ни като нация - статукво. Аз бих си позволил да определя това бъдеще като гибелно, и то без да пресилвам нещата. България, благодарение на многогодишните усилия на манипулаторите, на кукловодите, в крайна сметка биде натикана да тръгне по утъпкания коловоз на Русия.

Както съм допускал още навремето, на Бойко Борисов е била отредена ролята на наш роден "батюшка", ролята на наш Путин. Веч си имаме и родния ни, така мило усмихнат и послушен Медведев, името му е Росен Плевнелиев. Имаме си и комунисти, ний кога ли сме ги нямали: те ще играят ролята на удобен параван за някаква мнима "демократичност"; те, представете си, както е досущ същото и в Русия, ще бъдат... "демократичната алтернатива" на тиранията, сфащате ли сега какво ни готвиха - и каква чорба ни предстои да изсърбаме?!

Имаме си вече добри, наши "десни"; това, разбира се, са ГЕРБ, чиято пълна политическа хегемония вече озари битието ни. Това нещо, наречено "ГЕРБ", е най-свидният представител на самата мафия, сиреч, на олигархията ни. Първанов, като най-много допринесъл за установяването на този путинско-олигархичен политически модел у нас, ще получи за награда ролята на вечен водач на вечните партньори - БСП и присъдружните лапачи. Чат-пат, за разлика от Русия, и за заблуда на Европа, на Първанов ще разрешават да "печели" избори и да управлява като Премиер, както направи и наставникът му Путин; а пък Боко, естествено, ще си бъде доживотен президент. Нему трябва още сега да мислим за Мавзолей. Такъв титан не бива да иде един ден под земята, а требе да бъде турен на най-високото. Вежди, предполагам, вече мисли по въпроса...

На Симеон, като допринесъл сякаш най-много за обръщането на нещата в желаната от олигархията ни посока, за награда ще запазят завинаги дворците и горите, които сам си върна, а пък може, като израз на особена благодарност, да го наричат чат-пат "Ваше величество"; нему и това му стига. АТАКА, сиреч фюрерът й, пък ще играе ролята на нашия роден Жириновски - за да има за кого да гласуват хептен малоумните. За улавянето на гласовете на още по-малоумните от атакуващите избиратели ще ни пуснат играчи от рода на Светлю Витков. Доган и догановата "партия", като основен и най-заслужил представител на олигархичната мафия, разбира се, ще имат доживотен абонамент за сеирището, наречено "Парламент".

Сините, сиреч автентичната, проевропейска или класическа десница няма да има място в този политически олигархичен модел; те вече не са нужни; те ще си стоят винаги извън Парламента, както това сполетя и десните в Русия. Е, за разнообразие, и за сгорещяването на шоуто, сиреч, на политическата чалготека, ще пускат разни екзотични политически пернати, но монопола върху властта на основните играчи изобщо и по никакъв начин няма да бъде застрашен. Това е. Ний, убедените десни избиратели съвсем скоро вече съвсем няма да има за кой да гласуваме; е, ще гласуваме, но нашите представители няма да бъдат вече в Парламента. Туйто. Идилията ще бъде пълна. Младата българска демокрация беше умъртвена ако не още в пелените и в люлката, то поне в проходилката си. Да живей титанът Боко!

В потвърждение на тия горчиви констатации, които, както ще забележат прочелите горните мои текстове още от 2006 година, съм представил в тяхната яснота още тогава, сега чета следната информация, съдържаща се в коментар на Иво Инджев:

Чухте ли какво прогнозира днес вицепремиерът Цветан Цветанов пред БНТ - че в близко бъдеще ще останат „два-три” политически субекта? Така той потвърди косвено стратегията на задкулисните договорки между ГЕРБ, Георги Първанов и Ахмед Доган да си обозначат териториите и да си разпределят порциите. Опасенията на съществуващи към момента политически формации, че се опитват да ги затрият, за да се улесни процесът на търговията с влияние между договарящите се „оцелели”, явно не са безпочвени.

Това е тенденция, която се очертава все по-ясно. Самото говорене, както и липсата на определен тип изговаряне на каквато и да било критика към главния играч в тройката и настоящ президент Първанов, оставят все по-малко място за съмнение накъде са устремени мислите на заговорниците. Наричам ги с тази силна дума, защото се опитват да прикрият своята цел и се сговарят зад гърба на обществото.

Виждате, че вече има достатъчни основания да се знае накъде точно вървим, т.е. каква участ са ни приготвили. Дали можем да направим нещо за да променим участта и съдбата си? Сигурно можем. Убеден съм, че можем. Засега. Все още. След една година ще бъде, според мен, съвсем късно. След една година ще се подхлъзнем по хлъзгаво нанадолнище, на което спиране няма.

Тази хлъзгава плоскост носи много наименования: тирания, диктатура, деспотизъм. Ако успеем да предотвратим хлъзгането в такава една фатална посока, което, както забелязвате, набира бесни обороти, може един ден и да станем нормална държава. И може един ден и да просперираме, да заживеем човешки. Ако не предотвратим развоя на събитията, било заради туткане, било заради прекалено умуване, било заради съзнанието за обреченост, ни чакат вечна бедност, мизерия, унижения в добре устроения стаден живот, който са ни приготвили. Вие избирайте сами какво искате. И постъпвайте според избраното.

Както винаги става в историята, и сега нашето бъдеще е в нашите собствени ръце. Ако сме достойни за свободата си, която съвсем скоро в България ще стане излишен лукс, може и да успеем да променим приготвената ни съдба. Иначе ще бъдем нещо като жертвени агнета. Прочее, стадото, освен да отглежда такива жертвени агнета, друго изобщо може ли?!

Прочее, след няколко дни е 10-ти ноември. Мислили ли сме тогава, преди 22 години, че един ден ще стигнем дотук? Какво искахме и какво постигнахме - и защо допуснахме комунизмът у нас да мутира в такъв нагъл олигархизъм, а комунистическата диктатура да се трансформира в днешната бандитско-олигархична тирания? Все прелюбопитни въпроси за размисъл в идващите дни...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.