Само духът на свободата ще ни спаси от презрения менте-живот За какво жалят и за какво мечтаят българите и европейците
Какво ли щеше да стане с мен ако комунизмът у нас даже не беше помръднал да си иде?
(Следва, очаквайте продължението)
ЗАБЕЛЕЖКА: Понеже за миналото ни, особено във връзка със 100-годишнината от рождението на комунистическия диктатор Т.Живков, медиите непрекъснато бълват какви ли не нелепици и лъжи като дават думата предимно на бетонни комуноидни, т.е. на непоправимо увредени от комунизма глави, се налага истината за онова време да бъде възведена на пиедестала си; понеже без истината не може да се живее. Лъжата у нас е станала нещо като стожер на живота ни, около който всичко се върти. Започвам тази поредица от есета с една вдъхновяваща ме идея: да помогна, особено на младите, които, слава Богу, не са живели през комунизъм, истината за онова кошмарно време да си пробие път в съзнанията им.
Т.е. ще се опитам да спомогна за разсейването на мъглата, в която пребивават съзнанията на толкова много, при това и съвсем не само млади хора. Ще представя в тия есета само това, което съм видял с очите си - и в което по неволя съм участвал; ще разказвам само и единствено лично преживяното, което се е врязало в паметта ми и с нищо не може да бъде извадено оттам. Ще се опитам да възсъздам една вярна, правдива картина на случилото се с нас тогава, което твърде приблизително може да се нарече "живот". Иска ми се да успея да възкреся предимно тихия, но понякога и крещящ кошмар, в течеше животът ни - с всичките мерзости, абсурди, наглости, подлости и пр., с които комунистите тровеха всекидневието ни.
Това е. Да тръгвам напред - с Божията помощ, да се надяваме, ще успея да изразя онова, което терзае душата ми. Няма да се помиря докато безскрупулните лъжци продължават все така нагло да бълват отвсякъде лъжите си за "светлото минало" на комунизма. Трябва нещо да се прави за да се противостои на гибелната рекомунизация на страната, която е в състояние отново да отрови живота ни - и да ни лиши от цялото негово очарование.
Очарованието на живота може да усети само свободният човек. Очарованието от живота не може да е нещо друго, освен очарование от самата свобода. Да освободим съзнанието си от стереотипите и нагласите на кошмарното минало, което все още е живо в нас, е първото условие за връщането ни към автентичния живот.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар