
Моя милост сподели тази снимка на своята Фейсбук-страница и остави там следния кратък коментарец:
Алма ù матер! е велика находка! Ще се запомни и ще се запише със златни букви в историята на "академичната общност", именуваща се "ПУ". Поздравления! Веднага взаимствам при запазването на авторството.
Прочее, кой измисли тоя шедьовър? Моля, нека сам да си признае или го наклеветете: все още нямаме нобелист-българин, а може да е отсъдено тъкмо той да ни реваншира пред целия свят - на полето на литературата...
А ето сега и два от най-изразителните коментари под снимката на оригиналното й място:
Anjelika Tzokova: До сега само ми беше гадно, че все още им живея тук... сега вече ме е и срам. Ега ти чалгата!
Iasen Pandev: "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се!": дерзайте, а не ридайте!
Това и много други прелюбопитни неща пишат възмутените граждани; моя милост не се стърпя и добави там и следния коментар:
Грандиозно! Велико! Имам предвид шедьовъра "Алма ù матер"! А иначе историята ще запомни тоя гаф от класа!

Срам и резил! Позор! В Търновския университет имаха доблестта да се противопоставят на предложението риският диктатор Путин да стане "Доктор хонорис кауза", ала в това комунистическо блато, именуващо се "ПУ", никой нема доблестта да протестира.
И ето, станаха за посмешище!
От днес какво означава "ПУ"? Как какво, ами ето това, което човек казва, като се сблъска с нещо грозно, мръсно, гнусно; казва: "Пу, пу, пу!" и бяга по-далече...
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар