
В един подвал (мазе) на сградата, където се помещава едно местно ЧК, като на конвейр биват убивани всякакви хора: интелигенти, духовници, богаташи, царски офицери, млади и стари, какви ли не, все елитни и подбрани, качествени хора. Става дума още за 20-те години, за ония кошмарни години, в които комунизмът пуща пипалата си и хваща, та да задуши, великата иначе руска нация и страна. ЧК заседава почти постоянно и издава "присъди", все смъртни, а пък после в подвала "присъдите" - присъдата е една: "Расстелять!", "Да се разстреля!" - биват изпълнявани по садистичен чекистки начин: с револверен куршум отзад в тила.
Комунизмът е започнал с изтребването на най-качествените хора, на личностите, на народния елит, на духовните водачи. За да остане само боклукът, простотията, която само да работи и да ръкопляска, зомбирана, превърната в най-аморфна "човешка", т.е. безчувствена, дебелокожа, алкохолизирана маса. Тъй че не се чудете защо в масовия случая човешкият матрьял у нас, пък и в Русия, е такъв: това е една от най-коварните последици на комунизма, довел дори до генетическо израждане цели нации.
Гледайте филма. Струва си. Аз, понеже съм живял в Русия, тоест, дишал съм запарения смърдящ въздух на комунизма, го гледах в необичайно вълнение. Вълнението ми идеше от това, че съвсем образно си представях, че подвалът на студентското общежитие в Петербург, в който бяха разположени душовете за къпане, беше абсолютно същия както това мазе, дето провеждаха убийствата! Имах чувството, че точно в онова мазе, дето съм се къпал като студент, са ставали същите убийства; нищо чудно точно там да са и ставали, щото обстановката във филма наподобява обстановката в един петербургски квартал.
Както и да е. Страшна работа! Същински кървав кошмар е комунизмът! И това филмът успява да го покаже. Тия варварски комунистически времена не трябва никога да не ги забравяме, щото ако ги забравим, току-виж се върнали. Ако и такива филми гледат младите, вероятността това да се случи става все по-малка...
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар