Преди няколко дена написах и публикувах текст под заглавие Длъжни сме да помогнем на Великата Страдалчица - Светата Българска Православна Църква - да се очисти от сатанинско-ченгесарската гнус!, в който призовах ние, гражданите, някак да реагираме, та да покажем на ченгетата-владици, че тяхната арогантност е нетърпима вече. Два дни след това пловдивският владика, "православният" талибанин Николай организира в осквернената от него митрополитска черква "Света Марина" следното мероприятие, представяте ли си: "молебен за спасяване" на ченгетата от ДС с бради и раса! Уж трябвало Църквата да запази единството си, сиреч, трябвало да продължи да търпи под крилото си тия, дето ù нанесоха такива поражения, които ù навредиха колкото можаха и още толкова след това.Но не за тоя фамозен молебен, на който присъстваха докарани с автобуси от цялата му подопечна църковна област хорица, искам да пиша днес; от "дядо" Николай всичко може да се очаква, знайно е, той е неудържим. Искам обаче да наблегна на следния смущаващ факт, който забелязах около това същото събитие; ето за какво става дума.
Николай бил поканил на молебена си пловдивското отделение на дежурната чета от вечно готови да услужат червени "интелектуалци"; но, за жалост на светиня му, се бяха отзовали само неколцина, от по-безскрупулните; повечето се бяха въздържали да отидат, предполагам защото и те, току-виж, може и да са смутени от поразиите, които владиката стори на митрополитския храм, нареждайки да го облепят с кичозни мушамени тапети, разположени връз древните стенописи. Но след неколцината, що стърчаха на видно място в храма, за да покажат солидарност с акцията на бесовския владика, на най-почетно място се открояваше не кой да е, а доц. Запрян Козлуджов, ректор на ПУ "П. Хилендарски", както това учебно заведение се назовава; пишат го още в атеистичен дух без "Свети" пред името на Св. Паисий Хилендарски.
Аз лично не предполагах, че е чак толкова набожен г-н Ректорът; да, ама ето, отрадно е, че той стоеше на предно място, гледаше владиката право в очите и усърдно се кръстеше пред приятно жужащите телевизионни камери; прочее, камери не се допущат на богослужение, но да не придиряме чак толкова, все пак живеем в България. Същият този ректор, както е известно, се обезсмърти с прогласяването на Ицо Мамата за "доктор хонорис кауза" на ПУ, и то със смехотворния аргумент, че той бил придумал финансовия министър да даде държавни пари за строителството на някаква спортна зала; самият министър и особено г-н Премиерът, който фактически даде парите, не бяха наградени по простата причина, че специално за г-н Премиера в природата липсва такова отличие, което да е достойно да блещи на неговите бабаитски гърди. Сега, след като доц. Козлуджов оправи на такава чиста нравствена основа работите в институцията, която ръководи, гледам, че се е загрижил за изчистването на моралния авторитет на съгрешилите владици-ченгета, щото молебенът всъщност беше ориентиран точно в тази насока: Николай ходатайства чрез молитвата си на самия Бог да си затвори очите за мерзостите, що се случват в БПЦ, а пък Ректорът го подкрепя сърдечно в тия негови "богоугодни" инициативи!
Аз лично не мога да проумея по каква именно линия присъства на молебена г-н Ректорът. Мислих, мислих, и накрая измислих следната хипотеза, която чистосърдечно споделям с мислещия читател на моя блог.
В годините на т.н. "преход" ПУ беше ръководен, както наскоро разбрахме, все от ченгета на ДС; по два ректорски мандата извъртяха бойните другари от ДС, дегизирани като професори, именно Огнян Сапарев и Иван Куцаров; преди тях пък ректор беше бившия партиен секретар на БКП на ПУ другарят Никола Балабанов, все най-доверен човек на партията и на нейния железен юмрук ДС. Сега ПУ си има младичък-чистичът ректор, който обаче, както забелязваме, има някаква странна сърдечна привързаност не само към бившите ректори-ченгета на ПУ, но и към ченгетата-владици; как иначе да изтълкувам това, че ректорът е станал в неделя заран така рано, та да уважи с присъствието си активното мероприятие на московския емисар по делами Болхарской Православной Церкви, именно Николай Сивастиянович, ныне прославляющийся като владика на хилядолетния град Пловдив!
Аз не знам кои са душевно по-мръсни: тия, дето са вършили мръстотийките и мерзостчиците си, правейки доноси пред ДС, или тия, които им се възхищават, и то ето сега, толкова години след славното време на комунизма. Чини ми се обаче, че е по-гнусно да се възхищаваш от ченгета, пък макар и брадати и оборудвани с раса, а още по-гнусно е да показваш на всички своето възхищение и подкрепа на тия мерзавци, които, ако имаха поне капчица съвест или християнско чувство, отдавна да се бяха покаяли и да се бяха оттеглили от владишките си тронове, та да се захванат с уреждането на личните си сметки със самия наш толкова дълготърпелив Бог...
Това исках да кажа. Искам да добавя и още нещо: загадка е защо толкова благочестивия ректор на плавдивската академия не вземе да направи нещичко, та патронът на ПУ да почне да се изписва както подобава, именно "Свети Паисий Хилендарски". Но в светлината на казаното отговорът на тоя въпрос е близко до ума: щото вярата на такива хора явно е само поза, а не нещо същинско. Което е твърде, твърде жалко - и грозно. Хайде стига. Да спра дотук. Приятен ден желая на всички!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар