Здравейте, ето ме и мен отново - не съм се загубил; то "црън гологан" не се губи, както е известно, та аз ли ще се изгубя?! Просто не се обаждах малко, само един ден, понеже, както обявих, заминах да участвам в конференция по проблемите на гражданското образование на младежта, която се организира от Сдружението МЕГО (тази абревиатура означава: "Морал, етика и гражданско образование") и Фондация "Миню Балкански". Конференцията се провежда в Националния институт по образованието, намиращ се в с. Оряховица, Новозагорско, и основан от този невероятен човек професор Минко Балкански, от който съм възхитен толкова, че просто не намирам думи за да изкажа възхищението си. Но ето, дойде момента да опитам все пак да разкажа за впечатленията си от вчерашния ден.Та вчера през целия ден течеше дискусия по така обявената тема, изслушахме интересни доклади, а пък днес ще продължим; днес и моя милост ще изнесе своя доклад. Но да карам поред.
Конференцията тече в чудесните условия, създадени от този наистина невероятно голям човек проф. Балкански. Представете си сградата на бившето училище в родното му село, но обновена така, че се е превърнала в свръхмодерен център за обучение - с мрамор, с оборудвани с най-съвременна техника кабинети, с хотелски комплекс, намиращ се на тавана, където всичко е направено с изключителен вкус и много удобно. Проф. Балкански е български учен-физик със световна известност (Казах "със световна известност", ала вий не знаехте за него, нали? Така стоят нещата у нас: ний последни признаваме и почваме да ценим своите най-даровити и големи личности едва след като целият свят вече ги е признал и оценил!), който след 1944 година, съвсем млад, е напуснал България, завършил е университет, развил се е като забележителна творческа личност и е работил много години предимно във Франция.
Ала след 1989 година се връща - той иначе пак продължава да живее в Париж, но и често е в България, за да осъществява своята толкова благородна дейност! - и, воден от чисто желание да помогне на народа и на родината си, подема много инициативи, на чиито чудесни плодове се радваме ние, участниците в конференцията, вече втори ден. Да, вече започва втори ден, откакто съм тук, но имам чувството, че сънувам, не съм вярвал, че това е възможно да бъде: ако държавата и "държавниците" ни, естествено, не са се забързали да правят кой знае какво, ето обаче, че имало невероятни личности като проф. Балкански, които не просто живеят със силна загриженост за случващото се в българското образование, но и работят за поправянето на положението в него всеки ден.
На мен ще ми се наложи много пъти да пиша за това, което видях тук, за професор Балкански, който, да му дава Бог здраве и сили, на своите 83 години участва най-активно в конференцията; специално ще пиша за това, че в неговите изказвания открих човек с родствени на моите собствени възгледи за това какво трябва да се направи, за да се преодолее кризата, да не кажа катастрофата, не само в българското образование, но и в националния духовен живот на страната. Снощи вечерта бяхме пък в Нова Загора, където проф. Балкански пък е създал един превъзходен Културен център, носещ неговото име, в който пък слушахме чудесните изпълнения на хор, който, разбира се, също е създаден и се подпомага от него. В училището в Нова Загора пък, когато някога, преди много години, е учил младият Минко Балкански, сега професорът подкрепя театрална зала, където младите да могат да изявяват талантите си: можете ли да повярвате, че такова нещо се случва у нас, страната на чалгата, на евтината ракия-менте и на кебапчетата?!Затова се улавям все по-често да мисля ето тази мисъл: ако ние, българите, примерно имахме, да речем, министър на образованието, които да имаше поне една хилядна от потенциала на проф. Балкански, то тогава в българското образование нещата отдавна щяха да са се поправили, да са съвсем иначе. Както и да е. Пропуснах да кажа, че конференцията вчера беше открита от Негово превъзходителство Филип Отие, посланик на република Франция у нас; г-н посланикът снощи беше и на концерта на Хор "М.Балкански". В този културен дом, поместен в една голяма, изцяло обновена богаташка сграда (намираща се току-до, именно срещу гарата в Нова Загора), купена от проф. Балкански и подарена на жителите на Нова Загора. Надявам се вече можете да разберете моето затруднение да изкажа възхищението си от този човек!
Да се върнем сега в двора на Националния институт, който пък е в центъра на Оряховица, родното село на професора. Всичко е поддържано по великолепен начин, примерно, има един голям басейн с течаща като от водопад вода. Има също и трапезария, където се храним, т.е. има всички условия за пълноценно общуване между учени, учители, културни дейци и творци, тук могат да се провеждат, целогодишно, всякакви такива изяви, които домакинът, вярвам, ще подкрепи. Та с едно изречение казано: наистина още не мога да проумея как е възможно всичко това, що виждат очите ми, истина ли е или е приказка, дали пък не сънувам, а? Не, трябва да е истина, щом като ето в тази ранна утрин, по моя си обичай, пиша своя коментар в блога си, седнал на леглото в стаята на хотела, намиращ се в самия институт. Излишно е да казвам, че навсякъде има интернет, по тази причина аз и пиша онлайн този своя коментар. В учебните кабинети пък има най-модерни компютри, принтери и всякаква друга техника, необходима за провеждането на всякакви научни и културни прояви.
Но стига толкова, мисля, че вече загатнах за преживяното през вчерашния ден. Толкова силни са впечатленията ми, че, както забелязвате, трудно намирам думи, за да изразя емоцията си. Аз съм много емоционален и импулсивен човек, силно преживявам всичко, и по тази причина сам така затруднен ето сега. Но ще превъзмогна вълнението си и ще пиша по-спокойно за всичко, просто ми е потребно известно време.
Днес, казах, ще изнасям доклада си, озаглавен "Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България". Иначе уговоряхме да бъде темата на доклада ми (аз вече писах как именно), но по някакви причини организаторите са изписали като тема на доклада заглавието на моята книга за образованието. Приех тази грешка за имаща символичен смисъл и по тази причина ще говоря пред конференцията за всичко онова най-съкровено, що съм писал в новата си книга.Разбира се, вълнувам се сега как да подредя мислите си, та по тази причина ще трябва да спра да пиша тоя коментар, понеже ми се иска отново да поработя по доклада си. Естествено, не ми се иска да чета, обичам да говоря на живо, да импровизирам, макар че и да прочета нещичко от книгата си или писано около нея, също може; но не, ще говоря изцяло нови неща! Затова ще опитам да запиша изказването си на видео, а пък ако се съгласят, и цялата дискусия, защо не?!
Та да можете и вие, приятелите на блога, да чуете за какво сме си говорили. Хайде чао засега, лек ден, бързам, че имам работа и много се вълнувам заради приказното място, където имах късмета да попадна!
Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар